Краковски коледни ясли (шопки)

Краковска шопка, Бронислав Пенчик, 1998

Краковските коледни ясли (шопки) (на полски Szopki krakowskie)– богато украсени, многоетажни сцени с множество кули, чиято архитектура е вдъхновена от историческите забележителности на Краков, представящи мистерията на Рождество Христово. Краковското изкуство на изработване на шопки е включено в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, както и в Националния списък на нематериалното културно наследство.

История

Обичаят да се пресъздават сцени, изобразяващи събитията, свързани с раждането на Христос, произлиза от култа към витлеемските ясли, който датира от ранното Средновековие.Разпространението на такива представления в цяла Европа настъпва през XIII век благодарение на Свети Франциск, който през 1223 г., използвайки естествена среда и животни, представя в „живи картини“ историята за раждането на Христос. Тези представления – наричани в Полша „яселки“ – се организирали в църкви и манастири. На фона на декори със скали и пещери се поставяли ясли, както и дърворезбовани фигури на Младенеца, Божията майка, Св. Йосиф, пастирите, животните, Тримата влъхви и други. Отделните монашески ордени се съревновавали помежду си, стремейки се да направят представяната мистерия по-привлекателна – например чрез разширяване на декорацията, задвижване на отделни фигури, увеличаване на техния брой, както и чрез въвеждане в сцените на светски персонажи, които не били свързани с евангелската традиция. Появява се цяла галерия от екзотични образи: араби, перси, чернокожи, кервани, камили и др. Декорацията включва ориенталски руини и южна растителност.

През XVI век в Полша се появява пътуваща форма на коледните представления (яселки) – куклени или изпълнявани от актьори. През следващото столетие в дотогава универсалните спектакли започват да се въвеждат специфично полски акценти с патриотично звучене. Появяват се образи на национални герои: крал Ян III Собиески, хетман Чарнецки, както и приорът Кордецки и хусарите, а текстът на представленията все повече се изпълва със светски интермедии.

През 1736 г. църковните власти, в лицето на епископ Теодор Чарториски, забраняват поставянето на шопки в църквите. Основната причина била техният твърде развлекателен и светски характер, който не подхождал на свещеното място, както и безредиците, които тези представления предизвиквали. Разрешено било единствено излагането на самите ясли със статични фигурки. Забранени в църквите, представленията не само че оцеляват по улиците – организирани от църковни служители, студенти и младежи-занаятчии – но и се развиват още по-бурно. На границата между XVIII и XIX век се разпространява преносима форма на представленията, играни на сцена, представляваща дървена конструкция. Самата постройка в архитектурно отношение напомняла дворци, кметства или шляхтишки имения. Обичаят да се обикаля с такива шопки е засвидетелстван в мемоарите на Амброжи Грабовски от първата половина на XIX век. Архитектурата на носените шопки постепенно се усъвършенствала, вероятно в резултат на съревноване между отделните групи. За този процес свидетелства рисунка, публикувана в списание „Тигодник илюстровани“ през 1862 г. Представената там шопка има формата на двуетажна сграда, покрита с купол и с две часовникови кули отстрани. Между приземните пристройки е разположено частично ограден просцениум, върху което се намират куклите. Популярността на коледарските групи, които обикаляли домовете с шопки, обаче не зависела само от архитектурата на конструкцията или от художественото изпълнение на куклите, но и от привлекателността на текстовете. Макар да били основани на литургичната драма, тези текстове се допълвали с мотиви и персонажи, свързани с текущите събития.

В края на XIX век се засилва интересът към фолклора, което води до появата на все още многобройни публикации с научни амбиции в областта на етнографията. В кръга на изследванията попадат и въпросите, свързани с обичаите и обредите, съпътстващи обикалянето с шопка. Роденият в Краков фолклорист Шимон Гонет през 1902 г. публикува в 9-ия том на списание „Люд“ статията „Представления по време на коледните празници“, в която представя, наред с други неща, текстове на диалози, произнасяни от младежи по време на обичаите „ходене с Дорота“ и „ходене с Иродите“ в района на Суха Бескидзка. През 1910 г., в 16-ия том на същото списание, излиза статията на краковския учител Владислав Кошински „Празнични представления в Макув, Калвария Зебжидовска“. Освен цитирани текстове, произнасяни по време на „Дороти“, „Ироди“, „Сташкове“ и „Пастушкове“, там се намира и описание на коледните шопки от разглеждания регион. Тези публикации показват взаимните връзки, вдъхновенията и взаимното проникване между краковската традиция на обикаляне с шопка и нейните съответствия в по-близките и по-далечните околности на града. През 20-те години на XX век една такава шопка от района около Краков е изложена в Етнографския музей на Вавел. Тя била изработена от дървени летвички, закрепени върху дъска, и облепена с цветна хартия в червено, жълто и розово. Шопката е с 63 см ширина и 73 см височина, като запазва вярност към триелементния канон на църковната фасада.

