Костадин Костадинов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Костадин Костадинов.

Костадин Костадинов
български политик
Костадин Костадинов снимка.jpg
Роден
Костадин Тодоров Костадинов
1 април 1979 г. (43 г.)

Религия православие
Националност  България
Учил в Великотърновски университет
Политика
Партия Възраждане
Народен представител в:
XLVII НС   
Семейство
Баща Тодор Костадинов

Уебсайт kostadin.eu
Костадин Костадинов в Общомедия

Костадин Тодоров Костадинов е български политик, историкюрист и етнограф, известен преди всичко като основател и председател на националистическата партия „Възраждане“,[1][2][3] определяна от различни анализатори и медии като антиевропейска,[4] антизападна,[5] както и проруска.[4][6][7]

В периода 2011 – 2021 г. Костадинов е два мандата и половина общински съветник в град Варна. Народен представител в 47-то Народно събрание.[8]

Биография

Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 г. в град Варна. Завършва магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в БАН.[9]

От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „За българската нация“ по телевизия СКАТ.[10]

От 2013 до 2017 г. е директор на Регионалния исторически музей в Добрич.[11][12]

Oбщински съветник от коалиция „Варна“ в град Варна. През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия Алфа.

Научни занимания, филми и книги

Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за българите в Албания, а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на България под заглавието „Един народ сме“ (за българите в Егейска Македония).[13] Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в Северна Добруджа, заснет през 2009 г.[14][15]

Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на Албум-алманах „Македония“ – фототипно издание, и го представя в Народното събрание,[16] и в Европейския парламент през 2008 г.[17]

През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.[18] Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.[19] През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис.[20]

Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г.

През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис.

През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.[21] Прави и документален филм по книгата.

През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.[22]

През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния.

През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация.[23] Изследването представя историята и съвремието на русините, европейски народ без държава, които той счита за част от руския народ, а същевременно разглежда и формирането на украинската нация в СССР, което приема, че е станало на политическа основа.[24]

През 2017 г. организира издаването на книгата „За произхода на днешните гърци“ от Якоб Фалмерайер в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните.

Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.[25]

Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.[26]

Политика

ВМРО

Член е на Националния изпълнителен комитет на ВМРО-БНД от 2007 г. до 2012 г. и регионален координатор на ВМРО за Варненска, Шуменска и Добричка област от 2002 г. до 2009 г.[27] На извънредния конгрес на ВМРО-БНД, проведен на 17 – 18 октомври 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД, какъвто остава до следващия конгрес на 27 октомври 2012 г. Напуска ВМРО в началото на 2013 г. Причината за напускането се състои в разминаване на вижданията на Костадин Костадинов с тези на ръководството на партията.

Възраждане

През 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна в старата българска столица Плиска, с които учредява политическа партия „Възраждане“. На учредителното събрание е избран за председател на партията. Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа с „русофобската паплач“, съставена от „прости отрепки“, които трябва да бъдат „избивани като вреден дивеч“.[28][29][30]

През 2017 г. ръководената от него политическа партияВъзраждане“ спечелва 1/4 от нужните проценти за влизане в парламента от гласовете на изборите за Народно събрание.[31]

През 2019 г. се кандидатира за кмет на родния си град Варна и на първия тур на местните избори заема второ място с 14.3% от гласовете, като отива на балотаж с действащия кмет Иван Портних.

На 3 ноември 2019 г. Костадинов заедно с „Възраждане“ се явява на балотаж за кмет във Варна. Портних печели с 61.7% срещу 33.9% за Костадинов, според агенция Галъп.[32]

На национално ниво „Възраждане“ печели: • 1 общински кмет в Тополовград, Хасковско – Божин Божинов. • 6 кметски позиции в села – Ангел Николов – Дебелт, Надка Динчева – Хлябово, Магдалена Ганева – Езерово, Гинко Василев – Винарово, Златан Ванев – Николово, Петя Лейкова – Шейново. • 29 общински съветници – 2 в Разлог, 4 във Варна, 2 в Ново Село, 1 в Русе, 2 в Сливен, 1 в Антон, 2 в Сапарева Баня, 1 в Стара Загора, 8 в Тополовград, 1 в Харманли, 2 в Трявна.

