Кончен
| Кончен Κοντσάν | |
| — село — | |
  Кончен  Кончен  Кончен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Географска област | Боздаг |
Кончен (на гръцки: Κοντσάν) е обезлюдено село в Гърция, намиращо се на територията на дем Просечен, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в планината Боздаг, на два километра над село Бъбълец.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов Кончен е жителско име от *Кончене от кон. Свързано е със земноповърхностни форми, като сравними имена са село Конче, Радовишко, местното име Кончето в Пирин.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Кончен се споменава в регистър на соколарите от 1477 година с 21 мюсюлмански соколарски домакинства, от които 7 владеят по един чифт земя (земята, която може да се обработи с един чифт волове – от 6,5 до 15 хектара в зависимост от качеството на почвата), 1 бенак (който притежава половин или по-малко чифта земя), а 13 са неженени.[3]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В гръцките регистри от 1913 година селото се споменава като заличено, а в регистрите от 1920 година е вписано като село със 170 жители.[1] По силата на Лозанския договор жителите на селото са изселени в Турция.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 170[1] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 174. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 141.
- ↑ Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том I. София, Българска академия на науките, 1964. с. 182.
| ||||||||||||||||||||||||
