Кралска оръжейница (Торино)
| Кралска оръжейница Armeria Reale | |
| Музеи в Италия | |
 Кралска оръжейница | |
| Местоположение | Торино, регион Пиемонт |
|---|---|
| Тематика | Оръжеен музей |
| Основан | 1837 г. |
| Основател | Карл Алберт |
| Работно време | 9 - 19 (вт. – нед.) (почивни дни: понеделник) |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | Piazzetta Reale, 2, 10122 – Torino |
| Телефон | +39 011543889 |
| Сайт | Официална страница |
  Местоположение в Торино | |
| Кралска оръжейница в Общомедия | |
| Савойски кралски резиденции | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 | |
| В регистъра | Residences of the Royal House of Savoy |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение |  Италия |
| Тип | Културно |
| Критерии | i, ii, iv, v |
| Вписване | 1997 (21-ва сесия) |
| Координати | |
| Савойски кралски резиденции в Общомедия | |
Кралската оръжейница (на италиански: Armeria Reale) е оръжеен музей в Торино, регион Пиемонт, Северна Италия, част от Кралските музеи на Торино.
Притежава една от най-богатите колекции от стари оръжия и брони в света заедно с Кралската оръжейница в Мадрид и Императорската оръжейница във Виена. През 1997 г. като част от Савойските кралски резиденции в Пиемонт е включен в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно и природно наследство.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на 1832 г. кралят на Сардиния Карл Алберт започва да събира оръжия – собственост на Савоя в галерия Бомон на Кралския дворец. Организацията е поверена на артилерийския капитан Виторио Сесел Д'Екс (Vittorio Seyssel D’Aix), който става и първия директор на Древната и модерна оръжейница, открита през 1837 г.
Първоначалните предмети идват от арсеналите в Торино и в Генуа, и от колекциите на Музея на античността. Към тях се добавят и такива, закупени на пазара на антики, включително и важната колекция на миланския сценограф Алесандро Санкуирико (1833 г.) и забележителната колекция на сем. Мартиненго дела Фабрика от Бреша (1839 г.).
Първият каталог на музея излиза през 1840 г. и в него се включени 1554 предмета и литографски репродукции, предназначени за улесняване на тяхното изучаване и популяризиране.
През 1842 г. помещенията на Ротондата са добавени към Галерията на Бомон, замислена за съхраняване на най-новите колекции на музея на Карл Алберт, вкл. колекцията от ориенталско оръжие, принадлежала на Карло Видуа от Казале. Този сектор е допълнително обогатен след 1878 г. с дарението на личните колекции на Карл Алберт и Виктор Емануил II.
_-_n._38_-_Torino_-_Armeria_Reale.jpg)
С Италианската република през 1946 г. Оръжейницата става държавен музей.
След преустройствени и реставрационни дейности, завършени през 2005 г., е възстановена историческата структура на колекцията въз основа на сценографски критерии.
Оръжейницата се намира в крилото, което свързва Кралския дворец и Държавните секретариати (сегашното седалище на Префектурата). Тя заема три помещения, които са свързани с обиколката на представителните зали на първия етаж на Кралския дворец:
- Зала на Ротондата (Sala della Rotonda) от 1842 г. – наречена така, защото тук е била галерията, свързваща Кралския дворец и Палацо Мадама
- Галерия Бомон (Galleria Beaumont), бивша Галерия на Кралицата, преструктурирана през 1732 г. по проект на първия кралски архитект Филипо Ювара върху основите на опожарената 2 пъти Голяма галерия на Карл Емануил I от 1674 – 84 г. Стенописният свод с подвизите на Еней е дело на художника Клаудио Франческо Бомон (1738 – 1743). След заминаването на Ювара за Мадрид проектът е поет през 1739 г. от кралския архитект Бенедето Алфиери. Той прави някои промени във вече направените декорации от Ювара и се погрижва за дизайна на мраморната облицовка на стените на Галерията, направена в скулптурното студио и под личния надзор на скулптора Симоне Мартинес. Повечето от произведенията са създадени между 1762 и 1764 г. През 1764 г. Мартинес извайва, по проект на Алфиери, 4-те камини от мрамор от Серавеца, върху които са поставени барелефи, дело на братя Колино – скулптори от Рим; работата продължава до 1782 г.
