Костен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костен.

Костен
Общи данни
Население 324 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,513 km²
Надм. височина 317 m
Пощ. код 8441
Тел. код 05576
МПС код А
ЕКАТТЕ 38889
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Васил Панделиев
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Костен
Ахмед Христем
(ДПС)

Костен е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Костен се намира в община Сунгурларе, Бургаско. Съседните му села са: Климаш (с асфалтов път), Раклица (с черен път), Невестино (с черен път). Притежава впечатляваща природа. Най-високата точка в близост е връх Илийца (684 м). На север от селото се намират невисоки хълмове с широколистна и иглолистна растителност, обитавани от горски животни, като глигани, сърни и елени, множество птици и влечуги. Често срещани са отровните змии пепелянки. От най-високия връх в Източна Стара планина, разположен източно от гр. Сливен /връх Илийца/ в селото се спускат две реки, по течението на които са разположени старинни каменни чешми. Водата е кристално чиста, студена и невероятно вкусна, особено ако се пие от менче. В недалечното минало благодарение на структурата на почвата, местните климатични условия, студените води на реките, обхванати в системи от напоителни вади и прочутото българско трудолюбие прославиха с. Костен с висококачествения фасул. Мнозина търсеха по земеделските пазари „мазен“ костенски боб. В подножието на планината отрудени селяни от ранно утро навлизаха в лозовите масиви. Отглеждаха се царевица, ечемик, жито, хмел, тютюн. На юг от селото в посока с. Сигмен има малък микроязовир, а край него чешма на повече от 200 години. В посока с. Климаш има голям язовир. Между двете села преминава железопътната линия Карнобат – Варна, сега леко отклонена през новите трансбалкански тунели, но старата ж.п. линия прави красив завой, преди да поеме изкачването на планината, а шосейната връзка преминава под нея. Това бе един от първите тунели, който видях в живота си и си спомням буйните потоци вода, които нерядко го пълнеха до половина, при силните летни дъждове. Климатичните условия в района са доста сурови. Зимата е люта, особено в миналото, преди 40-50 години, снежни преспи затрупваха селото, къщи и дувари се скриваха в бялата покривка, обгръщаща ги като огромна бяла шатра. Височината на нагрупания сняг надминаваше човешки бой. Лятото често бе знойно, горещо, безводно, а когато заваляваха дъждове от дълбоките повече от 3-4 метра речни корита започваха да преливат води и да заливат цяло село.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е огнище на българщината векове наред. Много популярна сред местните жители е историческата личност Софроний Врачански. В близост до микроязовира на пътя към с. Сигмен, до старинната чешма, е въздигнат паметник на поп Стойко Владиславов, по-известен като историческата личност Софроний Врачански – виден български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски. Всеотдайността му към обществените проблеми на българите го води през редица премеждия, едно от които – сагата с опита да бъде обесен на близка върба е увековечено не само в написаната от него първа автобиографична българска книга „Житие и страдания на грешния Софроний“, но и чрез този паметник.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Първото килийно училище в Бургаска област е изградено в подножието на връх Илийца, скрито в горските дебри високо в планината.

Искрата на българската култура и образование е мъждукала със светлината на свещ. Върху каменни плочи, взети от коритото на близката река, жадни за знание и наука костенци са се учили на четмо и писмо. Православната българска църква „Св. Архангел Михаил“ в центъра на селото се намира в общ двор заедно с голямото за времето си училище. В първата детска полудневна градина моята баба Кръстина, съпругата на Куни Атанасов, е приготвяла храна за малчуганите. Навремето такова доверие се оказвало на най-скопосната, чистоплътна и добра стопанка. Умението да се приготвя вкусна, подходяща за деца храна е трябвало да се съчетава със спазване на строги хигиенни норми с цел предотвратяване на масови хранителни отравяния и инфекции. Ползвала се е планинска вода от двете чешми, пренасяна с менци. Този начин на водоснабдяване бе ежедневие за костенци до средата на 80-те години.

Килийното училище е вид начално училище в българските земи през епохата на османското владичество. Първоначално възникват при черкви, манастири и метоси и имат обществен характер, а през 17 и 18 век се появяват и частни килийни училища. В тях учителят (духовно или цивилно лице) занимава всеки ученик поотделно. Обучението се води на гръцки, църковно-славянски или на двата езика. Изучават се четене, писане и църковно пеене. Понякога обучението се комбинира с изучаването на определен занаят. За учебници се използват църковно-служебни книги, като Часослов, Апостол, Псалтир и други. До появата на взаимните училища през първата половина на 19 век, килийните училища са единствените български училища по време на владичеството. Въпреки примитивния характер на обучението, те допринасят за развитието на грамотността сред българското население и спомагат за съхранението на българската народност.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. Жельо Авджиев (1920-92), литературовед;
  • Атанас Вълчев (1937-2010), гъдулар. Според твърдения на костенци е прекарал детството си в селото, доставяйки наслада с виртуозните си изпълнения на българска народна музика.