Костурско
| Костурско | |
 Карта на Костурско |
Ко̀стурско е географско-исторически район, който географски, стопански и културно и в значителна степен административно гравитира към град Костур, днес в Гърция. Населен предимно с българи в миналото, неговите южни и западни предели през началото на ХХ век съвпадат с българо-гръцката и българо-албанската езикова граница. Днес Костурско обхваща гръцките деми Костур, Хрупища и Нестрам и част от дем Преспа. Исторически принадлежащото към Костурско село Връбник е в състава на Албания.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Понятието Костурско се утвърждава в края на ХІХ век и в него се включват териториите на тогавашната Костурска каза на Османската империя, на прилежащите села Косинец, Лабаница и Връбник (тогава – част от Корчанската каза), както и Жиковища, Бела църква, Либешево, Нестиме, Чърчища, Братмир, Бухин и Моласи (тогава – част от Населишката каза), всички от които църковно спадат към Костурската епархия и географски и културно гравитират към град Костур.
Районът на Борботско (в османско време Борботска нахия) административно до 2011 година почти винаги е спадал към Костур, но географски е изолиран от Костурско. Този район със своите села Борботско, Висанско, Жужел, Селско, Котелци, Слатина и Мирославица географски не принадлежи към Македония, а към Епир.[1]
Днес Костурско обхваща гръцките деми Костур, Хрупища и Нестрам, както и част от дем Преспа. Село Връбник е в Албания.
На север Вич отделя Костурско от Леринско,[2] на северозапад планината Горбец го отделя от Долна Преспа, а на югоизток Снежник (Синячико) го отделя от Кайлярско и Кожанско.[3]
Четирите традиционни области, съставляващи Костурско са Корещата, Нестрамкол, Костенарията и Пополе.[4][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]До началото на Балканските войни в Костурско има около 10 класни училища със 120 учители, с архиерейски наместничества и нови класни училища в Хрупища, Неселичка кааза и в Биглища.[5]
След 1913 година Костурско влиза в състава на Кралство Гърция. Село Връбник след продължително военновременно гръцко управление през 1924 година става част от Албания.
Български училища 1892 – 1911 година
[редактиране | редактиране на кода]| Български училища в Костурско | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Селище | Местоположение | Тип | Година на откриване | Име на учителя | Година на дипломиране | Място на дипломиране |
| 1. | Костур | мъжко[6] | 1298 (1882/1883) | Апостол Димитри Константин Груев | 1303 (1887/1888) 1877 | Битоля Охрид[7] | |
| 2. | Хрупища | Ислям бей махала | мъжко и девическо[6] | 1298 (1882/1883) | Атина Николова Анастаси Маджаров | 1302 (1886/1887) 1305 (1889/1890) | Солун Солун[7] |
| 3. | Бихлище | наета къща[6] | 1324 (1908/1909) | Тома Шапарданов Пандо Анастасов Грозда Риячева Анастасия Михайлова | 1312 (1896/1897) 1317 (1901/1902) 1315 (1889/1900) 1317 (1901/1902) | Българско рюшдийе в Костур Българско рюшдийе в Костур Българско девическо училище в Битоля Българско девическо училище в Битоля[7] | |
| 4. | Апоскеп | мъжко[6] | Никола Костадинов | 1305 (1889/1890) | Битоля[7] | ||
| 5. | Бабчор | в селото[6] | 1302 (1886/1887) | Михаил Лазаров от Лабаница | 1315 (1899) | Битоля[7] | |
| 6. | Бобища[6] | 1288 (1872/1873) | четирима | 1893 | Солун[7] | ||
| 7. | Българска Блаца | училищна сграда до църквата[6] | 1295 (1879/1880) | Георги Делчев | 1309 (1893) | Българско рюшдийе в Костур[7] | |
| 8. | Брезница | училищна сграда в селото[6] | 1312 (1896/1897) | Илия Георгиев | 1322 (1906) | Скопие[7] | |
| 9. | Бресчани | в дома на Яни Димитров[6] | 1326, 1 ейлюл (1/14. 09. 1910) | Васил Димов | 1326 1910) | Българско духовно училище в Костур[7] | |
| 10. | Бомбоки | училищна сграда в селото[6] | 1318 (1902/1903) | Донка Бочева | 1320 (1904) | Българско девическо училище в Прилеп[7] | |
| 11. | Въмбел | училищна сграда в селото[6] | 1312 (1896/1897) | Панайот Шекеров | 1315 (1899) | Скопие[7] | |
| 12. | Галища[6] | 1303 (1887/1888) | Иван Шишков | 1304 (1888/1899) | Одрин[7] | ||
| 13. | Габреш | училищна сграда в селото[6] | 1312 (1896/1897) | Нонта Лукарева | 1323 (1907) | Българско девическо училище в Битоля[7] | |
| 14. | Грътче | училищна сграда до църквата[6] | 1324 (1908/1909) | Параскева Поппандова | 1324 (1908) | Българско девическо училище в Битоля[8] | |
| 15. | Добролище | училищна сграда до църквата[6] | 1311 (1895/1896) | Евантия Лазарова | 1322 (1906) | Българско девическо училище в Битоля[8] | |
| 16. | Дъмбени | мъжко[6] | 1291 (1875/1876) | Киряк Василев | 1308 (1892/1893) | Костур[8] | |
| 17. | Дъмбени | девическо[6] | 1293 (1877/1878) | Катерина Попконстантинова | 1305 (1889/1890) | Битоля[8] | |
| 18. | Долени | в дома на Жельо Костов[6] | 1326, 1 ейлюл (1/14. 09. 1910) | Нушка Трайчева | 1901 | Битоля[8] | |
| 19. | Долно Дреновени | училищна сграда в селото[6] | 1299 (1883/1884) | Георги Василев | 1319 (1903) | Българско рюшдийе в Костур[8] | |
| 20. | Дреничово | училищна сграда в селото[6] | 1312 (1896/1897) | Козма Димитров | 1323 (1907) | Българско училище в Скопие[8] | |
| 21. | Езерец | училищна сграда в селото[6] | 1324 (1908/1909) | Христо Димитров | 1316 (1900) | Българско рюшдийе в Костур[8] | |
| 22. | Жельово | под наем в къщата на Георги Котов[6] | 1324 (1908/1909) | Стефка Въ[...] | 1315 (1899) | Българско девическо училище в Битоля[8] | |
| 23. | Желин[6] | 1301 (1885/1886) | Димитър Марков | 1308 (1892/1893) | Битоля[8] | ||
| 24. | Желегоже | в къщата на Андон Шольов[6] | 1326, 1 ейлюл (1/14. 09. 1910) | Тодорка Стоянова | 1901 | Българско рюшдийе в Прилеп[8] | |
| 25. | Жужелци | училищна сграда по продължение на църквата[6] | 1319 (1903/1904) | Сидер Стройов | 1312 (1896) | Българско рюшдийе в Костур[8] | |
| 26. | Загоричане | девическо[6] | 1301 (1885/1886) | Ангелина Бонева | 1308 (1892/1893) | Битоля[8] | |
| 27. | Загоричане[6] | 1278 (1862/1863) | Константин Шапкаров | 1308 (1892/1893) | Битоля[8] | ||
| 28. | Изглеби | училищна сграда в селото[6] | 1312 (1896/1897) | Григор Жельов | 1321 (1905) | Българско рюшдийе в Костур[8] | |
| 29. | Кондороби | училищна сграда по продължение на църквата[9] | 1318 (1902/1903) | Харалампи Благоев Парашкевица Димитрова | 1321 (1905) 1318 (1902) | Българско училище в Лерин Българско девическо училище в Битоля[8] | |
| 30. | Куманичево[9] | 1293 | Никола Константинов | 1307 (1891/1892) | Солун[8] | ||
| 31. | Долно Куманичево | училищна сграда в селото[9] | 1319 (1903/1904) | Димитър Янакиев Елена Николова | 1311 (1895) 1322 (1906) | Българско рюшдийе в Битоля Българско девическо училище в Битоля[8] | |
| 32. | Костенец, нахия Билхище | къща под наем[9] | начално – 1306, един клас рюшдийе – 1326 | Михаил Мирев Елика Дамева Христина Атанасова | 1326 (1907) 1911 1908 | Солун[8] | |
| 33. | Кърчища, нахия Хрупища | под наем в къщата на Наум Грозар[9] | 1327 (1911/1912) | Теохар Шишков | 1909 | Религиозно училище в столицата[8] | |
| 34. | Личища | в къщата на поп Васил[9] | 1326, 1 ейлюл (1/14. 09. 1910) | Елисавета Гьорева | 1904 | Прилеп[8] | |
| 35. | Лудово | училищна сграда[9] | 1324 (1908/1909) | Анастас Лазов | 1314 (1898) | Българско рюшдийе в Костур[8] | |
| 36. | Маняк | училищна сграда в селото[9] | 1317 (1901/1902) | Анастас Лазов | 1315 (1899/1900) | Българско училище в Костур[8] | |
| 37. | Могила | в къщата на Ташо Димитров[9] | 1326, 1 ейлюл (1/14. 09. 1910) | Стефка Вълкова | 1899 | Битоля[10] | |
| 38. | Мокрени | училищна сграда в продължение на църквата[9] | 1293 (1877/1878) | Стефан Делев | 1304 (1888/1889) | Българско училище в Костур[10] | |
| 39. | Нестиме, Серфидженски санджак | в дома на Васил Николов[9] | 1327 (1911/1912) | Томая Атанасова | 1900 | Българско рюшдийе в Битоля[10] | |
| 40. | Горно Нестрам | в дома на Доне Типов[9] | 1312 (1896/1897) | Константин Димков | 1315 (1899) | Българско рюшдийе в Струмица[10] | |
| 41. | Сничени | училищна сграда в селото[9] | 1319 (1903/1904) | Илка Иванова | 1324 (1908) | Българско девическо училище в Битоля[10] | |
| 42. | Ощима | училищна сграда в продължение на църквата[9] | 1319 (1903/1904) | Търпо Павлов | 1322 (1906) | Българско рюшдийе в Лерин[10] | |
| 43. | Олишча | училищна сграда в селото[9] | 1312 (1896/1897) | Фаня Иванова | 1320 (1904) | Прилеп[10] | |
| 44. | Посдивища | училищна сграда в селото[9] | 1299 (1883/1884) | Олга Дамянова | 1321 (1905) | Българско девическо училище в Солун[10] | |
| 45. | Псоре | училищна сграда в двора на църквата[9] | 1324 (1908/1909) | Георги Мильов | 1322 (1906) | Българско рюшдийе в Хрупища[10] | |
| 46. | Радагоже | училищна сграда в селото[9] | 1324 (1908/1909) | Стоянка Кутева | 1322 (1906) | Българско девическо училище в Битоля[10] | |
| 47. | Рулия | училищна сграда в двора на църквата[9] | 1295 (1879/1880) | Христина Николова | 1322 (1906) | Българско девическо училище в Битоля[10] | |
| 48. | Сетома | училищна сграда в селото[9] | 1312 (1896/1897) | Елисавета Авозова | 1317 (1901/1902) | Българско девическо училище в Битоля[10] | |
| 49. | Смърдеш | девическо[9] | 1299 (1883/1884) | Цвета Орлова | 1307 (1891/1892) | Солун[10] | |
| 50. | Старичани | в дома на Христо Герянев[9] | 1314 (1898/1899) | Киряко Шкортов | 1310 (1894) | Гръцко училище в село Кара[10] | |
| 51. | Статица | училищна сграда в селото[9] | 1312 (1896/1897) | Наталия И. | 1322 (1906) | Прилеп[10] | |
| 52. | Тиквен | училищна сграда в селото[9] | 1324 (1908/1909) | Тодора Сливянова | 1317 (1901) | Българско девическо училище в Прилеп[10] | |
| 53. | Тиолища | училищна сграда в селото[9] | Козма Илков | 1303 (1887/1888) | българско начално[10] | ||
| 54. | Турие | училищна сграда в селото[9] | 1295 (1879/1880) | Атанас Попниколов | 1317 (1901) | Българско рюшдийе в Костур[10] | |
| 55. | Търново | училищна сграда в селото[9] | 1295 (1879/1880 | Васил Димов | 1314 (1898) | Сръбско училище в Цариград[10] | |
| 56. | Черешниче | училищна сграда в селото[9] | 1298 (1882/1883) | Фания | 1890 | Битоля[10] | |
| 57. | Черновища | училищна сграда в двора на църквата[7] | 1312 (1896/1897) | Христина Василева | 1321 (1905) | Българско девическо училище в Битоля[10] | |
| 58. | Четирок | училищна сграда в селото[7] | 1295 (1879/1880 | Димитър Марков | 1892 | Българско училище в Битоля[10] | |
| 59. | Чука | в дома на Георги Павлев[7] | 1326, 1 ейлюл (1/14. 09. 1910) | Севастия Михайлова | 1901 | Българско девическо училище в Битоля[10] | |
| 60. | Чурилово | в дома на Филип Атанасов[7] | 1326, 1 ейлюл (1/14. 09. 1910) | Цвета Здравова | 1324 (1908) | Българско девическо училище в Битоля[10] | |
| 61. | Оровник | в дома на Янаки[7] | 1323 (1907/1908) | Тодора Сл. от Прилеп | 1890 | Българско девическо училище в Прилеп[10] | |
Заселени бежанци
[редактиране | редактиране на кода]
| Заселени бежанци в Костурско през 20-те години на XX век[11] | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Чисто бежански селища | Брой бежанци (1928) | Произход (семейства) (1926) | Основни селища на произход | |||||||
| № | Българско име | Гръцко име | Семейства | Души | Понт | Мала Азия | Тракия | Кавказ | Други | |
| 1. | Вичища | Νίκη | 38 | 131 | 39 | 1 | - | - | - | Трапезундско, Кердзе |
| 2. | Горно Папратско | Πτεριά | 49 | 154 | 50 | - | - | - | - | Бафренско |
| 3. | Гърлени | Χιονάτο | 87 | 331 | 29 | 58 | - | - | - | Алацам, Хавуци, Панорму |
