Край на света

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картината на Рембранд "Пирът на Балтазар" изобразяваща изписаните от тайнствена ръка думи "мене, текел, фарес".
Атентатите от 11 септември 2001 г. се развиват на живо досущ като по филмов сценарий на романа "Вечер във Византия".
ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ
Праистория
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
История
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Краят на света е разпространен фразеологизъм за означение на предполагаемо научно или въображаемо прекратяване (почти винаги внезапно) съществуването на човека, цивилизацията, земята, вселената.

За настъпването на края на света има много теории и прогнози още от древността - повечето от тях напълно абсурдни.

Сред тях е имало и такива които са смятани за "научно обосновани".

Края на древния свят[редактиране | edit source]

Хърбърт Уелс в неговата "Кратка история на света" твърди, че 6 век пр.н.е. е най-важният в човешката история, понеже се случили няколко събития от изключително значение за съдбата на човечеството, а именно Вавилон бил превзет от войските на Кир Велики и по-този начин изчезнала постепенно от света столицата на древността, като малко преди това лидийския цар Крез въвел в обръщение таланта.[източник? (Поискан преди 19 дни)]

На 26 март 1898 г. Роберт Колдевей започнал разкопки в източната част на вавилонската цитадела "Каср", като само за няколко години разкрил и доказал съществуването на най-спорното от седемте чудеса на света - висящите градини на Семирамида. Отделно от това, германският археолог, разкрил съществуването на новия възстановен от Халдеите Вавилон - най-голямото градско укрепление съществувало някога в света за времето си. По-този начин Колдовей окончателно демитологизирал Библията, и в частност Стария завет, като една пречупена през политиката, правото и религията история на древния свят в земите от т.нар. плодороден полумесец. Пророк Даниил свидетелства за Навуходоносор II като за "цар на царете" (виж и шахиншах) и "златна глава". Нововъзстановения от Набопаласар град с предходна 13-вековна древна история достигнал най-голямото си величие и мощ при царуването на законодателя Хамурапи. Историческите данни предават, че в новия Вавилон били възстановени храмът на Емах, Есагила, храмът на Нинурта и на по-старата Ищар в Меркес. Навуходоносор освен това подновил стените на канала Арахту, построил първия каменен мост над Ефрат, канала Либил-хагида, т.нар. южна крепост, където разположил своя царски дворец, украсявайки портата на Ищар с пъстроцветни глазирани релефи на животни. Три находки обаче накарали света в началото на 20 век да занемее от удивление - една улица на процесиите (най-разкошната в древността, по която минавала процесиите на Мардук), висящите градини на Семирамида и разбира се Вавилонската кула.[източник? (Поискан преди 19 дни)]

Тукулти-Нинурта, Саргон, Синахериб и Ашурбанипал превзели предходния Вавилон и разрушили светилището на Мардук - зикуратът Етеменанки (основният камък на небето и земята), Вавилонската кула, обаче Набопаласар и Навуходоносор я възстановили наново по времето на Нововавилонското царство. Според Херодот, кулата се извисявала на огромни тераси, и представлявала осем (реално седем) една върху друга изградени кули, които постепенно се смалявали нагоре, а на последната, най-малката се издигал храмът.[източник? (Поискан преди 19 дни)] Вавилонската кула била широка в основата си 90 m, колкото била и височината ѝ.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Курт, Вилхелм. Богове, гробници и учени, Етеменанки-Вавилонската кула, стр. 309-322. Български художник, 1988.

Вижте също[редактиране | edit source]