Костараджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костараджа
Κωσταράζι
— село —
Панорама на Костараджа
Панорама на Костараджа
Гърция
40.4492° с. ш. 21.3633° и. д.
Костараджа
Западна Македония
40.4492° с. ш. 21.3633° и. д.
Костараджа
Костурско
40.4492° с. ш. 21.3633° и. д.
Костараджа
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областСаракина
Надм. височина1000[1] m
Костараджа в Общомедия

Костарáджа (понякога Кощеряк или Костеряк, на гръцки: Κωσταράζι или Παλαιό Κωσταράζι Палео Костарази) е бивше село в Егейска Македония, Република Гърция, разположено на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намирало на 25 километра южно от град Костур и на 10 километра северно от село Богатско (Вогацико) високо в планината Саракина (Корисос). Разположено е под хълма Скала, на надморска височина от 960[2] или 1000 m.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Югоизточно от селото, на връх Джорджуло (Палиокастро) има останки от антична и средновековна крепост.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Косторажде е споменато с 5 семейства на Серангос, Тодор, Никола, Тозо и Стале.[4]

Според традицията селото е основано от жителите на три селища - Крания, Смикси и Палиоспита, които заедно се заселили на по-безопасно откъм турски нападения място. Името си според легендата носи от хайдутина Костас Ризос.[2][5]

В 1692 година селото е споменато в Завордската кондика.[2]

В XIX век Костараджа е село на самата южна българска етническа граница, чието население се състои от гърци и огърчени българи – на юг и изток селата са гръцки, на север и на запад – български. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Костараджа (Кощерякъ) и има 150 българи и 600 жители гърци християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Костураджи е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костурач има 650 жители гърци и работи гръцко училище.[8]

По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век селото е база на гръците андарти.[9]

Гръцка статистика от 1905 година показва 800 жители гърци.[10]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Гощерац като почти напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

„ Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[11] “

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

На 20 октомври 1912 година по време на Балканската война селото е опожарено от отстъпващите османци.[2][12] В селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция.

В 1944 година Костараджа отново е изгорено, този път от германските окупационни войски,[2] тъй като е база на гръцките партизани.[9] На 13 април 1944 година, Велики четвъртък, след два дни престой на войници на Вафен СС и Вермахта в селото е решено то да бъде унищожено. Всички жители са събрани от германците, за да бъдат екзекутирани, но последния момент решението е отменено и така е избегнато второ клане, като това в Клисура няколко дена по-рано. Покривът на църквата обаче е изгорен.[12]

Селото пострадва силно в Гражданската война, разсипано е и жителите му бягат в градовете и полските села. След войната на 4 km югозападно е изградено ново селище - Ново Костараджа.[1] Оцелява единствено църквата „Рождество Богородично“.[9]

В 1979 година църквата е възстановена частично от жителите на Ново Костараджа, а в 1999 година изцяло.[13]

Селото се използва от жителите на новото село за настаняване през лятото, когато планината е лятно пасище.[14]

През юни 2017 година с президентски указ Костараджа е определено за „село мъченик“.[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Костараджа на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Копачо[16] Κοπάτσο Просилио Προσήλιο[17] местност ЮЗ от Ново Костараджа[16]
Джорджуло[18] Τσόρτζουλο Палиокастро Παλιόκαστρο[17] връх в Саракина, ЮЗ от Костараджа и СИ от Ново Костараджа[18]
Бара[18] Μπάρα Клади Κλαδί[17] местност в Саракина, СИ от Костараджа[18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 941[1] 796[1] 798[1] 956[1] 11[14] 0 9

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Костараджа
  • Антим Йованопулос (1830 - 1905), игумен на Сливенския манастир
  • Аргириос Цяцос (Αργύριος Τσιάτσος), гръцки андартски деец, агент от III ред[19]
  • Динас Бастелас (Ντίνας Μπαστέλας), гръцки андартски деец, агент от III ред[19]
  • Зисис Гаврос (Ζήσης Γκάβρος), гръцки андартски деец, агент от I ред[19]
  • Зисис Гавру (Ζήσης Γάβρου), гръцки андартски деец, агент от III ред, член на революционния комитет в Костараджа[19]
  • Зисис Евтимиадис (Ζήσης Ευθυμιάδης), гръцки андартски деец, агент от III ред[19]
  • Йоанис Костонарис (Ιωάννης Κωστωνάρης), гръцки андартски деец, агент от II ред[19]
  • Николаос Кутувас (Νικόλαος Κουτούβας), гръцки андартски деец, четник на Димитър Далипо и Константинос Папаставрос[19]
  • Пандазис Хрисостомидис (Πανταζής Χρυσοστομίδης), гръцки андартски деец, учител в Костараджа, агент от III ред, заедно с учителя Кумис подпомага Павлос Мелас, служи за връзка между него и Германос Каравангелис, както между Александрос Караливанос, Евтимиос Каудис и Павел Киров[19]
  • Савас Николау (Σάββας Νικολάου), гръцки андартски деец, агент от II ред[19]
Починали в Костараджа

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ а б в г д Μπέλλος, Παναγιώτης. Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας, 2019. σ. 16. (на гръцки)
  3. ↑ Άγνωστα κάστρα της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 30 март 2024 г. (на гръцки)
  4. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 82
  5. ↑ Αλεξίου, Γιώργος Τ. Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς // Fiout.gr, 20 Ιουλίου 2019. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  9. ↑ а б в Μπέλλος, Παναγιώτης. Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας, 2019. σ. 17. (на гръцки)
  10. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kostarazi Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  11. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  12. ↑ а б Μπέλλος, Παναγιώτης. Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας, 2019. σ. 18. (на гръцки)
  13. ↑ Μπέλλος, Παναγιώτης. Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας, 2019. σ. 19. (на гръцки)
  14. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Μπέλλος, Παναγιώτης. Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας, 2019. σ. 20. (на гръцки)
  16. ↑ а б Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  17. ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  18. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 84. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костараджа&oldid=12183560“.