| 4. | Жервени | Άγιος Αντώνιος | 50 | 180 | 48 | 2 | - | - | - | Аяндон, Морза, Таиста, Тосос |
| 5. | Забърдени | Μελάνθιο | 72 | 309 | 69 | - | - | - | - | Сене, Имера |
| 6. | Зеленград | Μεσόβραχο | 18 | 72 | 18 | - | - | - | - | Капикьой |
| 7. | Ошени | Οινόη | 153 | 565 | 154 | - | - | - | - | Инои, Кирестепе, Лимандере, Цилар, Кутула, Ларахани |
| 8. | Ревани | Διποταμιά | 128 | 493 | 130 | - | - | - | - | Синоп, Кердзе, Джевиз дере |
| 9. | Света Неделя | Αγία Κυριακή | 60 | 205 | 60 | - | - | - | - | Кутула, Ларахани |
| 10. | Сливени | Κορομηλιά | 80 | 337 | 74 | 5 | 2 | - | - | Канлика, Кирисхане, Полита, Имера |
| 11. | Тръстика | Ακόντιο | 11 | 40 | 12 | - | - | - | - | Кутула, Ларахани |
| 12. | Фотинища | Φωτεινή | 34 | 94 | 34 | - | - | - | - | - |
| 13. | Чърчища | Τσάρτσιστα | 8 | 33 | 8 | - | - | - | - | - |
| 14. | Шак | Κομνηνάδες | 67 | 266 | 69 | - | - | - | - | Синопско, Самсунско, Цимера |
| Смесени местно-бежански селища | ||||||||||
| 1. | Брещени | Αυγή | 39 | 143 | 5 | 8 | 2 | 22 | 1 | Цормик |
| 2. | Галища | Ομορφοκκλησιά | 31 | 118 | 45 | - | - | - | - | Кердзе |
| 3. | Горенци | Κορησός | 88 | 358 | 15 | 67 | 5 | - | - | Артаки, Вати, Дракунда, Рода |
| 4. | Добролища | Καλοχώρι | 40 | 139 | 39 | - | - | - | - | Кутула, Пондила, Трапезунд |
| 5. | Дреничево | Κρανοχώρι | 6 | 17 | 6 | - | - | - | - | - |
| 6. | Желегоже | Πεντάβρυσο | 105 | 358 | 103 | - | - | - | - | Годзоон |
| 7. | Желин | Χιλιόδενδρο | 35 | 140 | 12 | 23 | - | - | - | Кердзе, Джевиз дере, Вати, Дракунда, Рода |
| 8. | Загоричани | Βασιλειάδα | 33 | 112 | 32 | - | - | - | - | - |
| 9. | Кономлади | Μακροχώρι | 2 | 11 | 1 | - | - | - | - | - |
| 10. | Косинец | Ιεροπηγή | 12 | 53 | 11 | - | - | - | - | - |
| 11. | Костур | Καστοριά | 137 | 588 | 1 | 101 | 19 | - | 2 | Аполониада |
| 12. | Куманичево | Λιθιά | 21 | 76 | 20 | - | 3 | - | - | Кирисхане, Полита |
| 13. | Личища | Πολυκάρπη | 31 | 140 | - | 26 | - | - | 5 | Артаки, Рода |
| 14. | Лобаница | Άγιος Δημήτριος | 5 | 18 | 4 | - | - | - | - | - |
| 15. | Маврово | Μαυροχώρι | 72 | 320 | 19 | 55 | - | - | 1 | Аполониада, Артаки, Вати, Рода |
| 16. | Марковени | Αμπελοχώρι | 11 | 51 | 11 | - | - | - | - | Зимберле |
| 17. | Сетома | Κεφαλάρι | 25 | 104 | 9 | 16 | - | - | - | Кизишко, Кирисхане |
| 18. | Хрупища | Άργος Ορεστικό | 214 | 852 | 132 | 69 | 10 | 1 | - | Трапезунд, Канлика, Кирисхане, Килад, Полита, Джевиз дере, Пелитантон, Орду, Инеполи, Артаки, Вати, Гония, Дракунда, Рода, Киос |
| 19. | Цакони | Τσάκονη | 26 | 106 | 18 | 10 | - | - | - | Трапезундско, Вати, Дракунда |
| 20. | Четирок | Μεσοποταμία | 141 | 594 | 140 | - | - | - | - | Гемура, Зилмера, Канлика, Кирисхане, Кутула, Ларахани, Месареа, Полита, Кромни, Санда |
| Общо | 1930 | 7548 | 1417 | 441 | 41 | 23 | 9 | |||
Население към 1945 година
[редактиране | редактиране на кода]| Населението на ном Костур към 1945 година | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Община/Селище | Община/Селище | Население | „Славяногласни“ | С българско съзнание |
| 1. | Света Неделя | Αγία Κυριακή | 405 | ||
| 2. | Жервени | Άγιος Αντώνιος | 284 | ||
| 3. | Лобаница | Άγιος Δημήτριος | 223 | 210 | да |
| 4. | Песяк | Αμμουδάρα | 240 | 120 | не |
| Витан | Βοτάνι | 136 | |||
| Марковени | Μαρκοχώρι | 181 | 90 | ||
| 5. | Здралца | Αμπελόκηποι | 444 | ||
| 6. | Жупанища и Орман | Άνω Λεύκη и Κάτω Λεύκη | 732 | 700 | да |
| 7. | Хрупища | Άργος Ορεστικό | 4100 | 1370 | |
| Семаси | Κρεμαστόν | 70 | |||
| Лагор | Λάγουρη | 0 | |||
| 8. | Бела църква | Ασπροκκλησιά | 410 | ||
| Шкрапари | Ασπρονέρι | 100 | |||
| 9. | Брещени | Αυγή | 416 | 208 | да 80% |
| 10. | Мокрени | Βαρικόν | преместено в ном Лерин | ||
| 11. | Загоричани | Βασιλειάς | 1136 | 910 | да |
| Бобища | Βέργα | 196 | 196 | да | |
| 12. | Бабчор | Βαψώριον | 820 | 810 | да |
| Колиби Вичо | Καλύβια Βιτσίου | 0 | |||
| 13. | Богатско | Βογατσικόν | 1390 | ||
| 14. | Скумско | Βράχος | 280 | ||
| 15. | Вишени | Βυσσινιά | 664 | 650 | да |
| 16. | Забърдени | Μελάνθιον | 560 | ||
| Вичища | Βύτσιστα | 260 | |||
| 17. | Габреш | Γάβρος | 355 | 340 | да |
| 18. | Лошница | Γέρμα | 1224 | ||
| 19 | Яновени | Γιαννοχώριον | 460 | ||
| Загар | Άγιος Ζαχαρίας | ||||
| Омотско | Λειβαδότοπος | 200 | |||
| 20 | Грамоща | Γράμμος[12] | |||
| 21. | Дъмбени | Δενδροχώριον | 800 | 780 | да |
| 22. | Ревани | Διποταμιά | 600 | ||
| Зеленград | Μεσόβραχο | 110 | |||
| 23. | Дупяк | Δισπηλιόν | 348 | ||
| 24. | Борботско | Επταχώριον | 900 | ||
| 25. | Жужел | Ζούζουλη | 420 | ||
| 26. | Косинец | Ιεροπηγή | 458 | 400 | да |
| 27. | Калевища | Καλή Βρύση | 300 | ||
| 28. | Добролища | Καλοχώριον | 620 | 310 | не |
| Чърчища | Τσάρτσιστα | 54 | |||
| 29. | Осничани | Καστανόφυτο | 482 | 241 | не |
| Мангила и Марчища | Άνω Περιβόλι и Κάτω Περιβόλι | ||||
| 30. | Дем Костур | Δήμος Καστοριάς | 6250 | ||
| Апоскеп | Απόσκεπος | 379 | 340 | да | |
| Сетома | Κεφαλάρι | 580 | 290 | да | |
| 31. | Шак | Κομνηνάδες | 443 | ||
| Новоселяни | Κορφούλα | 165 | |||
| 32. | Кондороби | Κονδορόπη | 341 | 300 | не |
| 33. | Горенци | Κορησός | 1552 | 775 | не |
| 34. | Сливени | Κορομηλιά | 502 | ||
| 35. | Котелци | Κοτύλη | 578 | ||
| Дряново | Γλυκονέρι | 194 | |||
| Мирославци | Μυροβλήτη | 74 | |||
| 36. | Дреновени | Κρανιώνας | 623 | 60 | |
| 37. | Селско | Κυψέλη | 402 | ||
| 38. | Костараджа | Κωσταράζιον | 1023 | ||
| 39. | Лъка | Λάγγα | 561 | ||
| 40. | Старичани | Λακκώματα | 300 | 250 | не |
| Лудово | Κρύα Νερά | 124 | 65 | не | |
| Госно | Λαχανόκηποι | 273 | 140 | не | |
| Псоре | Υψηλόν | 196 | |||
| 41. | Куманичево | Λιθιά | 733 | 365 | да |
| 42. | Кономлади | Μακροχώριον | 1031 | 1000 | да |
| 43. | Маврово | Μαυροχώριον | 1305 | ||
| 44. | Статица | Μελά | 717 | 707 | да[13] |
| 45. | Чърновища | Μαυρόκαμπος | 350 | 325 | да |
| 46. | Олища и Бъмбоки | Μελισσότοπος и Σταυροπόταμος | 723 | 700 | да |
| 47. | Четирок | Μεσοποταμία | 1643 | 700 | да 80% |
| Тиквени | Κολοκυνθού | 280 | 280 | да 60% | |
| 48. | Слимнища | Μηλίτσα | 433 | ||
| 49. | Пилкати | Μονόπυλο | 297 | ||
| 50. | Въмбел | Μοσχοχώριον | 448 | 430 | да |
| 51. | Нестрам | Νεστόριον | 2000 | 1300 | не |
| Бистрия | Перистера | 100 | |||
| Тухол | Πεύκον | 470 | |||
| Стенско | Στενά | 204 | 180 | не | |
| Чука | Τσούκα | 202 | 180 | не | |
| 52. | Ошени | Οινόη | 1019 | ||
| 53. | Българска Блаца | Οξυές | 265 | 245 | да |
| 54. | Желегоже | Πεντάβρυσος | 710 | ||
| 55. | Езерец | Πετροπουλάκιον | 313 | 300 | да 30% |
| Лувраде | Σκιερόν | ||||
| 56. | Висанско | Πευκόφυτον | 322 | ||
| 57. | Кърчища | Πολυάνεμος | 273 | 240 | не |
| 58. | Личища | Πολυκάρπη | 740 | 370 | да |
| Фотинища | Φωτεινή | 246 | |||
| 59. | Черешница | Πολυκέρασος | 452 | 440 | да |
| 60. | Шестеово | Σιδηροχώριον | 550 | 550 | да |
| 61. | Слимница | Σλήμνιτσα | 345 | ||
| 62. | Жужелци | Σπήλαια | 256 | 240 | не |
| Долени | Ζευγοστάσιον | 170 | 170 | не | |
| 63. | Тиолища | Τοιχίον | 869 | 770 | да 50% |
| 64. | Цакони | Τσάκονη | 466 | 50 | не |
| 65. | Чурилово | Τσιρίλοβο | 139 | 100 | не |
| 66. | Гръче | Φτελιά | 472 | 450 | не |
| Дреничево | Κρανοχώριον | 377 | 320 | не | |
| 67. | Горно Папратско, Долно Папратско и Тръстика | Φτεριά, Κάτω Φτεριά и Ακόντιον | 511 | 91 | не |
| 68. | Поздивища | Χάλαρα | 723 | 700 | да |
| 69. | Желин | Χιλιόδενδρον | 649 | 325 | да |
| Маняк | Μανιάκοι | 156 | 146 | да[14] | |
| Изглибе | Ποριά | 238 | 218 | да | |
| 70. | Гърлени | Χιονάτον | 363 | ||
| 71. | Слатина | Χρυσή | 507 | ||
| 72. | Галища | Ομορφοκκλησιά | 569 | 280 | не |
| Радигоже | Αγία Άννα | 152 | 140 | не | |
| 73. | Денско | Αετομηλίτσα | 864 | ||
| Общо | 56 319 | 22 327 | 13 517[15] | ||
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Хора от Костурско без да е известно конкретното им селище
Константин Сидев, български свещеник, роден на 20 септември 1861 година, завършил четвърто отделение в гръцко училище, работил като зидар, ръкоположен за патриаршистки свещеник в 1890 година, в 1900 година минал на българска страна, избягал в окупираната от България Вардарска Македония в 1916 година, установил се в Дервент дере, Средецко, като енорийски свещеник в 1918 година, убит на 1 юли 1924 година в дома си при блокадата на селото[16]- Наум Г. Македонски (1859 – ?), български военен деец, завършил в 1880 година Одеското пехотно юнкерско училище и учил в Санктпетербургската генералщабна академия[17]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925.
- Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926.
- Палчев, Димитър. Костурско // Македонска трибуна (брой 752/753). 1941. Посетен на 10 октомври 2015.
- Рапорт № 333 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София за преминаване на 15 български села в Костурско от Патриаршията към Екзархията
- „Устав на Костурското благотворително братство“, София, 1925 година
- „Костурският говор“, публикувано в „Известия на семинара по славянска филология“, книга IV, София, 1921 година в „Библиотека Струмски“
- Сребро Янакиев от Хрупища, Костурско, Егейска Македония – „Тъжни страници (Из народните борби на Костурско)“, София, 1927 година
- Сребро Янакиев от Хрупища, Костурско, Егейска Македония – „Тъжни страници (Из народните борби на Костурско)“, публикувано в „Македонска Трибуна“, брой 418-420, Indianapolis, USA, 1935 година
- Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония – „Список на заровените революционери (комити) в с. Απόσκεπος – Апоскеп, Костурско“, София, (Семеен архив)
- Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония – „Сметка за получените и изразходвани 2 000 000 лева по революционното движение в Костурско“, София, 1944 г. (Семеен архив)
- Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973.
- Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кайчев, Наум. Българската църква и просвета в Костурско (1900-1912) – Македонски преглед, 1991, № 3, с. 92-93.
- ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 7.
- 1 2 Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 8.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 5.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 Кендерова, Стоянка. Към историята на българските училища в Костурско в края на XIX – началото на XX век // Състояние и проблеми на българската ономастика, том 10. Велико Търново, 2010. с. 616.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 Кендерова, Стоянка. Към историята на българските училища в Костурско в края на XIX – началото на XX век // Състояние и проблеми на българската ономастика, том 10. Велико Търново, 2010. с. 618.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 Кендерова, Стоянка. Към историята на българските училища в Костурско в края на XIX – началото на XX век // Състояние и проблеми на българската ономастика, том 10. Велико Търново, 2010. с. 619.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 Кендерова, Стоянка. Към историята на българските училища в Костурско в края на XIX – началото на XX век // Състояние и проблеми на българската ономастика, том 10. Велико Търново, 2010. с. 617.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 Кендерова, Стоянка. Към историята на българските училища в Костурско в края на XIX – началото на XX век // Състояние и проблеми на българската ономастика, том 10. Велико Търново, 2010. с. 620.
- ↑ Πελαγίδης, Ε. Η αποκατάσταση των προσφύγων στη Δυτική Μακεδονία (1923-1930), Κυριακίδη, Θεσ/νίκη, 1994, σ. 76, 77.
- ↑ Αλβανός, Ραϊμόνδος. Κοινωνικές συγκρούσεις και πολιτικές συμπεριφορές στην περιοχή της Καστοριάς (1922–1949). Διδακτορική διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2005. σ. 515. (на гръцки)
- ↑ Αλβανός, Ραϊμόνδος. Κοινωνικές συγκρούσεις και πολιτικές συμπεριφορές στην περιοχή της Καστοριάς (1922–1949). Διδακτορική διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2005. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ Αλβανός, Ραϊμόνδος. Κοινωνικές συγκρούσεις και πολιτικές συμπεριφορές στην περιοχή της Καστοριάς (1922–1949). Διδακτορική διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2005. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Αλβανός, Ραϊμόνδος. Κοινωνικές συγκρούσεις και πολιτικές συμπεριφορές στην περιοχή της Καστοριάς (1922–1949). Διδακτορική διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2005. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Инвентарни описи : Фонд 70 К „Градско управление - Бургас (1978-1944)“ : Фонд 436 К „Бургаско архиерейско наместничество (1979-1957)“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Териториална дирекция „Държавен архив“ - Бургас, 2001. с. 216.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
