Костараджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костараджа
Κωσταράζι
— село —
Панорама на Костараджа
Панорама на Костараджа
Гърция
40.4492° с. ш. 21.3633° и. д.
Костараджа
Западна Македония
40.4492° с. ш. 21.3633° и. д.
Костараджа
Костурско
40.4492° с. ш. 21.3633° и. д.
Костараджа
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Саракина
Надм. височина 1000[1] m
Костараджа в Общомедия

Костарáджа (понякога Кощеряк или Костеряк, на гръцки: Κωσταράζι или Παλαιό Κωσταράζι Палео Костарази) е бивше село в Егейска Македония, Република Гърция, разположено на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намирало на 25 километра южно от град Костур и на 10 километра северно от село Богатско (Вогацико) високо в планината Саракина (Корисос). Разположено е под хълма Скала, на надморска височина от 960[2] или 1000 m.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Косторажде е споменато с 5 семейства на Серангос, Тодор, Никола, Тозо и Стале.[3]

Според традицията селото е основано от жителите на три селища - Крания, Смикси и Палиоспита, които заедно се заселили на по-безопасно откъм турски нападения място. Името си според легендата носи от хайдутина Костас Ризос.[2][4]

В 1692 година селото е споменато в Завордската кондика.[2]

В XIX век Костараджа е село на самата южна българска етническа граница, чието население се състои от гърци и огърчени българи – на юг и изток селата са гръцки, на север и на запад – български. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Костараджа (Кощерякъ) и има 150 българи и 600 жители гърци християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костурач има 650 жители гърци и работи гръцко училище.[6]

По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век селото е база на гръците андарти.[7]

Гръцка статистика от 1905 година показва 800 жители гърци.[8]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Гощерац като почти напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

На 20 октомври 1912 година по време на Балканската война селото е опожарено от отстъпващите османци.[2][10] В селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция.

В 1944 година Костараджа отново е изгорено, този път от германските окупационни войски,[2] тъй като е база на гръцките партизани.[7] На 13 април 1944 година, Велики четвъртък, след два дни престой на войници на Вафен СС и Вермахта в селото е решено то да бъде унищожено. Всички жители са събрани от германците, за да бъдат екзекутирани, но последния момент решението е отменено и така е избегнато второ клане, като това в Клисура няколко дена по-рано. Покривът на църквата обаче е изгорен.[10]

Селото пострадва силно в Гражданската война, разсипано е и жителите му бягат в градовете и полските села. След войната на 4 km югозападно е изградено ново селище - Ново Костараджа.[1] Оцелява единствено църквата „Рождество Богородично“.[7]

В 1979 година църквата е възстановена частично от жителите на Ново Костараджа, а в 1999 година изцяло.[11]

Селото се използва от жителите на новото село за настаняване през лятото, когато планината е лятно пасище.[12]

През юни 2017 година с президентски указ Костараджа е определено за „село мъченик“.[13]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 941[1] 796[1] 798[1] 956[1] 11[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Костараджа
  • Flag of Greece.svg Антим Йованопулос (1830 - 1905), игумен на Сливенския манастир
  • Flag of Greece.svg Аргириос Цяцос (Αργύριος Τσιάτσος), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Динас Бастелас (Ντίνας Μπαστέλας), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Зисис Гаврос (Ζήσης Γκάβρος), гръцки андартски деец, агент от I ред[14]
  • Flag of Greece.svg Зисис Гавру (Ζήσης Γάβρου), гръцки андартски деец, агент от III ред, член на революционния комитет в Костараджа[14]
  • Flag of Greece.svg Зисис Евтимиадис (Ζήσης Ευθυμιάδης), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Костонарис (Ιωάννης Κωστωνάρης), гръцки андартски деец, агент от II ред[14]
  • Flag of Greece.svg Николаос Кутувас (Νικόλαος Κουτούβας), гръцки андартски деец, четник на Димитър Далипо и Константинос Папаставрос[14]
  • Flag of Greece.svg Пандазис Хрисостомидис (Πανταζής Χρυσοστομίδης), гръцки андартски деец, учител в Костараджа, агент от III ред, заедно с учителя Кумис подпомага Павлос Мелас, служи за връзка между него и Германос Каравангелис, както между Александрос Караливанос, Евтимиос Каудис и Павел Киров[14]
  • Flag of Greece.svg Савас Николау (Σάββας Νικολάου), гръцки андартски деец, агент от II ред[14]
Починали в Костараджа

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  2. а б в г д Μπέλλος, Παναγιώτης. Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας, 2019. σ. 16. (на гръцки)
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 82
  4. Αλεξίου, Γιώργος Τ. Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς. // Fiout.gr, 20 Ιουλίου 2019. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  7. а б в Μπέλλος, Παναγιώτης. Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας, 2019. σ. 17. (на гръцки)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kostarazi Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  9. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  10. а б Μπέλλος, Παναγιώτης. Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας, 2019. σ. 18. (на гръцки)
  11. Μπέλλος, Παναγιώτης. Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας, 2019. σ. 19. (на гръцки)
  12. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  13. Μπέλλος, Παναγιώτης. Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας, 2019. σ. 20. (на гръцки)
  14. а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 84. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция