Коста Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Колев
български композитор
Роден
Починал
3 август 2010 г. (89 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вНационална музикална академия
Работилмузикант, композитор, диригент
Музикална кариера
Инструментиакордеон
ЛейбълБалкантон, Gega New

Коста Колев е български композитор, изпълнител, диригент, аранжор и акордеонист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1921 г. в с. Кортен, Сливенско. През 1962 г. завършва Музикалната академия (днес НМА „Проф. П. Владигеров“). Учи музикална педагогика, дирижиране и композиция при проф. Георги Димитров и проф. Парашкев Хаджиев. От 1941 г. изпълнява народна музика на акордеон. Утвърждава се като един от най-добрите акордеонисти на българска народна музика. Работи като диригент на малък оркестър за народна музика (от 1949 г.) и диригент на Оркестъра за народна музика на БНР.

Автор е на песни за народен хор и оркестър, пиеси за соло инструмент или пеене с оркестър или ансамбъл, музика към танцови постановки, сюити от народни мелодии и др. Нотира, хармонизира и обработва няколко хиляди народни песни и хора за репертоара на ансамблите за народна музика. Има записи в БНР, БНТ, грамофонни плочи, в сборни дискове на „Мистерията на българските гласове“, Варненския, Русенския и Търновския ансамбъл и др.

Умира на 3 август 2010 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[1]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Коста Колев – акордеон с орк.“ (Балкантон – ВНК 2518)
  • „Свири Коста Колев“ (Балкантон – ВНМ 6082)
  • „Свири Коста Колев“ (Балкантон – ВНМ 6127)

Дългосвирищи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1972 – „Коста Колев“ (Балкантон – ВНА 1323)
  • 1982 – „Народни песни и хора. Обработил Коста Колев“ (Балкантон – ВНА 10822)

Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2008 – „Коста Колев. Българско фолклорно наследство“ (Gega New – GD 317)

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Песни за хор
  • „Пушка пукна“
  • „Лепа Мара Софиянка“
  • „От мед ли ти са устата“
  • „Излел е Дельо хайдутин“
Песни за хор и оркестър
  • Люлка се люля"
  • „Лечко стъпяй, Доне“
  • Гълъби гукат“
  • „Деница девойка“
  • „Боне ле“
  • „Ой Недо, Недо“
  • „Жетва се зажена“
  • „Присмехулка“.
Оркестрови произведения
  • „Варненски танци“
  • „Буенек“
  • „Трите пъти“
  • „Балканджийска ръченица“
  • „Садовска ръченица“
  • „Данец“
  • „Блатнешка копаница“
  • „Петричко хоро“.
  • „Изгубеното стадо“ (1974)
  • „Буенеци“ (1979).
  • „Фантазия“ за соло тамбура и орк. (1973)
  • „Любила Сафета Стоян кехая“ за кавал и орк. (1974)
Сюити
  • „Жътварска“ (1971)
  • „Родопска“ (1972­-73)
  • „Пиринска“ (1973)
  • „Добруджанска“ (1975)
  • „Пазарджишка“ за солистка, хор и орк. (1976)
  • „Чирпанска“
  • „Странджанска“.
Музика към танцови постановки
  • „Гроздобер“ (1978­-79)
  • „Шопски събор“ (1976­-77)
  • „Добруджански танци“ (1975­-76)
  • „Варненска танцова сюита“ (1974)
  • „Тракийци“ (1975)
  • „Камчийски танци“
  • „Танци от Голица“
  • „Шопски танци“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]