Краковска шопка

През втората половина на XIX век се оформят архитектурни особености, които ясно отличават шопките, изработвани в Краков, от всички останали. Това се дължи на вдъхновението от историческите краковски сгради – преди всичко църквите. Стиловото разнообразие на краковските архитектурни паметници предоставя на майсторите богато източник на вдъхновение. Постепенно се оформя шопка под формата на стройна постройка с доминиращи кули. Създателите на тази оригинална форма били зидари и строителни работници от предградията на Краков: Кроводжа, Звежинец, Чарна Веш, Гжегужки и Лудвинов. Сезонният характер на тяхната професия ги подтиквал да търсят допълнителни източници на доходи през есенно-зимния период, когато строителните работи обикновено не се извършват. Те изработват шопки в два размера:

• малки, със статични фигурки – предназначени за продажба.
• големи, представляващи преносими театърчета, предназначени за изиграване на куклени представления – за носене по домовете от коледарски групи. Този тип шопки е напълно уникален и се срещал единствено в Краков.

Създател на най-зрялата в архитектурно отношение форма е Михал Езенекер – зидар и майстор на печки от Кроводжа. Създадената от него шопка и до днес служи като образец и своеобразен канон. В музейните колекции е запазена една шопка на Езенекер, датираща от 80-те години на XIX век. За това произведение, считано за образец на майсторство, пропорции и функционалност, понякога се използва названието „майка на шопките“.Михал Езенекер, заедно със своята коледарска група, в която участвал и синът му Леон, специализиращ в изработването на фигурки, обикалял с шопките си от 1864 г. до Първата световна война, която слага край на златния период на краковската шопка. По време на войната австрийските власти забраняват коледуването с шопки. Майсторите умират или се разпръсват по света.

Конкурсът

За да не се допусне изчезването на традицията на изработване на шопки, през 1937 г., по инициатива на Йежи Добжицки – голям почитател на краковските традиции и обичаи – е организиран конкурс за най-красивата краковска шопка в подножието на паметника на Адам Мицкевич. Следващата година се провежда второто издание на конкурса. По време на нацистката окупация конкурси не се организират, а едва през декември 1945 г., при разрушения от германците паметник, шопкарите се появяват за трети път. От 1946 г. организацията на конкурса се поема от Историческия музей на град Краков.

Конкурсът създава нов вид краковска коледна шопка, условно наричана конкурсна шопка. С малко изключения тези шопки вече не изпълняват първоначалната си функция – не са сцени за разиграване на представления, а са предназначени единствено за естетическо съзерцание. Затова усилията на творците се съсредоточават върху усъвършенстването на архитектурните и декоративните качества на шопката, докато мястото на куклите е заето от неподвижни фигурки или – от 60-те години насам – от фигурки, задвижвани от електрически механизми.

Конкурсни шопки

Материали

Основният материал, от който се изработва скелетът на самата конструкция, е дърво или шперплат. Кулите и по-малките архитектурни елементи се правят от картон. Тези два основни материала се облепват отвън с цветно алуминиево фолио – станиол. Някои майстори на шопки използват също цветни ламаринени пластинки. Орнаментите най-често се изработват от малки парчета станиол в различни цветове. През последните години някои майстори използват и самозалепващ се станиол. Витражите в миналото са се правели от хартия, облепена с цветен целофан; през 50-те години се използвали рисувани стъкла, а днес се използват прозрачни пластмасови материали. Електрическото осветление се появява в шопките в средата на 60-те години.

Архитектура

Тъй като шопката в никакъв случай не е модел на една-единствена сграда, а композиция от елементи на няколко обекта, в нея обикновено доминират форми от различни стилови епохи. Най-характерният елемент са стройните готически кули, ренесансовите аркади и атики, както и бароковите куполи. Типичната шопка представлява симетрична конструкция с нечетен брой кули (3 или 5, по-рядко 7) и два или три етажа. Върховете на кулите са увенчани или с изображение на орела от герба на Република Полша, или с знамена в националните цветове, или в краковските бяло-сини цветове. Партерният етаж най-често напомня за градските укрепления на Краков: градските стени, Флорианската порта или Барбакан. Централната част на този етаж обикновено е запълнена с ниша със светски фигурки. От своя страна в средата на първия етаж, който обикновено се отнася до Сукеннице (Краковските сукнарски хали), се намира ниша, в която е представена сцената на Рождество Христово.

