Костилков плод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диаграма на типична костилка (от праскова), показваща както плода, така и семето в костилка
Последователността на развитие на типична костилка на нектарина (Prunus persica) за период от 7 + 1⁄2 месеца, от формиране на пъпки в началото на зимата до узряване на плодовете през лятото

Костилка (или костилков плод) в ботаниката е неразкриващ се плод, при който външна месеста част (епикарп или кожа и мезокарп или плът) обгражда една черупка (костилка, ядка, зърно) от втвърден ендокарп със семе (ядро) вътре.[1] Тези плодове обикновено се развиват от един плодник и най-вече от цветя с яйчник, прикрепен към съда над закрепването на други флорални части[1] (изключения са полипироновите костилки).

Цъфтящите растения, които произвеждат костилки, включват кафе, хинап, манго, маслина, повечето палми (включително асаи, фурми, сабал, кокосови и маслени палми elaeis), шам фъстък, white sapote, кашу и всички членове на рода Сливи (Prunus), включително бадем, кайсия, череша, damson, праскова, нектарина и слива.

Терминът drupaceous се прилага за плод, имащ структурата и текстурата на костилка,[2] но който не отговаря точно на определението за костилка.

Устройство на плод[редактиране | редактиране на кода]

В месестите плодове перикарпът обикновено се състои от три отделни слоя: епикарп (известен също като екзокарп), който е най-външният слой; мезокарпа, който е средният слой; и ендокарпа, който е вътрешният слой, заобикалящ яйчника или семената. В цитрусов плод епикарпът и мезокарпът съставят кората. При сухите плодове слоевете на перикарпа не се различават ясно.

Стената на плода, развила се от яйчниковата стена на цвета, се нарича „околоплодник“ (перикарп, от гръцки: epi- – „върху“ + -carp – „плод). Околоплодникът често има два или три слоя, наричани:

  1. екзокарп“ (външен слой, наричан също „епикарп“) – образува жилавата външна обвивка (ципа, кожа) на плода, ако има такава. Екзокарпът, особено в цитрусовите плодове, се нарича флаведо
  2. мезокарп“ (среден слой, от гръцки: мезо- – „среден“ + -carp – „плод“) – месестият среден слой на околоплодника. Обикновено това е ядливата част. Например, мезокарпът съставлява по-голямата част от ядливата част на праскова и значителна част от домат.
  3. ендокарп“ (вътрешен слой)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Stern, Kingsley R. Introductory Plant Biology. Seventh. Dubuque, Wm. C. Brown, 1997. ISBN 0-07-114448-X.
  2. Find term 'drupaceous' // 2001. Посетен на 2015-08-14.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Drupe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​