Костиево
Костиево | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 1879 души[1] (15 септември 2022 г.) 79,3 души/km² |
Землище | 23,70 km² |
Надм. височина | 175 m |
Пощ. код | 4205 |
Тел. код | 0318 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 38950 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Марица Димитър Иванов (ГЕРБ, ОЗ) |
Кметство – кмет | Костиево Илия Попов (СДС, ДСБ, ОДС, ДГ) |
Костиево е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив. Населението му е около 1763 души (2015).
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Костиево се намира на 175 метра надморска височина в Горнотракийската низина, на 3 километра северно от река Марица и на 11 километра западно от центъра на град Пловдив.[2] Землището на селото е с площ 23,695 квадратни километра.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава за първи път в османски документ от 1576 година под името Кьосте.
Според местни легенди веднъж в селото нощува революционерът Васил Левски.
През 20-те години на XX век в селото за кратко съществува толстоистка колония.[3]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
| ![]() |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1824 | 100 |
Българи | 1220 | 66,88 |
Турци | 109 | 5,97 |
Цигани | 118 | 6,46 |
Други | ||
Не се самоопределят | ||
Не отговорили | 354 | 19,40 |
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Кметът на селото е Георги Калоферов.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В Костиево се намират няколко предприятия.
Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
Училището в Костиево съществува от 1872 г., по спомени на възрастни жители на селото, а по официални данни от 1889 г., като се помещава в малка къща в двора на църквата. През 1929 – 1930 г. се построява южното крило на днешното училище, а през 1934 г. става основно училище с първи директор Рашко Семков. Основното училище в село Костиево носи името на двамата братя Кирил и Методий.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Света Троица“ е открита и осветена през 1905 г. Иконите и стенописите в нея са рисувани от пловдивския художник Георги Данчов.
Читалището „Цар Борис III“ е открито на 30 януари 1928 г. Председател е Стоица Хр. Джамбазов. Сградата на читалището е построена през 1942 г. и е преименувано на „Тодор Павлов“, а понастоящем носи името на поета-революционер Никола Йонков Вапцаров. През месец ноември 1959 г. се открива новият читалищен дом. В читалището се развиват дейности като: танци и пеене. Танцов състав „Хоп-троп“, „Мини хоп-троп“, танци за най-малките и Вокална група „Тракийка“. Всяка година от читалището се честват български обичаи като: Лазаруване, а от скоро и Коледуване и Кукери. Всяка година, на 3 март, се прави поход до паметника на капитан Бураго.
Всяка година в първата събота на месец юни се празнува традиционният селски събор.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Костиево
- Кръсто Спасов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[7]
- Трифон Михаилов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ wikimapia.org
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 47.
- ↑ „Справка за населението на село Костиево, община Марица, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.53
|