Кралски замък в Говоне

Савойски кралски резиденции
	Савойски кралски резиденции
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	Местоположение в Говоне
В регистъра	Residences of the Royal House of Savoy
Регион	Европа и Северна Америка
Място	Италия
Тип	културно наследство
Критерии	i, ii, iv, v
Вписване	1997 (21-ва сесия)
Координати	44°48′17″ с. ш. 8°06′00″ и. д. / 44.804722° с. ш. 8.1° и. д.
	Савойски кралски резиденции в Общомедия

Кралски замък в Говоне
Castello Reale di Govone
	Кралски замък в Говоне Castello Reale di Govone
	Местоположение в Говоне
Информация
Страна	Италия
Местоположение	Говоне
Архитект	Гуарино Гуарини; Бенедето Алфиери; Джузепе Кардоне; Микеле Борда
Основател	графове Соларо
Строителство	17 век; 1819 г. (реставрация)
Известни обитатели	Жан-Жак Русо; Карл Феликс Савойски
Състояние	отворен за посещения пет. - нед.
Собственик	Община Говоне
Сайт	Официален уебсайт
Регион	Пиемонт
	Кралски замък в Говоне в Общомедия

Кралският замък в Говоне (на италиански: Castello Reale di Govone) e замък в община Говоне Пиемонт, Северна Италия. От 1997 г. е включен в списъка на Савойските кралски резиденции, признати от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство. Към 2022 г. сградата изпълнява административна функция и е седалище на кметството.

История

На мястото на днешния замък още през Средновековието съществува укрепена крепост, спомената в акт за продажба от 989 г. Тогава тя представлява типичен за Монферат замък с бастиони и ъглови кули.

Сегашната постройка от XVII век е дело на графовете Соларо, господари на Говоне от края на XIII век. По инициатива на граф Роберто Соларо и неговия племенник Отавио Франческо Соларо архитектът Гуарино Гуарини изготвя проект за реконструкцията, от който остават няколко чертежа, но самият той не довършва работата. Строителството е продължено от наследниците, сред които граф Джузепе Роберто Соларо, който възлага намеси по северната фасада на архитекта Бенедето Алфиери, работещ върху основата на проектите на Гуарини.

Замъкът става известен и с престоя на Жан-Жак Русо през 1730 г., когато той постъпва на служба при граф Отавио Соларо. През 1792 г., след смъртта на граф Амедео Лодовико Соларо без преки наследници, имотът преминава към държавата и е закупен от крал Виктор Амадей III в полза на синовете му Карл Феликс, херцог на Женева, и Джузепе Бенедето Плачидо, граф на Мориен. След поражението на пиемонтските войски замъкът е конфискуван от френската държава и изоставен. През 1810 г. е продаден на търг по наполеонов декрет и е закупен от граф Теобалдо Алфиери ди Состеньо, който предотвратява разрушаването му. През 1816 г. той го продава на принц Карл Феликс Савойски, възстановявайки владението на Савойската династия.

Карл Феликс започва през 1819 г. мащабна реставрация и модернизация, ръководена от архитектите Джузепе Кардоне и Микеле Борда. Особено внимание е отделено на Централната зала, украсена от художника Луиджи Вака със съдействието на Фабрицио Севеси, както и на залите за аудиенции, също дело на Вака. Стенописите на приземния етаж и останалите помещения са изпълнени от Карло Пагани и Андреа Пиаца, а четири зали запазват стените си, покрити с изискани китайски гоблени. След завършването на обновяването Карл Феликс превръща Говоне в своя лятна резиденция, където приема суверени, държавни глави и видни личности.

След смъртта му през 1831 г. замъкът преминава у вдовицата му Мария Кристина, която го завещава на Фердинанд Савойски, херцог на Генуа. През 1897 г. Общината на Говоне закупува замъка, а обзавеждането му е разпродадено на търг. От 2007 г. той е част от мрежата Castelli Doc, включваща осем замъка в Ланге и Роеро, и е включен в инициативата „Отворени замъци“ на Долен Пиемонт.

Интериор и екстериор

Замъкът се издига на върха на хълма и доминира над цялото село Говоне и над широката долина на река Танаро. Масивната тухлена постройка впечатлява с изтънчена елегантност: тя има два основни етажа и по-нисък трети етаж, свързани чрез представителни и служебни стълбища. Южната фасада е богато украсена със скулптури и декоративни елементи и е рамкирана от две изпъкнали тухлени крила. Голямото външно стълбище е оформено от четири мраморни рамена с балюстради и е украсено с мощни теламони и барелефи, пренесени от Кралския дворец във Венария Реале.

Вътрешните помещения също пазят ценни елементи. Някои зали са облицовани със скъпи китайски тапети, а балната зала е изрисувана от Луиджи Вака и Фабрицио Севеси със сцени от мита за Ниоба. Същите художници украсяват и голямата Централна зала, където чрез техниката тромп-льой създават илюзия за присъствие на скулптури.

Около замъка се разгръщат два различни по характер паркови ансамбъла: на север и запад – голям английски парк, а на изток – висяща градина с цветни лехи, фонтани и дървета, която подчертава представителния характер на резиденцията.

Източници

((it)) История и описание на замъка

Външни препратки

Официална страница

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Castello di Govone в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.