Костница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Интериорът на костницата в църквата Сан Бернадино але Оса в Милано.

Костница или осуарий е сандък, кутия, сграда, кладенец или друго място, направено за да служи като последно покойно място на човешки скелетни останки. Използва се често там, където мястото за погребване е оскъдно. Тялото първо се погребва във временен гроб, а след няколко години скелетните останки се изваждат и се поставят в костница. Значително намаленото пространство, което се заема от костницата, означава, че е възможно да се съхраняват останките на много повече хора в един гроб, отколкото ако са оставени първоначалните ковчези.

Зороастризъм[редактиране | редактиране на кода]

В Персия, зороастрийците използват дълбок кладенец за тази функция още дълбока древност, наричайки го „кула на мълчанието“. Съществуват много ритуали и традиции в зороастризма относно тези кладенци.

Римокатолицизъм[редактиране | редактиране на кода]

В Европа съществуват много примери за осуарии, включително в римокатолически храмове в Рим, Милано и Неапол (Италия), в Кутна Хора и Бърно (Чехия), в Кудова-Здруй (Полша), в Евора (Португалия). В Дуомон (Франция) е построен осуарий, съдържащ останките на над 130 000 френски и немски войници, паднали в боя за Вердюн по време на Първата световна война. Един от най-известните осуарий във Франция са Парижките катакомби. Там лежат скелетните останки на шест милиона души, подредени под улиците на Париж. 11 000 m2 са натъпкани с костите на трупове, изровени от препълнените гробища на града към края на 18 век.[1]

Извън Европа, римокатолически осуарий има и в Лима (Перу).

Източно православие[редактиране | редактиране на кода]

Употребата на костници е дългогодишна традиция в източното православие. Останките на източноправославен християнин се приемат с особена почит, в съответствие с библейското учение, че тялото на вярващия е „храм на Светия дух“, след като е било осветено и преобразено чрез кръщение, евхаристия и участието в мистичния живот на Църквата.[2] В източноправославните манастири, когато умре човек, останките му се погребват за 1 – 3 години, след което се изравят, почистват и събират в костницата на манастира. Ако съществува причина да се смята, че починалият е светец, останките могат да се положат в реликварий. В противен случай костите обикновено се смесват заедно (черепите на едно място, дългите кости на други и т.н.).

В България костници има в множество църкви и манастири.

Използването на костници се среща и сред миряните на Гръцката православна църква. Починалият се погребва за 1 – 3 години, а след това на годишнина от смъртта семейството се събира заедно с енорийския свещеник и прави помен. След това останките се изравят, измиват с вино, парфюмират и се слагат в малък осуарий от дърво или метал, надписан с името на починалия, който се поставя в стая, често близо до църква.

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Втория йерусалимски храм, еврейските погребални обичаи включват основно погребване в специални пещери, след което следват вторични погребения в осуарии, намиращи се на по-малки специални места в погребалните пещери. Някои от варовиковите осуарии, които са били открити, особено в района около Йерусалим, включват сложни геометрични модели и надписи, които идентифицират починалия.

През този период юдейските мъдреци спорят дали събирането на костите на родители за второ погребение е ден на скръб или радост. Решено е, че това е ден на пости сутрин и пируване следобед. Обичаят за второ погребение в осуарии не се запазва сред евреите след периода на Втория храм, нито пък съществува отвъд територията на Израел.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Guinness World Records 2011. Guinness World Records, 2010. ISBN 9781904994572. с. 125.
  2. Ware, Timothy. God and Man. // The Orthodox Church. London, Penguin Books, 1964, [1963]. ISBN 0-14-020592-6. с. 239.