Кошино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кошино
Кошино
— село —
Поглед към северната част на село Кошино.
Поглед към северната част на село Кошино.
North Macedonia relief location map.jpg
41.4686° с. ш. 21.29° и. д.
Кошино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 694 m
Население (2002) 92 души
Кошино в Общомедия

Кошино (на македонска литературна норма: Кошино) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ е изградена в XVII и обновена в XIX век.[1] В XIX век Кошино е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Кошино (Cochino) е посочено като село с 27 домакинства и 117 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кошино е населявано от 266 жители българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кошино има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война 11 души от Кошино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кошино като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Кошино има 92 жители македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кошино
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кошинчето, четник при Веле Марков, загинал в Ракитница през 1902 година[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Змейко Долгач, войвода на ВМОРО
Доброволци в Македоно-одринското опълчение
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Апостолов, 4-та рота на 6-та Охридска дружина
  • Flag of Bulgaria.svg Диме Георгиев, 2-ра рота на 6-та Охридска дружина, безследно изчезнал
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Георгиев, 1-ва рота на 6-та Охридска дружина, орден „За храброст“
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Кръстев, 2-та рота на 6-та Охридска дружина
  • Flag of Bulgaria.svg Тод Миладинов, 1-ва рота на 6-та Охридска дружина
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Павлов, 1-ва рота на 6-та Охридска дружина, орден „За храброст“ IV ст.
  • Flag of Bulgaria.svg Дончо Спасов, 2-ра рота на 6-та Охридска дружина
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Спасов, 4-та рота на 6-та Охридска дружина
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Стоянов, 2-ра рота на 6-та Охридска дружина
  • Flag of Bulgaria.svg Секула Сърбинов, 2-ра рота на 6-та Охридска дружина, орден „За храброст“ IV ст.
  • Flag of Bulgaria.svg Дончо Ташков, местоживеене гр. София, 2-ра рота на 6-та Охридска дружина

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква „Свети Никола“, село Кошино. // Old Prilep. Посетен на 4 март 2018.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74 – 75.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  4. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.148 – 149.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 854.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.27
     Портал „Македония“         Портал „Македония