Костадин Дингов
| Костадин Дингов | |
| български общественик | |
| Роден |
1818 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 февруари 1895 г.
|
Хаджи поп Костадин (Константин) Дингов[1] или Дингович е български общественик от ранното Българско възраждане в Прилеп.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в прилепския квартал Варош около 1815 година или в 1818 година.[2] Открива частно училище в Прилеп. Ръкоположен е за свещеник, а през 1843 година е и учител в града. Става архиерейски наместник, от 1852 година замества починалия Христо Логотет като председател на Прилепската българска община.[3][4]
Поп Костадин Дингов дълги години е избиран за председател на общината, заседава в меджлиса като владишки векилин (пълномощник)[5] и е деен участник в църковната борба.[6]
Неделя Петкова нарича поп Константин „фанариотско мекере“,[7] но според Никола Еничерев поп Константин като владишки наместник българин е играел важна роля за поддържането на българщината в града:
| „ | Благодарение на тяхната умелост, и на тяхното застъпничество, до гъркоманските училища всякога е имало и българско... [8] | “ |
Умира на 22 февруари 1895 година.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 46.
- ↑ Карајанов, Петар, Христо Андоновски, Јован Павловски. Личности од Македонија. МИ-АН, 2002. с. 342.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 17.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 95, 109.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 18.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 208.
- ↑ Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987, стр. 22.
- ↑ Еничаров, Н. Възпоменания и бележки. София, 1906, стр. 80.
- ↑ Протойерей Хаджи попъ Константинъ Динговъ // Новини V (48). 14 мартъ 1895. с. 2 – 3.
