Коста Шуменкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Шуменкович
Коста Шуменковић
сръбски общественик

Роден
Починал
Картата на Милош Милоевич, издадена от Шуменкович

Коста Атанасков Шуменков или Коста Атанаскович Шуменкович (на сръбски: Коста Шуменковић или Kosta Šumenković) е македонски сърбоманин от XIX век, активен деец на ранната Сръбска пропаганда в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коста Шуменкович е роден в село Боровец, Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. От сърбоманския род Шуменкович е и племенникът на Коста свещеник Матея Шуменкович. Коста остава без образование. След Кримската война емигрира в Сърбия и попада под сръбско влияние. Занимава се с бозаджийство в Белград, а после търгува по Русия, Германия и Австрия.

След Инцидента на Чукур чешма в 1862 година участва в доброволческите отряди, обсаждащи Белградската крепост и се запознава със сръбския националист Милош Милоевич. След като натрупва значително състояние, през 1869 година отваря сръбско училище в родното си село Боровец.

По-късно се връща в Русия, където през 1873 година издава под името Коста Атанасков – Шуменкович, етнографската картата на Балканския полуостров. Картата е изготвена от Милош Милоевич и в нея по-голямата част от българските земи са обявени за сръбски.[1] В 1876 година сърбоманите Тодор Станкович от Ниш, Деспот Баджович от Крушево и Шуменкович протестират пред Цариградската конференция, че включвала почти цяла „Стара Сърбия” в Западната българска автономна област. Участва в доброволческия корпус на Милош Милоевич в Сръбско-турската война в 1876 г. и показва храброст в сраженията при Нови пазар.

По време на Руско-турската война и Сръбско-турска война (1877-1878) участва в таен комитет в Ниш заедно с Тодор Станкович, Милош Милоевич, архимандрит Сава Дечанац, Аксентиие Хаджиарсич, Деспот Баджович и Глигорие Чемерикич с цел да се улесни проникването на сръбската армия.[2][3] По време на войната влиза с доброволците във Враня.

Участва като доброволец в Сръбско-българската война в 1885 година.[4]

В 1886 година е сред основателите на дружеството „Свети Сава“, което има за цел да пропагандира сърбизма в Македония.[5][6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Историско етнографско географска мапа Срба и српских (југославенских) земаља у Турској и Аустрији од Милоша Ст. Милојевића, Издао Коста Атанасков – Шуменковић, у Београду 1873, Размера = 1:2.000000, Накнадно издање одбора Књегиње Љубице
  2. Ucesce Nislija U Oslobodilackom Ratu. // Istorija Niša. Посетен на 19 март 2013 г..
  3. Рад Србије на заштити државних и националних интереса у Македонији
  4. Коста Шуменковић. // Krstarica. Посетен на 19 март 2013 г..
  5. Друштво „Свети Сава“
  6. Војводић, М. „Друштво Светог Саве“ документа 1886-1891, године, Београд, 1999.
     Портал „Македония“         Портал „Македония