Направо към съдържанието

Коте Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коте Христов
Κώττας Χρήστου
гръцки революционер
Коте със синовете си Димитър и Сотир и адютанта си Симо Стоянов[1] в Атина, зимата на 1903 – 04 г.
Коте със синовете си Димитър и Сотир и адютанта си Симо Стоянов[1] в Атина, зимата на 1903 – 04 г.
Роден
1863 г.
Починал
Семейство
ДецаСотириос Котас
Димитриос Котас
Коте Христов в Общомедия

Константин (Коте) Христов Саров или Саровски,[2] известен в Гърция като Константинос Котас или Котас Христу (на гръцки: Κωνσταντίνος Κώτας или Κώττας; Κώτας или Κώττας Χρήστου) e деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда и оглавил гъркоманска андартска чета в Македония.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Хайдутство

[редактиране | редактиране на кода]

Коте Христов е роден в 1863 година в костурското село Руля, разположено в областта Кореща. Остава без образование. През пролетта на 1898 година Коте заедно с Павле Киров (Павлос Киру) от село Желево излизат хайдути и начело на малка чета от Корещата се занимават с дребни нападения, кражби и убийства на бейове злодеи – Касъм бей, Хабедин бей от Костур, Нури бей от Хрупища, Джемал бей от Корча, Нури от Лерин и т.н.[3] Коте е заловен от османските власти в село Писодер и осъден на затвор в Корча.[4] Оттогава един от най-доверените хора на Коте е Спиро Преспанчето.

Във ВМОРО

[редактиране | редактиране на кода]

След излизането на Коте от затвора през 1899 година с него се свързват ръководителят на Костурския революционен район на ВМОРО Павел Христов и главният районен агитатор Лазар Поптрайков и го привличат в редовете на организацията. Зедно с Васил Бекяров от село Желево, Нако от Шестово, Насо Йорлев от Апоскеп и Лечо Настев убиват турския злосторник Касъм бег.[5] По-късно в групата влизат още Митре Влаха, Христо Цветков и Демир от Кономлади, Иван (Ванчо) Бужов от Дъмбени и Веле Илинчето от Илино.[6][7]

Печат на Коте Христов

Според костурчанинът учител Георги Райков Коте Христов Саровски „е бил инициатор да се откажат съселяните му от гръцката патриаршия и да признаят за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I“.[8] Също според Райков Коте прави опит да убие митрополит Филарет Костурски между Брезница и Руля, но владиката научава и избягва засадата.[8]

Коте води чета на ВМОРО формирана през май 1900 година до пристигането на титулярния ѝ войвода Марко Лерински, като през септември Коте Христов се отцепва с 4 души и се връща в Костурско[9]. Причината за това е, че дълго време е подтикван от четника му Веле и от обида, че вече не е главен войвода[10]. Коте обаче не се отказва от хайдушките си навици и въпреки че получава заплата от организацията, продължава да извършва несъгласувани с началството обири, нападения и изнудвания, с което излага революционното дело на риск. Върши също терористични и куриерски задачи на организацията[11].

През октомври 1900 година е изпратен за България по таен канал, но в Горничево е направен неуспешен опит за ликвидиране на Коте и четниците му[12]. През 1901 година е направен неуспешен опит за убийството му от Васил Чекаларов и Пандо Кляшев. В края на същата година с Коте се свързва митрополит Герман Костурски, който с пари го привлича на гръцка страна. Дава му редовна заплата от 10 лири, и по 2 за двата му сина, които заминават да учат в Атина.[3] Според Георги Райков, Коте е подкупен от гръцкия битолски консул чрез Наумче Андреев, гръцкия учител Никола Джукела и Трайко Лянджаков от Желево.[13]

В началото на 1902 година Коте се явява на съд в Кономлади, където е осъден от костурското началство на ВМОРО на смърт, но Гоце Делчев го помилва след обещания да се поправи.[14] Коте обаче продължава да не изпълнява нарежданията на организацията и през август 1902 година е направен нов опит за убийството му в село Ощима. Четата на Коте дава двама убити и двама ранени, но Коте се спасява невредим, а сподвижникът му Геле Търсиянски е заловен.

Музеят „Капитан Котас“ в Руля

В края на август 1902 година пристигналият в Костурско войвода на Върховния македоно-одрински комитет полковник Анастас Янков след като не успява да спечели костурските ръководители на ВМОРО за вдигане на въстание се свързва с Коте и двамата правят планове за нападение срещу Лерин.[15] Нападението обаче се осуетява след сигнал до турските власти от местния гръцки владика и отрядът на полковник Янков и Коте, разположен над Лерин се връща в село Смърдеш. Коте придружава Янков и при раздялата им за благодарност получава карабината на полковника, а част от четата му се присъединява към тази на Коте.

През април 1903 година въпреки съпротивата на Даме Груев и Лазар Поптрайков смъртната присъда над Коте е потвърдена от костурското началство по настояване на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. Въпреки това при избухването на Илинденското въстание Лазар Поптрайков, начело на отряд от 600 души, се среща с Коте, опрощава го и го ангажира в общата борба. Коте Христов проваля подготвяното от Ангел Андреев нападение на Пъпли в самото начало на въстанието, но на 26 юли отряд от 200 въстаници, начело с Ангел Андреев и Коте, напада силния турски гарнизон в Пъпли и след няколко дни обсада превзема селото. Коте се оттегля в своя район по Рулската река. След въстанието при него търси подслон войводата Спиро Олчев с двама четници, но Коте ги обезоръжава и обира.[16]

Подслон при Коте потърсва и тежко раненият костурски началник Лазар Поптрайков, с когото Коте се е помирил по време на въстанието, но Коте, решил вече окончателно да премине на гръцка страна, му отрязва главата и я праща на костурския владика Каравангелис, от когото получава 50 лири.[17]

Четници на ВМОРО убиват брата и бащата на Коте в село Брезница.[15] В началото на 1904 година Коте Христов е заловен от турската власт, но по ходатайство на Германос Каравангелис е освободен и остава легален в селото си[18].

