Коста Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Колев
български композитор
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Националност Флаг на България България
Образование Национална музикална академия
Професия музикант, композитор, диригент
Музикална кариера
Инструменти акордеон
Музикален издател Балкантон, Gega New

Коста Колев е български композитор, изпълнител, диригент, аранжор и акордеонист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1921 г. в с. Кортен, Сливенско. През 1962 г. завършва Музикалната академия (днес НМА „Проф. П. Владигеров”). Учи музикална педагогика, дирижиране и композиция при проф. Георги Димитров и проф. Парашкев Хаджиев. От 1941 г. изпълнява народна музика на акордеон. Утвърждава се като един от най-добрите акордеонисти на българска народна музика. Работи като диригент на малък оркестър за народна музика (от 1949 г.) и диригент на Оркестъра за народна музика на БНР.

Автор е на песни за народен хор и оркестър, пиеси за соло инструмент или пеене с оркестър или ансамбъл, музика към танцови постановки, сюити от народни мелодии и др. Нотира, хармонизира и обработва няколко хиляди народни песни и хора за репертоара на ансамблите за народна музика. Има записи в БНР, БНТ, грамофонни плочи, в сборни дискове на “Мистерията на българските гласове”, Варненския, Русенския и Търновския ансамбъл и др.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Коста Колев – акордеон с орк. – ВНК 2518
  • Свири Коста Колев – ВНМ 6082
  • Свири Коста Колев – ВНМ 6127

Дългосвирищи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Коста Колев – ВНА 1323 (1972)
  • Народни песни и хора – Обработил Коста Колев – ВНА 10822 (1982)

Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]

  • Коста Колев – Българско фолклорно наследство (2008) – издател: Gega New

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Песни за хор
  • „Пушка пукна“
  • „Лепа Мара Софиянка“
  • „От мед ли ти са устата“
  • „Излел е Дельо хайдутин“
Песни за хор и оркестър
  • Люлка се люля"
  • „Лечко стъпяй, Доне“
  • Гълъби гукат“
  • „Деница девойка“
  • „Боне ле“
  • „Ой Недо, Недо“
  • „Жетва се зажена“
  • „Присмехулка“.
Оркестрови произведения
  • „Варненски танци“
  • „Буенек“
  • „Трите пъти“
  • „Балканджийска ръченица“
  • „Садовска ръченица“
  • „Данец“
  • „Блатнешка копаница“
  • „Петричко хоро“.
  • „Изгубеното стадо“ (1974)
  • „Буенеци“ (1979).
  • „Фантазия“ за соло тамбура и орк. (1973)
  • „Любила Сафета Стоян кехая“ за кавал и орк. (1974)
Сюити
  • „Жътварска“ (1971)
  • „Родопска“ (1972­-73)
  • „Пиринска“ (1973)
  • „Добруджанска“ (1975)
  • „Пазарджишка“ за солистка, хор и орк. (1976)
  • „Чирпанска“
  • „Странджанска“.
Музика към танцови постановки
  • „Гроздобер“ (1978­-79)
  • „Шопски събор“ (1976­-77)
  • „Добруджански танци“ (1975­-76)
  • „Варненска танцова сюита“ (1974)
  • „Тракийци“ (1975)
  • „Камчийски танци“
  • „Танци от Голица“
  • „Шопски танци“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България