Коста Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Радев
Роден 26 септември 1946 г. (72 г.)
Професия писател и журналист
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, новела, разказ, повест, роман
Награди Развитие“ (1999)

Коста Христов Радев е български поет, писател и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 септември 1946 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълго време работи като редактор в различни издания, а впоследствие става професионален рибар.

Живее в рибарско селище „Траката“ край Варна.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Проза
  • „Велосипедът“, новели (1978)
  • „Земетръсът“, повести (1983)
  • „Овчи кожи“, повести (1984)
  • „Измислени хора“, разкази (1985)
  • „Капан за невестулки“, роман и повести (1988)
  • „Пленници на сънища“, роман (1988)
  • „Остров Маргарита“, роман (1993)
  • „Сенките на Вавилон“, роман-пъзел (1996) – определен за Български роман на 1996 г.[1]
  • „Атлантида“, повести (1998) – книгата печели конкурса на Сдружението на българските писатели[2]
  • „Лунни конници“, роман (2000) – спечелил Голямата награда на Третия национален литературен конкурс „Развитие“, 1999 г.[3]
  • „Лабиринтът към Монтевидео“, роман (2004)
  • „Розата на ветровете“, роман (2008)
  • „Все едно“, книга за мечти, прокоби и анатеми (2014)[4]
  • „Речник на глупавите думи“, роман (2015–2016)[5]
Стихосбирки
  • „Пентомастика“ (2008)
  • „Пентомастика II“ (2011)
Есета
  • „Мръсната дума писател“ (2016–2017)[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]