Костадин Попгутов
| Костадин Попгутов | |
| български общественик | |
| Роден |
около 1846 г.
|
|---|---|
| Починал | 1908 г.
|
| Костадин Попгутов в Общомедия | |
Костадин (Дино, Константин) Попгутов (поп Гутов) (изписване до 1945 година: Костадинъ попъ Гутовъ) е български общественик от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1846 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция).[1]
Още като малък е сред съпровождащите Александър Рачински, руския консул във Варна, по време на посещението му в Кукуш в края на 1858 и началото на 1859 година. Името му, заедно с това на Мицо Станишев, се споменава в народна песен, чийто автор на текста според преданието е Рачински.[2]
Взима участие в църковнонационалните борби. В периода между Кукушката уния и създаването на Българската екзархия и след него е един от кукушките дейци, провождани от съгражданите си да действат в Цариград.[3] Представител е на Поленинската епархия на Първия църковно-народния събор в 1871 година, заместил хаджи Георги М. Бучков от 9 април 1871 година.[4]
Участва в борбите на православните кукушани за възвръщане на църковните имоти, отнети им от униатите след втората уния (1874).[5]
По-късно държи кафене и кръчма в Кукуш;[1] градски чорбаджия.[6]
През 1907 година е един виновните за арестуването на Никола Петров, Йордан Икономов, Милан Танчев, Мицо Манолов и други революционери и осъждането на четиримата – подписва заедно с други първенци искане за наказването им като смутители на реда, но пред съда, за разлика от другите подписали се, той и Петруш Ярцев не се отказват от подписите си. Кукушкият революционен комитет със специално окръжно от 18 февруари 1908 година обявява смъртни присъди за главните противници на организацията – Петруш Ярцев, Дино Попгутов и архимандрит Антим Върбанов. Не след много време двамата чорбаджии са убити.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ДАА, Ф. 246К, оп. 9, а.е. 498. В екзархийската книга от края на 1906 или началото на 1907 година е вписан като 60-годишен, кръчмар, съпруга Танка (60), син Нано (23) учител.
- ↑ Народна песен // Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Св. Георги“ – София. I (1). 1924. с. 14.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 294.
- ↑ Църковно-народният събор 1871 г. Документален сборник по случай 130-годишнината от Първия църковно-народен събор. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001. с. 17.
- ↑ ДАА, Ф. 246К, оп. 1, а.е. 498 Българска Екзархия. По: незаконно обсебените български православни църкви, училища и църковни имоти от униятите, забраняването на български свещеници да извършват треби в гробищата на Кукуш. 3.IV.1896 (15.IV.1896) - 8.X.1899 (20.X.1899), л. 13.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 223.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 221 – 223.
