Кочо Рацин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кочо Рацин
поет от Македония
Kočo Racin.jpg
Роден
Починал
13 юни 1943 г. (34 г.)
Псевдоним Kosta Racin
Кочо Рацин в Общомедия

Костадин (Коста, Кочо) Апостолов Костов Солев, известен като Кочо Рацин, е поет от Македония и комунистически активист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първото литературно произведение на Рацин е „Синови глади“, стихотворение на сръбски език, публикувано през 1928 г. в загребското списание „Критика“. Заедно с поетите Гьоргевич и Аксич през 1932 г. в Скопие публикува стихосбирката на сръбски език „1932“. Рацин си сътрудничи с Георги Шоптраянов в рамките на литературния кръжок „Нада“. Рацин публикува и други стихотворения, разкази и статии на различна тематика.

Корицата на първото издание на „Бели Мугри“
Възглед на Рацин по македонския въпрос, в който той твърди, че населението в Македония е разнообразно и ако се търси национална отлика, българите са над половината от него.

Единствената стихосбирка на Рацин, „Бели мугри“, е публикувана в Загреб през 1939. Тя е написана на велешки диалект[1] и придобива голяма популярност във Вардарска Македония, където тя се разглежда като противопоставяне на опитите за сърбизация на страната. В лексиката и правописната форма, Рацин е под силното влияние на Кръстьо Мисирков и на крачка до по-късно кодифицираната форма на македонския език.

Кочо Рацин е автор и на шест непубликувани стихотворения на книжовен български език.

От младежка възраст Кочо Рацин участва в Югославската комунистическа партия. Той е неколкократно арестуван от югославските, а по време на Втората световна война и от българските власти. От януари до 27 март 1941 г. Рацин е затворен в югославски лагер. За този негов престой се разказва, че началникът на лагера, капитан Николич, когато се чели молитви преди ядене или при вечерна проверка, имал обичай да посочва да прочете молитвата човек, пръв попаднал пред погледа му, без да го интересува дали вярва в Бог. Веднъж е избрал да прочете молитвата Кочо Рацин, който започнал да рецитира "Моята молитва" на Ботев, като на коменданта му било достатъчно, че се чувало "Боже", заради което не обърнал подробно внимание на стиха, и по този повод Рацин заявявал на другарите си, че бил първо българин, а после комунист.[2] При нападението срещу Югославия от силите на Оста, Рацин е мобилизиран и е изпратен в Куманово, където на 7 април е заловен от германците. Въпреки това, скоро успява да избяга и кратко време живее във Велес, след което заминава за София. Там живее заедно със своя съгражданин Коле Неделковски, а работи в железопътното депо като обикновен работник. Скоро след смъртта на Коле Неделковски, около 4 – 5 септември 1941 г., Рацин се връща във Вардарска Македония, по-голямата част от която е под български контрол. През лятото на 1943 той се присъединява към партизаните в Западна Македония, която тогава е попада Италианската окупационна зона.

Кръщелното свидетелство на Кочо Рацин
Паметник на Рацин във Велес

Кочо Рацин е убит при неясни обстоятелство, описани в една от версиите като нещастен случай, резултат на неговата частична глухота. Това става след като не отговорил на предупрежденията на охраната, докато се прибирал нощем в партизанската печатница в планината Лопушник, над Кичево. Според друга версия, убийството е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от Страхил Гигов,[3] които са отявлени противници на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която има пробългарски позиции, и на която симпатизирал Рацин.[4] Свидетел на смъртта му става Пецо Чинговски.[5]

Според Коста Църнушанов Кочо Рацин има българско самосъзнание и заявява:

Ние сме си българи и името „македонец“ е удобно прикритие за борба в днешните условия на сръбски терор.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бели Мугри“, Загреб, 1939 година
  • Кочо Рацин: „Стихови и проза“ (Скопие, 1966)
  • Рацин, Кочо. Творби. София, Български писател, 2006. ISBN 978-954-443-574-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.229.
  2. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 150.
  3. „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г. Архив на оригинала от 2007-11-29 в Wayback Machine. ((mk))
  4. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 235-237.
  5. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1625. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония