Кралски пингвин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кралски пингвин
Manchot royal - King Penguin.jpg
Aptenodytes patagonicus
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes
(Sphenisciformes)
Щъркелоподобни[2]
(Пингвиноподобни)
семейство: Spheniscidae Пингвинови
род: Aptenodytes Императорски пингвини
вид: A. patagonicus Кралски пингвин
Научно наименование
Уикивидове Aptenodytes patagonicus
J.F. Miller, 1778

Кралският пингвин (Aptenodytes patagonicus) е вид нелетяща птица от семейство Пингвинови. Заедно с подобния вид Императорски пингвин формира рода Императорски пингвини. Кралският пингвин е вторият най-голям пингвин след императорския.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Средна дължина на тялото 85-95 см. Тегло 11-15 кг, като мъжките тежат около 16,5 кг, а женските — 14,3 кг, като това зависи от стреса, на който са подложени. Ефект може да окажат отглеждането на малките и отдалечеността от храна. Между различните популации съществуват много големи различия в размеритехх, като има доказателство, че колониите са генетически изолирани.

Възрастните имат оранжевожълта ивица в долната част на врата. Гърбът им е сивкавочерен. Много сходна окраска има с императорския пингвин, който обаче много рядко може да се срещне извън Антарктида. От двете страни на шията има по едно оранжево петно (при императорския пингвин са жълти), което е с ясно очертани граници. Освен това клюнът на кралския пингвин е по-голям.

Малките могат да надминат възрастните по големина. Кафяви са на цвят. Преди да се оперят, малките са покрити с гъст кафяв пух и били наричани „вълнени пингвини“ от първите изследователи.

Разпространение[редактиране | edit source]

Срещат се в северните части на Антарктида, в Огнена земя, на Фолкландските острови и на други острови в този район с умерен климат.

Съществуват два подвида: A. p. patagonicus и A. p. halli. Първият се среща на Фолкландските острови и Южна Джорджия, а вторият — в Индийския океан и южната част на Тихия океан.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Храни се с дребна риба, крил, ракообразни и калмари. Хранят се на групи и както много други големи пингвини могат да стоят дълго време под вода.

Плуват със скорост 11 км/ч, като от водата скачат направо на скалите по брега. Когато са на суша обаче, те не подскачат като повечето пингвини, а бягат.

Хранят се веднъж на 14 дни, така че могат междувременно да загубят половината от теглото си. Техни естествени врагове са морският леопард, морелетниците, буревестниците и косатката.

Кралските пингвини, които не са достигнали полова зрялост или пък не се размножават, се отдалечават от гнездовите територии и се насочват към антарктическия полярен фронт (мястото, където се срещат повърхностните води на антарктика и субантарктика). Там те се хранят с калмари и риба. Могат да се гмуркат 200м дълбочина за да ловуват.

Размножаване[редактиране | edit source]

Aptenodytes patagonicus

Съществуват 2 млн. брачни двойки. Размножават се на големи колонии на много субантарктически острови (между 46° и 55°). Някои от тях са о-вите Крозет, Принц Едуард, Кергелен, Южна Джорджия и Маккуори. Снасят яйца в периода ноември-април, но в колониите има малки на всякаква възраст. Повечето възрастни отглеждат потомство две от общо три последователни години. Размножителният цикъл отнема не по-малко от 14 месеца.

Женският пингвин снася едно белезникаво яйце, което се мъти от двамата родители за 54 дни. Слагат яйцето под своя корем докато мътят.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

В началото на 20 век популацията кралски пингвини на о-в Маккуори е почти изтребена от китоловци, които ги използвали за храна, мас и кожи.И до сега те са застрашени от изчезване.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Aptenodytes patagonicus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2 декември 2009.
  2. По класификацията на Sibley и Monroe, създадена въз основа на генетични изследвания. В нея традиционния разред Пингвиноподобни (Sphenisciformes) (към който принадлежи разглеждания вид), заедно с още 8 разреда, е обединен в разред Щъркелоподобни. Все още по-широко възприети са традиционните класификации.

Външни препратки[редактиране | edit source]