Крайцери-минни заградители тип „Брумер“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крайцери-минни заградители тип „Брумер“
Brummer-Klasse Minenkreuzer
Крейсер Бруммер.jpg
Схема
Флаг Германия Германия
Клас и тип Крайцери-минни заградители
(Леки крайцери) от типа „Брумер“
Производител AG Vulcan в Щетин, Германия.
Живот
Заложен 1915 г.
Спуснат на вода 11 декември 1915 г.
Влиза в строй 2 април 1916 г.
Изведен от
експлоатация
потопени от екипажа на 21 юни 1919 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 140,4 m
Ширина 13,2 m
Газене 6 m
Задвижване 2 парни турбини;
6 парни водотръбни котли;
2 гребни винта;
33 000 к.с.
Скорост 28 възела
(52 km/h)
Водоизместимост 4385 t (стандартна)
5 856 t (пълна)
Броня пояс: 40 mm;
палуба: 15 mm
бойна рубка: 100 mm
Екипаж 309 души
Далечина на
плаване
5800 морски мили на 12 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 4x1 150 mm
Зенитна артилерия:
2x1 88 mm
Торпеда 2x1 500 mm ТА
Други 400 мини[Бележки 1]
Крайцери-минни заградители тип „Брумер“
Brummer-Klasse Minenkreuzer
в Общомедия

Брумер (на немски: Brummer) са серия леки крайцери (крайцери-минни заградители)[Бележки 2]на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Явяват се модификация на крайцерите от типа „Грауденц“. От проекта са построени 2 единици: „Брумер“ (на немски: SMS Brummer) и „Бремзе“ (на немски: SMS Bremse). За сметка на отслабване на въоръжението и бронирането могат да носят до 400 морски мини. „Бремзе“ и „Брумер“ стават родоначалници на нов клас кораби – крайцерите-минни заградители.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите-минни заградители от този тип е създаден за активно поставяне на минни заграждения в Северно море.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Едно от 15 cm оръдия на SMS Bremse извадени от Скапа Флоу

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от четири 15 cm SK L/45 оръдия в единични установки разположени по диаметралната плоскост, две от тях са поставени линейно-терасовидно на кърмата. Оръдията имат максимална далечина на стрелбата до 17 600 m[1]. Боекомплекта съставлява 600 изстрела или 150 снаряда на ствол. Зенитното въоръжение на корабите се състои от двойка 8,8 cm SK L/45 зенитни оръдия. Корабите могат да приемат до 400 морски мини. Освен това крайцерите имат и два 50 cm торпедни апарати: с общ запас от четири торпеда[2].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Брумер – Заложен през 1915 г., спущен 11 декабря 1915 г., вошёл в строй 2 апреля 1916 г.

Бремзе – Заложен през 1915 г., спущен 11 марта 1916 г., вошёл в строй 1 июля 1916 г.

На 17 октомври 1917 г., в Северно море, на линията Леруик – Берген „Брумер“ и „Бремзе“ атакува британски конвой, състоящ се от десет товарни съда под охраната на 2 – 3 разрушителя. В хода на артилерийския бой са потопени миноносците „Стронгбоу“ и „Мери Роуз“, а също и осем от десетте товарни съда.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени към момента на влизането в строй
  2. Според немската класификация от онова време – минни кораби (на немски: Minendampfer)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
на английски език
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
на немски език
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крейсера-минные заградители типа „Бруммер““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.