Крак де Шевалие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Крак де Шевалие
Crac des Chevaliers
Crac des chevaliers syria.jpeg
Информация
Страна Флаг на Сирия Сирия
Териториална единица Мухафаза
Местоположение 34°45′25″ с. ш. 36°17′04″ и. д. / 34.756944° с. ш. 36.284444° и. д.
Архитектурен стил концентричен замък
Основател Мирдасиди
Време на основаване 1031
Строителство варовик
Известни обитатели Хоспиталиери
Съвременно състояние частично реставриран
Крак де Шевалие в Общомедия
План-реконструкция на крепостта

Крак де Шевалие (на френски: Krak des Chevaliers) е крепост на хоспиталиерите (Малтийския орден), разположена в Сирия, мухафаза Хомс, близо до границата с Ливан. Намира се на билото на хълм с височина 650 м недалеч от пътя, водещ от Антиохия към Бейрут и Средиземно море.

Името означава Крепост на рицарите, от асирийски „карак“ - „крепост“, и френски „шевалие“ - „рицар“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Намиращ се на 700 метра надморска височина, "Krak Des Chevaliers" е считан за една от най-великите крепости в света. Със своето стратегическо разположение в долината между Хомс и Триполи и съчетавайки най-доброто от средновековната фортификация, замъкът никога не е бил обсаждан или атакуван.
Историята на крепостта не е добре проучена. Според мюсюлмански хроники, първоначалната крепост на това място е издигната от кюрди през 1031 г., като те я наричат „Замъкът на Кюрдите“ (Husn Al Akrad). Впоследствие този замък е превзет през 1099 г. от Графа на Тулуза, а по-късно от латинският принц Танкред Галилейски през 1110 г. За последно попада в ръцете на Хоспиталиерите през 1142 г., които го използват за защита от нападения идващи откъм град Алепо. След като замъкът попада в ръцете на кръстоносците, въпреки нанесените му поражения по време на две земетресения, той е построен наново, за да придобие финалната си форма през XIII век. Замъкът бива превзет само веднъж от Султана на Мамелюците - Байбарс, който прибягва до хитрост, като фалшифицира писмо написано от главнокомандващия на кръстоносците в Триполи, с което ги приканва да се предадат и така пада най-великата крепост на света.
Крепостта внушава сила и величие дори само със своя външен вид. Южната страна е била най-уязвима и затова султан Байбарс прибавя още едно солидно укрепление там. В западната част има отвесна стена подсилена със 5 цилиндрични кули. В северното крило се намира задният вход на крепостта, разположен между две масивни четириъгълни кули. На изток се намира главният вход и т.нар "кула на кралската дъщеря".

През 2006 г. замъкът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Larousse. Фамилна енциклопедия. Издателство ICON. 1999 г. Т. 1, стр. 86, ISBN 954-8517-17-5 (Т. 1)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]