Костадин Варимезов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костадин Варимезов
Псевдоним царят на българската гайда”, „свети Костадин на народната музика“, „професора
Роден
Починал
Стил народна музика
Инструменти гайда
Музикален издател Балкантон
Свързани изпълнители Оркестър за народна музика на БНР, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов

Костадин Варимезов е български майстор-гайдар от Странджанската фолклорна област.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Костадин Варимезов е роден в село Росеново, Бургаско, на 21 декември 1918 г. Родителите му са преселници от Лозенградско. Баща му е свирил на кавал, а майка му е пеела стари странджански народни песни. През 1954 г. Костадин Варимезов е приет в състава на Оркестъра за народна музика на Българското национално радио. Не след дълго в ефир прозвучават оригинални хора и инструментални мелодии от Странджанския край. През 1956 г. заедно с кавалджията Стоян Величков (1930 – 2008), гъдуларя Михаил Маринов (1941 – 2000) и тамбуриста Румен Сираков (1941 – 2015) сформира „Странджанска група“. С групата обикалят събори и надпявания, за да обогатят не само своя, но и репертоара на групата. В продължение на 10 години свири в народна група към читалище „Светлина“; помага и на други самодейни колективи. От 1961 г. е ръководител на школата по гайда към Двореца на пионерите в София и Перник; от същата година сътрудничи и на Ансамбъла за песни при Дома на транспортните работници.[1] Той е един от първите български музиканти, които не само посещават други страни и континенти и представят българската народна музика по фестивали и концерти, а живеят продължително време в чужбина и преподават там българска народна музика. През 1978 и 1979 г. преподава в университет в Торонто, Канада. Преди това е преподавал в Котленското музикално училище (днес НУФИ „Проф. Филип Кутев“), изнасял е лекции пред български студенти в Пловдивската академия. Учил е децата да свирят на гайда в школите на ДЮФА „Изворче“. Той е от творците, чрез които българската гайда влиза в световните музикални енциклопедии. В Златния фонд на БНР се съхраняват повече от сто записа на Костадин Варимезов, сред които „Севданино хоро“, „Нестинарско хоро“, „Буенек“, „Тракийска ръченица“ и много други. Концертирал е в Европа, Азия и Скандинавските страни.[1]

Умира на 10 октомври 2002 г.

Приживе Костадин Варимезов е наричан „царят на българската гайда“, „свети Костадин на народната музика“, а в Канада и САЩ е известен като „професора“, посветил много студенти в тънкостите на древното българско гайдарско изкуство.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Костадин Варимезов – гайда“ (Балкантон – 2576)
  • „Изпълнения на Костадин Варимезов – гайда“ (Балкантон – 5704)
  • „Нейчо Георгиев – кавал / Костадин Варимезов – гайда“ (Балкантон – 2760)
  • „Загърско хоро“ (Балкантон – ВНВ 10067)

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1972 – „Майстори на кавала и гайдата: Костадин Варимезов – гайда, Стоян Величков – кавал“ (Балкантон – ВНА 1268)
  • 1978 – „Стоян Величков – кавал / Костадин Варимезов – гайда“ (Балкантон – ВНА 10134)
  • 1984 – „Костадин Варимезов – гайда“ (Балкантон – ВНА 11283)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]