Фигурки

Фигурките са издялани от дърво или изработени от тел и парцали. Персонажите, поставяни в краковските шопки, могат да бъдат разделени на няколко категории:

• свързани с класическия коледен сюжет, т.е. Светото семейство, Тримата влъхви, ангели, пастири (волове, магарета, агнета); понякога ги съпътстват Смъртта, Дяволът, Евреинът (равин), Ангелът и Ирод със своите войници.
• принадлежащи към т.нар. коледарски групи: животински маски (напр. Турон, коза), казак, просяк, вещица, представители на странстващи занаяти (иконописци, мечкари), „чужденци“ (цигани, евреи).
• персонажи в регионални носии: краковяни, планинци.
• герои от краковските легенди: (Пан Твардовски, Лайконик, Вавелският дракон, тръбачът от Мариацката кула).
• исторически личности, напр.: (Ян Длугош, Николай Коперник, Пьотр Скарга, Тадеуш Кошчушко, Бартoш Гловацки, Юзеф Пилсудски, Йоан Павел II).
• личности от света на политиката (напр. Лех Валенса, Александър Квашневски).
• други, напр. музиканти, жандарми, краковски цветарки и др.

Съвременни майстори на шопки

В миналото създателите на шопки са били предимно строителни работници. Днес традицията на краковските шопки се продължава от хора с различни професии – сред тях има архитекти, инженери, дори лекари.

По време на първите конкурси в следвоенните години се откроява група талантливи майстори. Сред тях са Франчишек Тарновски, Зджислав Дуджик, Антони Войчеховски, Антони Рута, Стефан Митка, Ян Йендрашчик, Владислав Турски, Вацлав Морис, Фердинанд Соловски, Владислав Вятр, Станислав Гункевич и Тадеуш Рута. През 60-те години на XX век се появяват нови таланти, специализиращи се в големи шопки: Витолд Глух, Станислав Пачински, Зигмунд Грабски, Бронислав Пенчик и Тадеуш Гилерт. В категорията на средните шопки се утвърждават Фердинанд Садовски и Роман Сохацки, а при малките – Мачей Мошев, Ян Кирш, Мариан Длужневски, Антони Волек и Кажимеж Стопински. Награди печелят също Влоджимеж Малик, Ришард Кияк и Влоджимеж Лесик. През 70-те и 80-те години отличия получават Ян Малик, Зигмунд Грабски, Кажимеж Вятр и Тадеуш Жмирек. В следващите години успехи постигат Бронислав Пенчик, Лешек Зажицки и Мачей Мошев, както и Анджей Морански, Анджей Новицки, Кажимеж Стопински, Роман Сохацки, Збигнев Гилерт (син на Тадеуш), Станислав Малик (син на Влоджимеж), Веслав Барчевски, Анджей Боруцки, Мариан Длужневски, Луцина Шопа, Павел Навала, Дариуш Чъж, Пьотр Михалчик, Юзеф Мадей, Зигмунд Мадей и Марек Глух. Младото поколение е представено от автори като Мажена Кравчик, Пшемислав Квечински, Катажина Рацка, Филип Фотомайчик и Якуб Заваджински.

Традицията на изработване на шопки се предава в някои семейства от поколение на поколение.Шопкарството се насърчава и сред младите хора в различни краковски институции – например в Староградския център за култура на младежта, където в продължение на десетилетия функционира работилница под ръководството на Кшищоф Пенкалски.

Успехи в страната и чужбина

От 2014 г. краковското шопкарство е включено в Националния списък на нематериалното културно наследство – сред първите пет явления, вписани в него. През 2018 г. то става и първото полско явление, вписано в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на UNESCO.

Грижата за краковските шопкарски традиции се осъществява от Историческия музей на град Краков, което от 1946 г. организира ежегодни конкурси, а от 1953 г. – и изложби след тях. Музеят притежава най-голямата в света колекция от шопки (над 200 експоната), която от години представя на множество изложби в страната и чужбина.Богата колекция от краковски шопки притежава също и Етнографския музей в Краков. Една от краковските шопки дори плавала по моретата и океаните на корабa „Краков“.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Szopki krakowskie в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​