Кочани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кочани.

Кочани
Кочани
— град —
Знаме    Герб
Църквата „Свети Георги“
Църквата „Свети Георги
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Кочани
Географска област Кочанско поле
Надм. височина 333 m
Население (2002) 28 330 души
Пощенски код 2300
Телефонен код +389 (0)33
МПС код КО (от 2008 г.)
Официален сайт http://www.kocani.gov.mk/
Кочани в Общомедия

Ко̀чани (на македонска литературна норма: Кочани) е град в Република Македония с население от 28 330 жители. Център на Община Кочани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в източната част на Република Македония, на 65 km от българската граница. Лежи в северната част на Кочанската котловина (южно от планината Осогово и северно от Плачковица) от двете страни на Кочанската река. Надморската височина на котловината е между 350 и 450 метра. Градът е известен в Република Македония с ориза си и геотермалната вода.

Традиционно Кочани се е делял на три махали. Доклевец, източно от реката и Стришани, западно са били българските, а Турската махала е при гърлото на долината. Доклевец получава името си от заселил се в нея бежанец бошняк, който често употребявал странната за населението сръбска дума докле.[1] В Стришани пък тържествено всяка година са стригани градските овце.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Кочани в 1942 г.
Центърът на Кочани
„Паметникът на Свободата“ в Кочани

Кочани е съществувал под това име поне от средата на 14 век. През 1377 г. братята Йоан и Константин Драгаш издават в Кочани своята последна съвместна грамота в полза на манастира Хилендар. В района се е намирал манастир „Свети Димитър“.[3]

Според главния български учител в града в 1905 - 1906 г. З. Тасев градът в миналото е бил на север около днешните Горно и Долно Градче и е преместен на юг след оттеглянето на река Брегалница на юг. Наречен е Кочани, тъй като на мястото му преди са били кочини. Градът се увеличил с пълното изселване Папаладовци на север и Старо и Ново Власи.[1]

В XIX век Кочани е градче, каазийски център на едноименна кааза в Османската империя. В 1814 година по инициатива на поп Мойсей (Мойсо) от Плетвар е изградена църквата „Свети Георги“.[2] В самото градче българското и турското население са относително равни по брой, но в цялата кааза като цяло българите вземат превес по численост. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кочани има 5 950 жители, от които 2800 българи християни, 2600 турци, 40 арнаути мохамедани, 150 власи и 360 цигани.[4]

Българите в града са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Кочане има 20 сръбски патриаршистки къщи, а в града и Кочанско има и 200 влашки гъркомански къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочани има 4 232 българи екзархисти, 64 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 210 власи и 174 цигани. В града работят две основни и едно прогимназиално български училища, както и по едно основно гръцко, сръбско и влашко училище.[6]

Според учителя Тасев в 1907 година градът има „около 1000 къщи - 465 български, 20 влашки екзархистки, 6 влашки патриаршистки, 6 сръбски и около 500 турски и цигански. Населението се занимава главно със земеделие, занаяти и търговия. Главната търговия е в ръцете на гърците и власите... българите са повече земеделци. Икономически градът е много добре поставен поради природните богатства, които го окръжават: ориз, жито и др.“[2] В ръцете на българите е градската църква „Свети Георги“, а гърците патриаршисти си имат параклис.[2]

Училище в Кочани има още откогато е изградена „Свети Георги“, като най-стар учител е клисарят Стоян. В началото на XX век в града има две български училища - едното „Свети Кирил и Методий“ в Стришани, а другото „Свети Иван Рилски“ в Доклевец. Сградата на централното училище е изградена около 1856 година от поп Мано, внук на поп Мойсо.[2]

През септември 1910 година в града по време на обезоръжителната акция на младотурците са арестувани и бити първенците Костадин Попзахариев, Йордан Бацов, Андон Ананиев и отец Яне.[7]

През юли 1912 г. българите от Кочани са подложени на турски погром. Това дава повод за избухване на Балканската война през есента на същата година.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година Кочани попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочани живеят 1028 турци и 2318.[9]

Според преброяването от 2002 година Кочани има 8 858 домакинства с 10 541 къщи[10] и 28 330 жители самоопределили се както следва:[11]

Националност Всичко
македонци 25 730
албанци 0
турци 315
роми 1 951
власи 193
сърби 63
бошняци 1
други 77

В града функционират 4 основни, 2 средни училища, от които едното профилирано училище и един филиал на висше училище.

Основни училища
  • „Никола Карев“;
  • „Св. св. Кирил и Методий“;
  • „Раде Кратовче“;
  • „Малина Попиванова“;
Средни училища
  • Гимназия „Люпчо Сантов“ [12] (имаща паралелки с икономически профил).
  • Електро-машинно училище „Гошо Викентиев“.[13]

В Кочани се намира и Правният факултет на Щипския университет „Гоце Делчев“.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

От Кочани са българският офицер и революционер, войвода на ВМОК Александър Манов, пловдивският просветен деец Серафим Барутчийски. В Титова Югославия министър-председател и член на Председателството на СРМ става кочанчанецът Благой Попов. Александър Алексиев е виден писател в Република Македония, а Благой Попов е математик академик. От Кочани са членовете на известния Кочани Оркестър.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български IIро-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 69.
  2. а б в г д Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български IIро-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 70.
  3. Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 127, 226
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 225.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 132-133.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  8. Енциклопедия „България“, Том I, Издателство на БАН, София 1978, стр. 188.
  9. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  10. Официален сайт на Община Кочани.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. СОУ „Љупчо Сантов“ – Кочани
  13. Средно општинско училиште Гошо Викентиев.
  14. Универзитет Гоце Делчев – Шип. Правен факултет.
Населени места в Община Кочани Flag of Kocani Municipality.svg
Кочани | Безиково | Бели | Вранинци | Горни Подлог | Горно Градче | Главовица | Гърдовци | Долни Подлог | Долно Градче | Костин дол | Лешки | Моянци | Небояни | Нивичани | Ново село | Оризари | Пантелей | Пашаджиково | Полаки | Пресека | Прибачево | Припор | Райчани | Речани | Търкане | Цървена нива | Ястребник
Исторически села: Мишино | Чеперник
     Портал „Македония“         Портал „Македония