Костурски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Костурски диалект)
Тази статия е за българския диалект. За гръцкия вижте Костурски говор (гръцки).
Костурски говор
Костурски говор
Страна Гърция
РегионКостурско
Писменосткирилица
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български език
.....-Западни български говори
......→Костурски

Костурският говор на картата на българския език (№ 9 в жълто)
Страница от българо-гръцкия речник „Начало на думи у българите“ (Ἀρχὴ ἐν βουλγαρίοις ριμάτον εἰς κῑνῆ γλότα ἐρχομένη) от 16 век. Vat. Archivio San Pietro C 152, л. 134v

Костурският говор е български говор, принадлежащ към западните български диалекти. Името му идва от региона, в който е разпространен – Костурско.

Костурският е най-югозападният български говор. Към 1912 година е говорен от населението в около сто селища в областите Кореща, Нестрамкол, Пополе и Костенария, разположени днес на територията на гръцките областни единици Костур (Кастория) и отчасти Лерин (Флорина). Между 1912 и 1949 година значителна част от носителите на говора емигрират в България и Югославия. Днес говорът е силно повлиян от гръцкия език и е в процес на изчезване.

Към костурските говори принадлежат и българските говори в село Връбник и в град Билища, които днес са на територията на Република Албания и са подложени на силна албанизация.

