Коста Попов
| Коста Попов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 септември 1950 г.
|
Коста Попов е български общественик, четвърти по ред президент на централния комитет на Македонската патриотична организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Коста Попов е роден във Владово, тогава в Османската империя. Завършва 3-годишен учителски курс в Скопското българско педагогическо училище и преподава няколко години. Присъединява се към ВМОРО. След като Гърция окупира Егейска Македония през 1913 година и затваря всички български училища и църкви, Коста Попов емигрира в САЩ.[1]
Установява се в Питсбърг при свой роднини и работи като пекар при тях, а после отваря собствена пекарна в Маккийспорт. Веднага се присъединява към македоно-българските братства и участва като делегат на учредителния събор на МПО във Форт Уейн на 2 октомври 1922 година. Избран е за подпредседател на събора, докато председател е Михаил Николов[2].
По времето когато Коста Попов е президент, а Петър Ацев национален секретар, организацията се развива и просперира. Още преди края на Втората световна война МПО се противопоставя на плана за формиране на Югославия, в рамките на която да се включи и Вардарска Македония. Организира се внушителен събор в Акрон на 23 март 1944 година, на който единствено решение на въпроса може да бъде провеждане на плебисцит за самоопределяне на населението в спорните райони. Съставен е Меморандум, изпратен до Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил, Йосиф Сталин и Маккензи Кинг, в който фигурират 55 печата на почти всички възможни българо-македонски обединения.
През май и ноември 1946 е в състава на делегации на МПО, които поставят пред американските власти и чуждестранни дипломати въпроса за обединена и независима Македония, като обръщат специално внимание на ситуацията в егейския дял на областта. През ноември 1946 година делегацията, в която участва, провежда поредица от срещи в ООН.[3]
При започването на Гражданската война в Гърция Коста Попов ръководи изпращането на помощи за бедстващите бежанци в Битоля.
Коста Попов умира на 26 септември 1950 година.[4]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Мисли по нашата борба", публикувано във в-к "Македонска Трибуна", год. 14, бр. 682, Индианаполис, САЩ, 14 март 1940 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 307.
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.290.
- ↑ Йовчева, Гита. Българските патриоти в САЩ, Канада и Австралия и Македонският въпрос на Парижката мирна конференция 1946-1947 година, Военноисторически сборник, година LХVІІІ, кн.3, май-юни 1999, с. 33-36, 38-42.
- ↑ История на МПО - „Коста Попов води МПО по време на Гръцката гражданска война“ Архив на оригинала от 2010-01-04 в Wayback Machine. ((en))
| Пандил Шанев | → | Президент на МПО (1939 – 1950) | → | Методи Чанев |
