Костадин Сулев
| Костадин Сулев | |
| български и гръцки революционер | |
 Костадин Сулев като член на Охрана | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Костадин Сулев (Дино, Дине Сульов) (на гръцки: Ντίνος Σούλιωφ)[1] е български и гръцки революционер, деец на „Охрана“[2] и по-късно комунистически партизанин от Демократичната армия на Гърция (ДАГ).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в българското костурско село Черешница. Занимава се със селско стопанство.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година Сульов влиза в българския общински съвет на селото заедно с Аргир Иванов, Глигор Зонов, Георги Зеков, Кирил Зеков, Иван Недялков, Никола Милошев, Васил Плятов, Георги Зонов и Вангел Христовски.[3] През 1942 година, след засилване на опасността от нападения от нелегални гръцки формирования, се включва в селската чета за самоотбрана, чийто пръвоначален войвода е Михали Ристовски, а подвойвода - Кирил Зеков. На следващата година участва в антигръцки акции в Грамос и Хрупища. По-късно под въздействие на гръцкия комунист Васил Алексовски заедно с останалите комити в Черешница предава пушката си, но след като партизаните отказват да се разграничат от двама отявлени гъркомани и шпиони от селото, отново се въоръжава. От 1943 година Сульов заедно с Кирил Зеков е войвода на местната българската паравоенна организация Охрана. При партизанското нападение над селото на 21 август 1944 година убива двама нападатели и успява да избяга. Заедно с германски части напуска Костур, но в Леринско е пленен от партизани и след като е задържан за известно време, е освободен.[4]
През 1945 година, за да избегне репресии от страна на гръцките власти, Костадин Сульов бяга в Югославия. След началото на Гръцката гражданска война се присъединява към Демократичната армия на Гърция и участва в редица сражения в областта. Умира в сражение през септември 1947 година. Посмъртно е повишен в чин майор от ДАГ.[5][6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 61.
- ↑ Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 73.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 246-247, 252-254, 258-259, 282, 286.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2012-01-14.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 293, 296-297.