През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Според прокуратурата има множество нарушения при регистрацията на партията.[33] Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая.[34] Впоследствие Софийският градски съд отхвърля предявения от градската прокуратура иск, а по-късно решението на СГС е потвърдено от върховните магистрати. Те посочват, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена.

Президентски избори 2021

На президентските избори през 2021 г. участва като кандидат–президент, с кандидат за вицепрезидент адвокат Елена Гунчева. Двойката се класира на четвърто място на първия тур на изборите.[35] На парламентарните избори през ноември 2021 г. Костадинов е избран за народен представител във Варна, а оглавяваната от него партия печели 4,9% от подадените гласове, като вкарва 13 народни представители в 47-ото Народно събрание.

Критики и противоречия

През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „Просвета“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.[36]

Костадинов е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата, изразяващо се в хомофобия и расизъм, както и в насаждане на краен национализъм и прояви на русофилство.[37][38]

През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно близката циганска махала Максуда, Костадинов който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към циганите в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението.[39] Коментарите му предизвикват реакция в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари[40] и снимки,[41] твърдящи, че е имало доброволци сред циганите.

През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии.[42]

Партията му протестира, когато ГЕРБ и „Воля“ предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре.[43] Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средставата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата.

През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в Москва. Това събитие е повод за организиране на протест от българи и украинци по повод на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември.[44] По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на на малка група активисти цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха. Изявлението му е критикувано, а Министерството на вътрешните работи заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“[45]

Във връзка с кампания в защита правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовете са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира отрицателна реакция и протести на общността на ЛГБТ и широката общественост.[37]

През май 2020 г. в разследване на Нова телевизия се твърди, че партия „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява.[46] Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета, настоявайки, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.[47] В тази връзка прокуратурата започва разследване срещу Костадинов, като досъдебното производство е за длъжностно присвояване. В края на 2021 година производството е прекратено без да се внася в съда, поради липса на данни за извършено престъпление.