Говорите на преселниците от Костурско в България и в Северна Македония са силно повлияни съответно от българския книжовен език и т. нар. македонски литературен език и са запазени в някаква степен само в селищата, компактно заселени от костурчани като Ново Кономлади, например.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен разложен назализъм – комбинации ън, ъм и ен, ем на мястото на старобългарските ѫ и ѧ – бъ̀нда, гъ̀мба, глѐндам, ерембѝца. Срещат се и форми без назализъм, като гласната може да е ъ, â (лабиално а) и ô (широко о) – мъ̀ка, ръ̀ка, път, мồка;пôт, мâка, пâт.
  • Запазена архаична форма при глагола „съм“ в различните лица – йас èсам, ти èси; той, тайа, то èсти; ние (нийа) èсме; вие (вийа) èсте; тийа èсе. С тази си особеност костурският говор се сближава със съседния му корчански.
  • Съчетание шчи по-рядко шт на мястото на праславянското *tj – лѐшча, къ̀шча, Корèшча.
  • Съгласна ж и по-рядко жд или ждж на мястото на праславянското *dj – вѐжа, мѐжа, вѐжджа, мѐжджа.
  • Изясняване на старобългарския ъ в о – во̀шка, пѐток, дош.
  • Член за мъжки род -о – чо̀веко, гра̀до. По-рядко – от или -ут.
  • Разнообразие от застъпници на старобългарските чрѣ, чрь (цър, чър, чер, чâр (широко а), чôр (широко о): църно, чърно, черно, чâрно, чôрно.
  • Изглас на старобългарското звукосъчетание лъ, ль главно като ъл, по-рядко ол – вълк, жълт; волк, жолт.
  • Изглас на старобългарското звукосъчетание ръ, рь главно като ър, по-рядко като âр, ôр, ер – пърст, сърп; пâрст, сâрп; пôрст, сôрп; перст, серп (в Нестрамско).
  • Най-често ударението е върху предпоследната сричка.
  • Лично местоимение в трето лице – той, та̀йа, то, тѝйа.
  • Формант -нишча за множествено число на съществителни от среден род на -е – кученѝшча.
  • Перфект, образуван чрез имам и страдателно причастие – То̀й ѝма писа̀но.
  • Частицата за бъдеще време в северните области на говора е ке, а в южните – за (вероятно заемка от гръцки език).
  • Глаголите от първо и второ спрежение имат окончание -а за първо лице, сегашно време – но̀са, сѐйа.[1]
  • Единственото селище в целия северен край на Костурския регион, в което е развито ô (лабиалното o), е Жервени.[2] Тази особеност обаче се среща и в някои селища в най-южната част на Костурско като Нестрам и в Костенарията (Езерец, Сничени, Жужелци и други).[3]
Калина Стена
Приказка от Габреш
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на село Тиолишча (Костурско). Прилози МАНУ, 4, 1979, №2, 5 – 16.
  • Видоески, Божидар. Тиолишта (Общеславянский лингвистический атлас 109). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 775 – 782.
  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Гратче (Костурско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1977, 3, стр. 23 – 31.
  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на село Езерец (Костурско). Македонски јазик, 1984, №35, 79 – 98.
  • Константинов, Г. Носовкитѣ въ костурскитѣ български говори и бѣгло нѣкои други старинни форми. Пловдив, 1940.
  • Дрвошанов, В. Кон разграничувањето на кајларско-костурските говори. – В: Јазичните појави во Битола и Битолско денеска и во минатото. Скопје, 1988, 253 – 259.
  • Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия)] в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, с. 46 – 57.
  • Колева, Красимира. Към фонетичната характеристика на костурския говор. // Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски“, Т. 24, № 1, 1986, с. 43 – 45.
  • Колева, Красимира. Няколко неописани балканизми в речника на костурския говор. // Език и литература, № 2, 1992, с. 113 – 115.
  • Колева, Красимира. Още за речника на костурския говор. // Български език, 1988, № 4, с. 312 – 313.
  • Колева, Красимира. Балканские заимствования в нескольких костурских говорах. // Linguistique Balkanique, XXXII, 1989, № 3 – 4, с. 233 – 235.
  • Колева, Красимира. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция „25 г. ШУ „Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.“ (Доклади). Шумен, 1998, с. 11 – 19.
  • Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/ktj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116
  • Королов, Лари-Лабро Бележка за формите на лексемата „български“ в диалектите на Югозападна и Южна Централна Македония Македонски преглед, 2020, кн. 1 c. 145 – 148
  • Королов, Лари-Лабро (Канада). Диалектен текст от село Въмбел, Костурско. Свидетелство за миналото на българите в южна Македония през първата половина на XX век // Македонски преглед XLV (3). 2022. с. 68 - 79.
  • Королов, Лари-Лабро. „Два диалектни текста с исторически свидетелства от селата Габреш и Дреновени, Костурско“ , Македонски преглед, година 46/2, 2023, стр. 143 - 154 https://www.academia.edu/108278418/%D0%9B%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%9B%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%94%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B0_%D1%81_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%88_%D0%B8_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8_
  • Кузов, Аргир Костурският говор. – Известия на Семинара по славянска филология, 4, 1921, 86 – 125.
  • Матов, Д. Остатъци от звуковете ън, ъм, ен, ем в Костурския говор. – Книжици, 1889, № 1, 17 – 26.
  • Ничев, А. Костурският българо-гръцки речник ог XVI век. С., 1987, 82 с.
  • Шклифов, Благой. Глаголната система на костурския говор. – Език и литература, 1967, № 3, 82 – 91.
  • Шклифов, Благой. Някои фонетични промени в костурския говор. – Език и литература, 1968, № 3, 92 – 93.
  • Шклифов, Благой. Костурският говор, София 1973.
  • Шклифов, Благой. Речник на костурския говор, Българска диалектология, София 1977, с. кн. VIII, с. 201 – 328.
  • Шклифов, Благой. Общността на говора на село Бобощица с Костурския говор – в Помагало по българска диалектология, 1984, сс. 77 – 81
  • Шклифов, Благой. Фразеологичен речник на село Черешница, Костурско, София, 2016.
  • Stefou, Chris. English – Macedonian Dialectal Dictionary Based on the Lerin-Kostur Dialects As Spoken by Oshchimians, Toronto, 2007 Архив на оригинала от 2011-09-28 в Wayback Machine.
  • Małecki, M. Drobiazgi z Macedonji. 4.O rozwoju samoglosek nosowych w Kosturskiem. 5.O „polskim“ przycisku w gwarach kostursko-lerinskich. – Lud Słowiański, 3, 1934, No 2, 66 – 287.
  • Małecki, M. Tekst gwarowy Kosturskiego (Macedonja). – Lud Słowiański, 3, 1934, No 2, 323 – 325.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Стойков, Стойко. Българска диалектология. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. с. 181.
  2. ↑ Koroloff, Larry Labro. Notes on the Dialect of Zhèrveni, Kostur Region, as Spoken by Their Descendants in Mustafapaşa and Cemilköy, Turkey. In: „Slověne“, №2. 2012. с. 114. Посетен на 3 януари 2015.
  3. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. София, 1973. с. 28.
     Портал „Българска диалектология“         Портал „Българска диалектология“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костурски_говор&oldid=11998952“.