Костурени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костурино.

Костурино
Ξιφιανή
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 88 m
Население 850 души (2001)

Костурени или Костурино (на гръцки: Ξιφιανή, Ксифяни, до 1953 година Ξυφώνια или Ξυφώνεια, Ксифония[1], до 1922 година Κωστούργιαννη, Костуряни[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Мъглен (Моглена) на около 16 километра северно от град Воден (Едеса) и на 4 километра южно от демовия център Съботско (Аридеа).

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Разкопки в западната част на хълма Свети Димитър показват съществуване на селище от IX век. Там са открити руините на църквата от първите християнски векове. Смята се, че първоначалното местоположение на селото е в западната част на хълма, но по време на периода на османското владичество около 1780-1790 г. селото е преместено на сегашното му място за по-голяма сигурност.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“ на хълма е от 1858 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Костурени (Kostouréni) е посочено като село във Воденска каза със 77 къщи и 190 жители българи и 135 помаци.[4]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Костурино (Кустуряни) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 314 души и 90 домакинства.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Костурино (Костурени или Костурчани) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 250 българи-християни и 700 българи-мохамедани.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костурени (Kostoureni) има 280 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[7] В 1909 година в Костурино е открито българско училище.[8]

Гъркоманите от Костурени участват активно в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. До 1922 година заедно с Рудино и Слатина образува община. Двете други села стават отделни общини в началото на 30-те години. В 1922 година е преименувано на Ксифония, а в 1953 - на Ксифяни по името на византийския пълководец Никифор Ксифий.[3] В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 107 семейства и 426 жители бежанци.[9]

В 1981 година селото има 923 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският“ и понтийският език в него са запазени на средно ниво.[10]

В края на 1999 година общината е присъединена към дем Съботско, а в 2011 година – към дем Мъглен.[3]

Преброявания
Име Година Жители
Κουστούριανη 1920 710
Ξυφώνεια 1940 640
Ξυφώνεια 1940 850
Ξυφώνεια 1951 823
Ξιφιανή 1961 889
Ξιφιανή 1971 950
Ξιφιανή 1981 980[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ξυφώνια -- Ξιφιανή
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κωστούργιαννη -- Ξυφόνεια
  3. а б в г д е Τοπάλης, Νικόλαος. Τοπική Κοινότητα Ξιφιανής. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158 – 159.
  5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  6. Кънчов, Васил. Воденска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 150.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  8. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
     Портал „Македония“         Портал „Македония