Бележки

  1. Митов, Борис. Лидерът на проруската партия "Възраждане" Костадин Костадинов е обвинен за всяване на паника. // Свободна Европа. 2020-03-30. Посетен на 2022-04-03. (на български)
  2. Лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов е автор на текста, наричащ българите „олигофрени”, „малоумници” и „пасмина”. // Фактор. 2018-12-27. Посетен на 2022-04-03.
  3. Спасов, Спас. Лидерът на "Възраждане" - новият Волен. // Dnevnik. 2020-02-08. Посетен на 2022-04-03. (на български)
  4. а б Deutsche Welle (www.dw.com). Клипът на "Възраждане": това е зловещо!. // DW.COM. Посетен на 2022-03-06. (на български)
  5. Проруски активисти атакуваха Кирил Петков на 3 март на Шипка. // Свободна Европа. 2022-03-03. Посетен на 2022-03-06. (на български)
  6. Проруските партии останаха зад борда. // Mediapool.bg. 2021-04-05. Посетен на 2022-03-06. (на български)
  7. Зехирова, Златина. "Възраждане" опита да се възползва от случая на починалата жена във Враца. // Dnevnik. 2022-02-02. Посетен на 2022-03-06. (на български)
  8. parliament.bg
  9. Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г.
  10. Костадин Костадинов, който се съди с Марешки, дава партийната субсидия за паметници на български войници, в-к 24 часа, 29 март 2017.
  11. Освободиха Костадин Костадинов от поста директор на музея, dariknews.bg, 8 февруари 2017.
  12. Таня Топалова, Досегашният директор на РИМ Добрич Костадин Костадинов: Общината се меси грубо и недопустимо в работата на музея, dariknews.bg, 8 февруари 2017.
  13. „ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов LiterNet, интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006.
  14. Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“ Архив на оригинала от 2009-08-26 в Wayback Machine. БНТ, 22 май 2009.
  15. Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“, сайт на Единна народна партия, 22 май 2009.
  16. Уникална книга алманах „Македония“ бе представена в НС. // Darik, 14 май 2008.
  17. Книжен пазар, Алманах „Македония“.
  18. Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008.
  19. Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна, СКАТ, 15 май 2009.
  20. Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, Личности на сайта на движението Архив на оригинала от 2020-11-28 в Wayback Machine..
  21. Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора, dariknews.bg, 8 юни 2011.
  22. „Личности“. // vazrazhdane.bg. Посетен на 5 November 2019. Архив на оригинала от 2020-11-28 в Wayback Machine.
  23. „Личности“. // vazrazhdane.bg. Посетен на 5 November 2019. Архив на оригинала от 2020-11-28 в Wayback Machine.
  24. Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич.
  25. Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българи, информационна Агенция „Добруджа“, 28 април 2015.
  26. Кратък наръчник по македонския въпрос, Actualno.com, 24 януари 2021.
  27. Костадин Костадинов, DarikNews.bg.
  28. Георгиев, Николай. Костадин Костадинов: Русофобите са прости отрепки, да бъдат избивани като вреден дивеч. // tribune.bg. tribune.bg, 2020. Посетен на 2021-02-22.
  29. Костадинов: Русофобската паплач ще отговаря пред съда за престъпленията си срещу България. // offnews.bg. offnews.bg, 2018. Посетен на 2021-02-22.
  30. Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен. // dnevnik.bg. dnevnik.bg, 2020. Посетен на 2021-02-22.
  31. Костадин Костадинов, председател на ПП „Възраждане“, пред в-к Труд: Точенето на делата срещу Марешки доказва, че в България няма правосъдие срещу богатите, интервю на Даниела Фархи, в-к Труд, 30 май 2017.
  32. bnt.bg, Галъп: Портних води във Варна с 61,7%, 3 ноември 2019, архив на оригинала от 3 ноември 2019, https://web.archive.org/web/20191103224054/http://news.bnt.bg/bg/a/galp-portnikh-vodi-vv-varva-s-617, посетен 3 ноември 2019 
  33. bntnews.bg
  34. Костадин Костадинов: Ако не успеят да заличат „Възраждане“, ще ни ликвидират физически, Dnews.bg, 23 юли 2020.
  35. Васил Хаджийски, Костадин Костадинов с повече гласове от Лозан Панов при 85% паралелни преброявания на агенциите, Дневник онлайн, 14 ноември 2021.
  36. Децата ни – терористи или толерантни граждани?, Площад Славейков, 3 септември 2014.
  37. а б Енчева, Светла, Няма страшно. Това е просто предизборна кампания, toest.bg, 12 януари 2019.
  38. Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република[неработеща препратка] LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи
  39. Варненски общинар изригна: Циганите са нечовешка сган и паразити, OffNews, 25 юни 2014.
  40. Защото имаше цигани-доброволци, Webcafe.bg, 23 юни 2014.
  41. Общинар от Варна: Циганите са подчовеци и паразити; Костадин Костадинов предизвика вълна от възмущение в социалните мрежа, Клуб Z, 23 юни 2014.
  42. Партия „Възраждане“ обяви, че ще се откаже от държавната субсидия, Дневник, 28 март 2017.
  43. „Възраждане“ обвини ГЕРБ за намалената субсидия news.bg, 29 ноември 2017
  44. Флашмоб в подкрепа на пленените моряци събра българи и украинци в София, news.bg, 23 декември 2018.
  45. Руското посолство не застана зад думите „олигофрени и малоумници“, били мнение на автора, Дневник, 16 ноември 2018.
  46. Разследване на Васил Иванов: „Възраждане“ са можели да се откажат от субсидията, но не са, в-к „24 часа“, 4 май 2020.
  47. Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част), Actualno.com, 2 юни 2020.
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония