Костадин Мумджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костадин Мумджиев
български архитект
Роден
Костадин Тодоров Мумджиев
Починал
25 ноември 1946 г. (54 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
БащаТодор Мумджиев
Други родниниАнтон Мумджиев (чичо)

Костадин Тодоров Мумджиев е български архитект.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 юли 1892 г. в Пазарджик. Той е едно от петте деца на просветния и обществен деец Тодор Мумджиев и Дарина Пенева. Дядо му Иван Мумджиев създава една от първите големи свещарници в Пазарджик. А дядо му по майчина линия е собственик на първата книжарница в Пазарджик и благодетел. През 1911 – 1912 г. учи архитектура във Висшето техническо училище в Прага, Чехия. Прекъсва обучението, за да участва в Балканската, Междусъюзническата и в Първата световна война. Продължава следването си в Прага заедно с братовчеда на Димчо Дебелянов, арх. Вельо Дебелянов. Преподаватели са му Йозеф Шанта и Антон Балшанек. По това време се запознава с архитектите Борис Бояджиев и Лазар Парашкеванов. Дипломира се през 1921 г. Установява се в родния си град, където работи като архитект на свободна практика. През 1925 г. става съосновател и пръв председател на туристическото дружество „Славееви гори“ в Пазарджик. През 1927 г. закупува терен в София и построява кооперативна апартаментна сграда на ул. „Княз Борис I", където впоследствие установява и кантората си. Напуска БИАД и се присъединява към новоучреденото Дружество на българските архитекти. През 1929 г. се жени за дъщерята на политолога и политик Никоа Пъдарев. През 1936 г. Пазарджишката община му възлага строителните работи на Съдебната палата в града. По негов проект и строителен надзор е построен и паметникът на Алеко Константинов на остров Свобода през 1937 г. През март 1937 г. участва в изложбата и XIV редовен конгрес на Дружеството на българските архитекти, които се провеждат в изложбената галерия на Художествената академия в София. В периода след януари 1945 г. е началник на отделението към Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството за изграждане и възстановяване на София след бомбардировките. Синът му Никола Мумджиев е оперен певец, а дъщеря му Дора Мумджиева е медицински психолог.[1] Умира на 25 ноември 1946 г. в София.[2]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Часовниковата кула на старата поща в Пазарджик
Паметникът на Алеко Константинов в Пазарджик
Сградата на Популярната банка в Пазарджик

Архитект Костадин Мумджиев е автор на около 60 сгради, от които 20 са обществени. Проектира паметници и съоръжения. В ранните му творби е характерен преходът от романтизъм и сецесион към ар деко. Зрялото му творчество е под влияние на модернизма. Негови творби са:

  • Сградата на Общинския съвет в Пазарджик;
  • Сградата на Съдебната палата в Пазарджик;
  • Хирургическото отделение на Окръжната болница в Пазарджик;
  • Кулата на пощата в Пазарджик;
  • Къщите на д-р Ставриди Йотова в Пазарджик;
  • Сградата на Водния синдикат в Пазарджик;
  • Стопански сгради на братя Сарамбелиеви в Пазарджик;
  • Жилищна сграда на ул. „11-и август“ в Пазарджик;
  • Три жилищни сгради на братя Лило в Пазарджик;
  • Кищети на Сиди, Петър Чемишев, Ангел Чемишев, Костадин Костурков, Шахънов, Георги Тамахкяров в Пазарджик;
  • Къща на д-р В. Мумджиев на ул. „М. Атанасов“ 8 в Пазарджик;
  • Камбанарията на църквата „Св. Богородица“ в Пазарджик;
  • Паметник на Алеко Константинов на остров „Свобода“ в Пазарджик;
  • Сградата на училището в село Синитево;
  • Сградата на училището в село Динката;
  • Мост над река Марица между Септември и Ветрен (заедно с инж. Димитър Томов);
  • Църквата „Св. Пророк Илия“ в Дорково;
  • Къща на Пеневи на ул. „Тодор Пенев“ във Велинград;
  • Вилите на Георги Тамахкяров и на Кръстю Левичаров във Велинград;
  • Къщата на Шабат във Велинград;
  • Хотел „Люлин“ във Велинград;
  • Кооперативни апартаментни сгради на ул. „Княз Борис I“ 104 в София;
  • Кооперативни апартаментни сгради на ул. „Врабча“ 1 в София (през 1947 г. е съборена за строителството на сградата на Националната опера и балет);
  • Кооперативни апартаментни сгради на Пъдареви с търговски базар бул. „Христо Ботев“ 67 в София;
  • Кооперативни апартаментни сгради на Младен Стойчев с фурна и магазини на бул. „Патриарх Евтимий“ 78 и ул. „Цар Асен“ в София;
  • Кооперативни апартаментни сгради на бул. „Скобелев“ 44 в София;
  • Кооперативни апартаментни сгради на ул. „Солунска“ 42 в София;
  • Кооперативни апартаментни сгради на ул. „Доспат“ 38 в София;
  • Шест частни къщи в кв. „Иван Вазов“ в София;
  • Вила на д-р Батаклиев в Боровец;
  • Собствена вила в Княжево;
  • Вила на Минев в Горна баня;
  • Детайли на парапетите на стълбището в Съдебната палата в София;
  • Здравен пункт в Бургас;
  • Карловската хижа под връх Ботев (изгоряла);
  • Две вили в Костенец.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Стоилова, Любинка. Духовната сила на съзиданието: Арх. Костадин Мумджиев (08.07.1892 – 25.11.1946) // Паметници, реставрация, музеи. София, Архитектурно издателство „Арх&Арт“, февруари – април 2009. с. 3 – 11.
  2. а б Костадин Тодоров Мумджиев // lich.pzhistory.info. Архивиран от оригинала на 2019-12-16. Посетен на 16 декември 2019 г.