Костен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костен.

Костен
Общи данни
Население 324 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,513 km²
Надм. височина 317 m
Пощ. код 8441
Тел. код 05576
МПС код А
ЕКАТТЕ 38889
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Сунгурларе
Георги Кенов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Костен
Ахмед Христем
(ДПС)

Костен е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Костен отстои на 20 км източно от общинския център Сунгурларе. Землището на село Костен граничи с тези на съседните села Раклица, Невестино и Климаш, с което го свързва еднолентов общински асфалтов път BGS2269 от мрежата на Републикански път II-73. Югозапазно от селото преминава железопътната линия Карнобат – Варна, без спирка в населеното място. Селото се намира в подножието на Карнобатска планина, чиято най-висока точка връх Илийца (684 м) отстои на 1500 м от Костен. От връх Илийца в селото се спускат две реки, по течението на които са разположени каменни чешми. На север от селото се намират и други невисоки хълмове с широколистна и иглолистна растителноста (1,52% от горските територии в община Сунгурларе), обитавани от горски животни като дива свиня, сърна, множество птици и влечуги. Често срещани са отровните змии пепелянки.

Южно от селото е изграден микроязовирът Костен-152, попадащ в обсега на Източно-беломорски район за басейново управление – Пловдив, в басейна на река Тунджа. Общата площ на земеделските земи в Костенското землище възлиза на 10488,5 дка.[1] Структурата на почвата, местните климатични условия и напоителните системи вади благоприятстват отглеждането на лозови масиви, царевица, ечемик, жито, хмел, тютюн и производството на фасул, станал популярен по земеделските пазари като „мазен костенски боб“[източник? (Поискан преди 99 дни)].

Според нето и бруто жилищни територии спрямо нормативите за различните видове населени места село Костен се класифицира като малко село. Пощенски станции има в почти всички населени места на общината, с изключение на Костен и селата Дъбовица, Горово, Климаш, Босилково, Камчия, Завет. Прогнозата за икономическото развитие включва и Общинския план за развитие на община Сунгуларе за периода 2014 – 2020 г. включва изграждане на исторически комплекс в с. Костен. Предвижда се обособяване на вилна зона с площ от 0,3 ха южно от селото, местност „Петкова чешма“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Късноантична крепост „Калето“ е разкрита на 1.12 km северно по права линия от село Костен. Разположена е върху едноименното възвишение, под най-високия връх на Карнобатската планина – Илийца. Има неправилна форма, с широка страна на запад и стеснена на юг. Входът е разположен от юг. Северозападната стена е дълга 28 m, северната – 112 m и завършва с кула, източната – 14 m, южната – 116 m, като преминава в западна с дължина около 50 m. Крепостта е силно разрушена. Само по южната крепостна стена има отсечка с дължина 8 m и височина до 1 m. Градеж – лице от дялани камъни, споени с бял хоросан. Крепостта има и външен отбранителен пояс. Външния пояс обхваща крепостта от север, изток и отчасти от юг. Крепостната стена е широка 2 m. От източната страна има и крепостен ров. Крепостта е датирана към периода V-VII век

През 1861 г. Софроний Врачански, пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски, свидетелства в своята хроника „Житие и страдания на грешния Софроний“ за селото като предстоятел на църквата му.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Към обектите на културното наследство в община Сунгурларе в Костен се класифицират четири:

  • 95. Паметник на Софроний Врачански, исторически обект с местно значение, разположен на 2 км югоизточно от центъра на с. Костен;
  • 96. Църква „Архангел Михаил“, художествен паметник. Костенската църква „Св. Архангел Михаил“ е известна със запазения си възрожденски архитектурен стил и мистично-религиозна каменна пластика. През Възраждането тук е служил поп Стойко Владиславов, по-известен в българската история като Софроний Врачански. В музейната сбирка в град Сунгурларе има обособен отдел по археология, а също така от 2006 г. и иконна зала, в която са изложени икони от църквата.[3] Тук се намира и първото килийно училище, изградено на територията на днешната Бургаска област.
  • 97. Двете могили в лозята, археологически паметник с национално значение;
  • 98. Три могили по пътя Костен-Раклица, археологически паметник с национално значение.

Военен паметник е Мраморната паметна плоча в двора на кметството, посветена на загиналите в Първата световна война 1914 – 1918 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. Жельо Авджиев (1920 – 92), литературовед;
  • Атанас Вълчев (1937 – 2010), гъдулар. Според твърдения на костенци е прекарал детството си в селото, доставяйки наслада с виртуозните си изпълнения на българска народна музика.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Според спомените и свидетелствата на местен жител:

...южно от селото е изграден микроязовир, а край него чешма на повече от 200 години. В посока с. Климаш има голям язовир. Между двете села преминава железопътната линия Карнобат – Варна, сега леко отклонена през новите трансбалкански тунели, но старата жп линия прави красив завой, преди да поеме изкачването на планината, а шосейната връзка преминава под нея. Това бе един от първите тунели, който видях в живота си и си спомням буйните потоци вода, които нерядко го пълнеха до половина, при силните летни дъждове. Климатичните условия в района са доста сурови. Зимата е люта, особено в миналото, преди 40 – 50 години, снежни преспи затрупваха селото, къщи и дувари се скриваха в бялата покривка, обгръщаща ги като огромна бяла шатра. Височината на нагрупания сняг надминаваше човешки бой. Лятото често бе знойно, горещо, безводно, а когато заваляваха дъждове от дълбоките повече от 3 – 4 метра речни корита започваха да преливат води и да заливат цяло село.

Източници[редактиране | редактиране на кода]