В края на Галерията е разположена ложата, от която на 23 април 1848 г. Карл Алберт се появява пред ликуващите граждани с шал с трикольор, с което обявява война на Австро-унгарската империя. Катастрофалните резултати от Първата война за италианска независимост, т. нар. Австро-сардинска война (1848 – 1849) обаче го принуждават да абдикира. - Зала на медалите (Il Medagliere) – специално проектирана от Пеладжо Паладжи през 1839 г. за съхраняване на монетите, медалите и печатите, собственост на Кралския дом. Пеладжи скицира мебелите за съхранение на колекцията в новогръцки стил. Монументалното стълбище, водещо към оръжейницата, е един от шедьоврите на Бенедето Алфиери и е построено през 1740 г. на входа на Кралските секретариати (Regie Segreterie) в много по-голям размер от предвидения от Филипо Ювара.
Колекция[редактиране | редактиране на кода]
Кралската оръжейница съхранява повече от 5000 предмета, вариращи от праисторията до нач. на 20 век, сред които едни от най-важните са оръжия и брони от 16 век. Сред най-важните експонати са:
- Mечът на Св. Мавриций (Spada di San Maurizio), скъпоценна реликва от 13 век, принадлежала на Савоя и запазена в калъф от 15. век от релефна, позлатена и боядисана кожа
- Емайлирана украсена конска захапка, неаполитанско производство от средата на 14 век
- Стар трицилиндров къс пистолет (terzetta), принадлежал на император Карл V Хабсбург;
- Парадната плоча на Хенри II
- Брони на Емануил Филиберт
- Брони, дело на Помпео дела Чеза от Милано
- Мускет и малка пушка (archibusetto), богато украсени със слонова кост от немския гравьор Адам Заделер (ок. 1600)
- Меч на Наполеон Бонапарт от Египетската кампания и битката при Маренго
- Оръжия, принадлежащи на кралете на Сардиния, а след това на Италия, вкл. и японската броня, дарена през 1870 г. на Виктор Емануил II, и револвера Смит енд Уесън, дарен на Виктор Емануил III
- Колекцията от над 250 знамена, свързани най-вече с историята на Савойската и Сардинската армия по време на войните на италианското Рисорджименто.
В Залата на медалите са изложени колекциите от монети и селекция от класически антики и скъпоценни предмети на Карл Алберт. В основата му стои неговият Кабинет на медалите, който през 1832 г. купува колекцията от древни и средновековни монети на Доменико Промис, който е назначен за уредник на кабинета. Чрез покупки и дарения колекцията от монети, медали и печати се увеличава до около 33 хил. броя.
Полезна информация[редактиране | редактиране на кода]
Безплатен достъп:
- Лица под 18 г.
- Лица с увреждания и придружаващото ги лице
- Учители – придружители на училищни групи
- Туристически водачи на групи
- Служители на Министерството на културата
- Притежатели на Abbonamento Musei Piemonte Valle d'Aosta, Torino + Piemonte Card
- Притежатели на карта ICOM
До музея се стига:
- пеша: от ЖП гари Торино Порта Нуова – 1,3 км, Торино Порта Суза – 1,8 км;
- с градски транспорт: от ЖП гара Торино Порта Нуова автобуси n. 11, 58/ и трамвай n. 4; от ЖП гара Торино Порта Суза автобуси n. 19, 51, 57 и 72; сп. Garibaldi и сп. Castello;
- с кола: намира се в зона на ограничен достъп ZTL;
- с туристически автобус Torino City Sightseeing.
Билетът важи за посещение на Кралския дворец, Музея на античността, Галерия Сабауда, Кралската библиотека, Параклиса на Светата плащаница.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Информация на Официалната уеб страница Архив на оригинала от 2020-07-31 в Wayback Machine.
- ((it)) Информация на уеб страница Guida Torino
- ((it)) Информация на уеб страница Torino Musei
- ((it)) Информация на уеб страница Piemonte Abbonamento Musei
- ((it)) Информация на уеб страница Museo Torino
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Angelo Angelucci, Catalogo della Armeria Reale, Torino, Candeletti, 1890
- L'Armeria Reale di Torino, a cura di Franco Mazzini, Busto Arsizio, Bramante Editrice, 1982
- L'Armeria Reale di Torino. Guida breve, a cura di Paolo Venturoli, Torino, Umberto Allemandi & C., 2001.
- La Galleria Beaumont. Percorso di visita, a cura di Paolo Venturoli, Torino, Umberto Allemandi & C., 2005.
- L'Armeria Reale, la Biblioteca Reale, a cura di Massimiliano Caldera, Alessandra Guerrini e Clara Vitulo, Torino, Umberto Allemandi & C., 2008.
- Paolo Venturoli, La Galleria Beaumont 1732 – 1832. Un cantiere ininterrotto da Carlo Emanuele III a Carlo Alberto, Allemandi, Torino 2002
- Maria Carla Visconti, La Galleria Beaumont, in Daniela Biancolini (a cura di), Il Palazzo Reale, Allemandi, Torino 2007, pp. 73 – 76
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
|
