Кочо Чистеменски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кочо Чистеменски
български национален революционер и национален герой
Роден
Николчо Георгиев Чистеменски
1840 г.
Починал
14 май 1876 г. (36 г.)
Националност Флаг на България България
Въоръжена борба
Кауза Освобождение на България
Противник на Османската империя

Кочо (Николчо) Георгиев Чистеменски, също и Честеменски, или Честименски, е български революционер, останал в паметта на България с пламенните си и дръзки подвизи около организирането и участието си в Априлското въстание. Кочо, жена му и малката му дъщеричка са сред обсадените защитници на Перущица в църквата „Св. Архангел“. Виждайки, че няма да успеят да се спасят от обкръжилите ги османски орди, Кочо Чистеменски убива жена си и детето си и се самоубива, за да не попадне никой от семейството му в плен на османците.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кочо Чистеменски е роден в пазарджишкото село Динката, но скоро след раждането си се преселва с родителите си в Пазарджик, където живее до 1868 - 1869 г. Установява се в Пловдив и още през 1870 г. става член на местния революционен комитет. Никога не посещавал училище, Чистеменски се самообразова и сам се научава да чете и пише. По професия е обущар.

Включва се в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и превръща дюкяна си в средище за тайни срещи на местните революционни дейци. След неуспеха на въстанието попада под наблюдението на османските власти и това го принуждава да напусне за известно време града и заминава за Копривщица. В началото на 1876 г. се връща обратно в Пловдив и подновява участието си в местния революционен комитет, като отново превръща дома си в революционно средище.

С избухването на Априлското въстание е имало план да започне голям пожар в Пловдив като част от подривната дейност. Кочо Чистеменски и Д. Свещаров извършват своя дълг, като запалват собствените си дюкяни на чаршията. Опитът не успява и пламъците са бързо потушени. След това заминава със семейството си за Перущица и взема участие в отбраната ѝ срещу настъпващите редовна турска войска и османски башибозуци. Заедно с много други перущенци, Чистеменски и семейството му се укриват в местната църква, където се отбраняват от многочисления противник. За да не попаднат живи в ръцете им и да бъдат потурчени [1], Спас Гинов пръв се жертва като извършва самоубийство заедно на фамилията си, след него и Кочо убива жена си и детето си, а след това слага край и на своя живот. Героичният му подвиг е последван и от други перущенски въстаници.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Името на Кочо Чистеменски е символ на пламенен подвиг и родолюбие в съзнанието на поколения българи, днес неговото име носят множество улици в цяла България, училища, село Честименско. В памет на Кочо Чистеменски и перущенци са посветени поемата на Иван Вазов „Кочо“ и песента по стихотворението - „Епизод - Кочо“, книгата „Кочо Чистеменски“ на Емануил Попдимитров, някогашната партизанска чета „Кочо Чистеменски“ и други.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. НАСИЛСТВЕНО НАЛАГАНЕ НА ИСЛЯМА ПРИ ПОТУШАВАНЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В 1876 г. - Записки на драгоманина на руското вицеконсулство в Пловдив Н. Чалики за времето май—юни 1876 г. — Архив на Найден Геров, т. II, с. 176, 196, 197 и 222.: "Турците взеха в Карши Якъ едно красиво момиче от Перущица, принуждаваха го да се потурчи и след като то не склони, те го посякоха (заклаха)...    От мъка хората започнаха да се потурчват. От Батак се потурчиха три фамилии... Две момичета от Перущица след много скитане най-сетне намислили да дойдат тук (в Пловдив). При чифлика на Мистроболу двама турци ги посекли, след като ги безчестили и насилвали да се потурчат..."

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова, В., М. Куманов, „Кратък исторически справочник „България - 3“, ДИ Народна просвета, С., 1983

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]