В служба на гръцката пропаганда

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет по единствената снимка на Коте Христов
Паметник на Коте Христов на входа на родното му село Руля (Котас). Надписът гласи: „Котас пионер на Македонската битка“

Зимата на 1903 – 1904 година Коте прекарва в Атина при синовете си, които учат там с издействани от Каравангелис стипендии. През март 1904 година се завръща в Македония и заедно с Павле Киров от Желево и няколко души от влашкото село Писодер оформят база на гръцката пропаганда по Рулската река, в която посрещат първата гръцка чета, съставена от гръцки офицери, начело с Павлос Мелас.[3] Коте започва да преследва изявените български дейци, но и продължава да разбойничества – на 4 май убива Георги Трайков, български учител в село Търнава. В същия ден пребива жената на изявения български деец свещеник Търпо Поповски и лелята на Васил Чекаларов.

Съществуват няколко версии за залавянето и смъртта на Коте. Според Христо Силянов на 22 май в село Буф изтезава току-що завърналия се от Америка Петко Янев с цялото му семейство и обира всичките му донесени от гурбет пари. Обраният се оплаква на генерал-губернатора Хюсеин Хилми паша в Битоля и на чуждестранните консули в града. След настояване на английския консул Хилми паша обещава, че ще залови Коте и на 9 юни 1904 година войска обгражда Руля. Коте се предава без съпротива[3]. Отведен е в Битоля, осъден е като разбойник и е обесен през септември 1905 година на Ат пазар в Битоля.[19] Според друга версия той е предаден на турците от костурския владика Каравангелис, защото отказва да им помогне да заловят приятеля му Митре Влаха и защото се колебаел дали да не се върне отново към българщината.[15] Османският отряд, заловил Коте на 9 юни 1904 година, е воден от андартския капитан Павел Киров. Според гръцка дипломатическа документация Хилми паша лично е изтъкнал пред гръцкия консул в Битоля Димитриос Калергис заслугите на Каравангелис за намирането и залавянето на Коте.[20] Турците му предлагат да стане водач на потеря, но той отказва и впоследствие присъдата му е изпълнена на 27 септември 1905 година[21].

Според гръцки източници Коте Христов посреща смъртта си безстрашно и заявява пред множеството на български „Да живее Гърция. Свобода или смърт!“[22]. Според Иван Битраков, деец на ВМОРО и негов съкилийник по това време, Коте Христов проявява голямо малодушие на бесилката, след като сам разбира, че е предаден от гръцка страна.[23]

Един от синовете на Коте Христов – Сотир през 1912 година напуска без да завърши военното училище, в което учи на държавни разноски, и действа като андартски капитан в Преспанско.[24]

След като родното село на Коте Руля попада в Гърция през 1912 година, гръцката власт го прекръщава на негово име – Котас. На входа на селото има голям негов паметник. От 1995 година в селото работи музеят „Капитан Коте“, настанен в родната му къща.[25]

В Лерин е издигнат бюст на Коте Христов, дело на скулптора Николаос Догулис,[26] както и статуята Коте – пръв македонски боец, дело на видния гръцки скулптор Димитрис Каламарас.[27][28]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Коте Христов в нашите сродни проекти:

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Βιογραφία Καπετάν Κώττα, – Κοντούλη Α., Φλώρινα 1931.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 27 февруари 2013 г.[неработеща препратка]
  2. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 301.
  3. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
  4. ↑ Пандо Кляшев. „Спомени“.
  5. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
  7. ↑ Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 25.
  8. ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 22.
  9. ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.46.
  10. ↑ Спомени на Пандо Кляшев
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 179.
  12. ↑ Спомени на Пандо Кляшев
  13. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  14. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 134.
  15. ↑ а б в Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities Архив на оригинала от 2011-04-28 в Wayback Machine., www.macedoniaontheweb.com
  16. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 180.
  17. ↑ Поптрайков, Лазар. „Локвата и Виняри“, Костурско благотворително братство, София, 1940.
  18. ↑ Спомени на Георги Попхристов [3]
  19. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 206-207.
  20. ↑ Димитрис Литоксоу. Грчка антимакедонска борба. I. Од Илинден до Загоричани (1903 – 1905). Скопје, 2004, 51 – 55; Крсте Битовски. Грчката „Македонска борба“. Скопје, 2001, 290 – 293.
  21. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 236.
  22. ↑ Καπετάν Κώττας, Ο Εθνομάρτυρας Γηγενής Μακεδονομάχος, Αθηνά Τζινίκου Κακούλη, εκδόσεις ΖΑΝΔΕΣ, Θεσσαλονίκη, 2000, σελ. 45
  23. ↑ Битраковъ, Ив. Края на регента Коте отъ с. Руля // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 12.
  24. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
  25. ↑ Captain Kottas Museum // Museum of Folklore and History, Drosopigi. Посетен на 18 юни 2015.
  26. ↑ Γνωρίζω τα αγάλματα της πόλης μου - Φλώρινα // YouTube. Посетен на 16 февруари 2025 г.
  27. ↑ Ανδριάντας – Καπετάν Κώττας // Τουριστική Πύλη Φλώρινας, 27/02/2024. Посетен на 19 януари 2025 г. (на гръцки)
  28. ↑ Θνήσκων Πολεμιστής // Ειδήσεις - και οχι μόνον ειδήσεις, 23 Απριλίου, 2015. Посетен на 19 януари 2025 г. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коте_Христов&oldid=12738406“.