Костадин Шекерлийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костадин Шекерлийски
български оперен певец, баритон
Роден
Починал
1972 (50 г.)

Образование Национална музикална академия

Костадин Шекерлийски е български оперен певец, баритон.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 декември 1921 г. в Горна Джумая. Като дете работи в читалище „Съгласие“ като портиер и чистач. Докато работи обича да пее и не след дълго е забелязан от диригента на хора към църквата „Въведение Богородично“ и на хор „Македонска песен“ към читалището Василий Соловьов, който взима Шекерлийски за солист на хор „Македонска песен“. През 1941 г. с помощта на състоятелни хора от Горна Джумая Костадин Шекерлийски е изпратен да учи в Музикалната академия в София. Там учи в класа на Мара Цибулка. През 1945 г. Светослав Обретенов го взима за солист на новосъздадения Радиохор. В него остава до 1949 г. Заедно с хора гастролира в Чехословакия, Унгария и Югославия. След това за кратко е солист на Военния ансамбъл. Чрез конкурс постъпва в Софийската опера. На 24 февруари 1952 г. дебютира с ролята на Моралес от „Кармен“ на Жорж Бизе. През 1953 г. заедно с Димитър Узунов, Йорданка Димчева, Катя Георгиева, Катя Попова и Никола Николов е изпратен на специализация в Болшой театър в Москва. Там се подготвя при вокалните педагози Леонид Баратов, Тамара Небулсин и при диригента Генадий Рождественски. На 3 юни 1954 г. става първият български оперен певец, който излиза на сцената на Болшой в централна роля, тази на княз Игор от едноименната опера на Александър Бородин. В продължение на една година посещава Киев, Ленинград, Екатеринбург, Новоросийск и Иркутск. След завръщането си в България участва в гастролите на оперните артисти от Софийската опера Надя Афеян, Юлия Винер, Кирил Дюлгеров в Испания и Белгия. Гастролира в Париж, Прага, Хамбург, Канада, Нидерландия и Монголия. На един от тези гастроли се запознава с Борис Христов, който го кани да участва на сцената на Ла Скала в Милано. През 1967 г. получава инфаркт и за кратко е извън сцената. След възстановяването си заминава за Германия, след това за Москва, където играе ролята на Борис Годунов на сцената на Болшой театър.[1][2]

Костадин Шекерлийски почива през 1972 г. след получаване на втори инфаркт.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Спомен за Костадин Шекерлийски. // Българско национално радио, 2 януари 2012. Посетен на 23.12.2013.
  2. Джаджаров, Димитър. Костадин Шекерлийски — частица от българското оперно изкуство (щрихи от живота на един от колосите на оперния бас у нас и в Европа). // Електронно списание LiterNet, 12.12.2004, № 12 (61). liternet.bg. Посетен на 23.12.2013.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България