Костурени
- Вижте пояснителната страница за други значения на Костурино.
| Костурино Ξιφιανή | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Костурино  Костурино  Костурино | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 628 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 584 00 |
| Телефонен код | 2384 |
Костурени или Костурино (на гръцки: Ξιφιανή, Ксифяни, до 1953 година Ξυφώνια или Ξυφώνεια, Ксифония,[1] до 1922 година Κωστούργιαννη, Костуряни[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 120 m надморска височина в котловината Мъглен (Моглена) на около 16 km северно от град Воден (Едеса) и на 4 km южно от демовия център Съботско (Аридеа).[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Разкопки в западната част на хълма Свети Димитър показват съществуване на селище от IX век. Там са открити руините на църквата от първите християнски векове. Смята се, че първоначалното местоположение на селото е в западната част на хълма, но по време на периода на османското владичество около 1780 – 1790 година селото е преместено на сегашното му място за по-голяма сигурност.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Димитър“ на хълма е от 1858 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Костурени (Kostouréni) е посочено като село във Воденска каза със 77 къщи и 190 жители българи и 135 помаци.[5]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Костурино (Кустуряни) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 314 души и 90 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Костурени (Костурчани) живеят 250 българи християни и 700 българи мохамедани.[7]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костурени (Kostoureni) има 280 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[8] В 1909 година в Костурино е открито българско училище.[9]
Гъркоманите от Костурени участват активно в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[4]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 268 жители българи християни и 1234 мюсюлмани.[3]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Костурени има 20 къщи славяни християни и 90 къщи славяни мохамедани.[10] До 1922 година заедно с Рудино и Слатина образува община. Двете други села стават отделни общини в началото на 30-те години. В 1922 година е преименувано на Ксифония (Ξυφώνεια), а в 1953 – на Ксифяни (Ξιφιανή) по името на византийския пълководец Никифор Ксифий.[4]
В 1924 година в селото са настанени 375 гърци бежанци.[3] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 107 семейства и 426 жители бежанци.[11]
В 1981 година в селото има 923[3] или 980[4]
Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският“ и понтийският език в него са запазени на средно ниво.[12]
В края на 1999 година общината е присъединена към дем Съботско, а в 2011 година – към дем Мъглен.[4]
Селото е разположено в полето и землището му се напоява добре от река Мъгленица. Произвеждат се тютюн, жито, пипер, овошки.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 722[3] | 710[3] | 640[3] | 850[3] | 823[3] | 889[3] | 944[3] | 923[3] | 879[3] | 850 | 767 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 92. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е Τοπάλης, Νικόλαος. Τοπική Κοινότητα Ξιφιανής // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
| ||||||||||||||||||||||||
