Костенария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Костенарията)
Костенария
СтранаГърция
Тана Кировска от Осничани в костенарийска народна носия

Костенария или Кастенария, често членувано Костенарията (на гръцки: Καστανοχώρια, Кастанохория, в превод Кестенови села) е историко-географска и етнографска област в Егейска Македония, Гърция. Кастанохория на гръцки означава кестенови села или кестенова област и името произлиза от обширните кестенови гори покриващи склоновете на планината Одре.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Костенарията е най-югозападната част от българското етническо землище. Областта обхваща селата от дем Хрупища - Песяк (Песък), Семаси, Шкрапари, Бела църква, Госно, Старичени, Жужелци, Долени, Мангила (Могила), Осничани (Сничени), Нестиме, Жиковища (Зиковища), Лучища, Либешово (Лебишово), Езерец, Бухин (Бойне) и Марковени както и заличените Лагор, Марчища, Головраде (Лувраде), Предмир.[1] В Костенарията влизат и северните села от дем Горуша, разположени в планината Одре (Одрия) и нейните източни склонове като Видолуща.

История[редактиране | редактиране на кода]

Към 1890 година се отварят български училища в Галища, Желин, Желегоже и Хрупища. Осничани е първото селище, което изцяло се заклева на ВМОРО. По решение на околийския комитет Костенарията не въстава по време на Илинденско-Преображенското въстание, заради което областта е запазена от погроми. По-късно силно пострадва от появилата се Гръцка въоръжена пропаганда в Македония.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, с.315.
  2. Шкуртовъ, Кирякъ. Костенарийски рев. районъ // Илюстрация Илиндень 6 (96). Илинденска организация, Юний 1938. с. 2 - 4.
  3. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 133. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  4. а б в г д е ж Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  5. а б в г д е ж з и к Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  6. а б в г д е Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  7. а б в г Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137 - 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  9. а б в г д Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  10. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138 - 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  11. а б в г д е ж з и Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.