Кралицата на феите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кралицата на феите
The Faerie Queene
Faerie Queene Title Page.jpg
Автор Едмънд Спенсър
Първо издание 1590 г.
Оригинален език английски
Жанр епична поема
Кралицата на феите в Общомедия

Кралицата на феите (на английски: The Faerie Queene) е незавършена английска епична поема от Едмънд Спенсър. Първата ѝ половина е публикувана през 1590 г., а втората част през 1596 г. Кралицата на феите е забележителна със своята форма: тя е първата творба, написана в спенсърова строфа и е най-дългата поема на английски език. Тя е алегорична творба, написана във възхвала на кралица Елизабет I. В голяма степен символична, поемата следва няколко рицари в разглеждане на няколко добродетели. Творбата е известна с изкуствено архаичния си език.

Кралицата на феите получава политическото благоволение на Елизабет I и вследствие на това е успех до такава степен, че става определящата творба на Спенсър. Мярка за благоволението на кралицата е пенсията, която Спенсър получава поради творбата си, в размер на £50 годишно. Творбата е широко акламирана от критиците и е предмет на множество анализи.

Епосът представлява следните добродетели:

  • Книга I: Святост
  • Книга II: Умереност
  • Книга III: Целомъдрие
  • Книга IV: Приятелство
  • Книга V: Справедливост
  • Книга VI: Учтивост

В допълнение към тези 6 добродетели, в писмо до Уолтър Рали, Спенсър споменава, че Артур представлява добродетелта Величие, която („според Аристотел и останалите“) е „съвършенството на всички останали и съдържа в себе си всичките тях“, а самата Кралица на феите представлява Слава (оттук името Глориана). Недовършената седма книга (Канто на променливостта изглежда е представлявала добродетелта „Постоянство“.

„Принц Артур и Кралицата на феите“, худ. Хенри Фюзели, 1788

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]