Направо към съдържанието

Костурени

Вижте пояснителната страница за други значения на Костурино.

Костурино
Ξιφιανή
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.93° с. ш. 22.0806° и. д.
Костурино
Централна Македония
40.93° с. ш. 22.0806° и. д.
Костурино
Воденско
40.93° с. ш. 22.0806° и. д.
Костурино
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина120 m
Население628 души (2021 г.)
Пощенски код584 00
Телефонен код2384

Костурени или Костурино (на гръцки: Ξιφιανή, Ксифяни, до 1953 година Ξυφώνια или Ξυφώνεια, Ксифония,[1] до 1922 година Κωστούργιαννη, Костуряни[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Селото е разположено на 120 m надморска височина в котловината Мъглен (Моглена) на около 16 km северно от град Воден (Едеса) и на 4 km южно от демовия център Съботско (Аридеа).[3]

Разкопки в западната част на хълма Свети Димитър показват съществуване на селище от IX век. Там са открити руините на църквата от първите християнски векове. Смята се, че първоначалното местоположение на селото е в западната част на хълма, но по време на периода на османското владичество около 1780 – 1790 година селото е преместено на сегашното му място за по-голяма сигурност.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“ на хълма е от 1858 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Костурени (Kostouréni) е посочено като село във Воденска каза със 77 къщи и 190 жители българи и 135 помаци.[5]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Костурино (Кустуряни) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 314 души и 90 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Костурени (Костурчани) живеят 250 българи християни и 700 българи мохамедани.[7]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костурени (Kostoureni) има 280 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[8] В 1909 година в Костурино е открито българско училище.[9]

Гъркоманите от Костурени участват активно в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[4]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 268 жители българи християни и 1234 мюсюлмани.[3]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Костурени има 20 къщи славяни християни и 90 къщи славяни мохамедани.[10] До 1922 година заедно с Рудино и Слатина образува община. Двете други села стават отделни общини в началото на 30-те години. В 1922 година е преименувано на Ксифония (Ξυφώνεια), а в 1953 – на Ксифяни (Ξιφιανή) по името на византийския пълководец Никифор Ксифий.[4]

В 1924 година в селото са настанени 375 гърци бежанци.[3] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 107 семейства и 426 жители бежанци.[11]

В 1981 година в селото има 923[3] или 980[4]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският“ и понтийският език в него са запазени на средно ниво.[12]

В края на 1999 година общината е присъединена към дем Съботско, а в 2011 година – към дем Мъглен.[4]

Селото е разположено в полето и землището му се напоява добре от река Мъгленица. Произвеждат се тютюн, жито, пипер, овошки.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 722[3] 710[3] 640[3] 850[3] 823[3] 889[3] 944[3] 923[3] 879[3] 850 767 628
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 92. (на македонска литературна норма)
  4. а б в г д е Τοπάλης, Νικόλαος. Τοπική Κοινότητα Ξιφιανής // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  6. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"