Кострошевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кострошевци
Кострошевци/Kostroševci
„Свети Никола“
Свети Никола
Reliefkarte Serbien.png
42.7522° с. ш. 22.45° и. д.
Кострошевци
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Сурдулица
Надм. височина 995 m
Население 55 души (2011)
Демоним кострошевчани
Телефонен код 017
Кострошевци в Общомедия

Кострошевци е село в Западните покрайнини, община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари документи селото е записвано като: Kостуршовица в 1451 г.[1]; Kострошовча в 1576 г.[2]; Kострошовци в 1878 г.[3][4]

Иконостасът на храма „Свети Никола“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[5]

През учебната 1996-1997 година в основното училище в селото се обучава един ученик.[6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1948- 745 жители
  • 1953- 778 жители
  • 1961- 668 жители
  • 1971- 500 жители
  • 1981- 243 жители
  • 1991- 122 жители
  • 2002- 81 жители
  • 2011- 55 жители

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

(2002)

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кострошевци
  • Flag of Bulgaria.svg Анани Сотиров Митов, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Виден Георев – български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
  2. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  3. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  4. Чолева-Димитрова, Анна, Селищни имена от югозападна България, С. 2002 г.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.
  6. В. Б. Ученик и учител – цяло училище // Братство, година ХХХVІІІ, брой 1628, 14 март 1997, с. 7.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 4