Кралство Арагон
|
Кралство Арагон Reino d'Aragón |
|
|---|---|
| 1035 – 1707 | |
 Знаме  Герб |
|
 Земите на Кралство Арагон в рамките на Арагонската корона. |
|
| Континент | |
| Столица | Сарагоса |
| Официален език | арагонски, испански и каталунски |
| Религия | римокатолицизъм |
| Форма на управление | монархия |
| История | |
|
|
| Днес част от |
 Испания |
| Кралство Арагон в Общомедия | |
Кралство Арагон (на арагонски: Reino d'Aragón; на испански: Reino de Aragón; на каталонски: Regne d'Aragó) е историческа държава, съществувала в периода от 1035 до 1707 г. на територията на днешна североизточна Испания. Границите на Кралство Арагон съвпадат с границите на днешната автономна област Арагон в Испания.
Първоначално териториите на кралство Арагон са били франкска феодална област с център гр. Хака, която през 8 в. става васална на кралство Памплона (по-късно Навара). През 11 в. крал Санчо III Наварски подарява тази област на сина си Рамиро I Арагонски, който след смъртта на брат си Гонсало през 1043 присъединил към тези земи и териториите на областите Рибагорца и Собрарбе. След като разбил и брат си Гарсия Санчес III Наварски, Гонсало се обявил за независим владетел. Разширявайки се на юг, кралството отнемало територии от областта Андалусия (на арабски: Ал Андалус), която владеели маврите. През 1096 столицата на Арагон е преместена в Уеска, а по-късно и в Сарагоса (1118 г.). През 1285 г. най-южните територии на кралството били превзети от маврите.
Кралство Арагон дава името си на т.нар. Корона Арагон след династичен брак между графа на Барселона Рамон Беренгарий IV и арагонската кралица Петронила, чийто син наследил териториите на родителите си. Така освен териториите на кралство Арагон, арагонските крале започнали да управляват и териториите на Каталуния, а по-късно Балеарските острови, кралство Валенсия, Неаполитанското кралство, Сицилианското кралство и кралство Сардиния. Тези територии формирали персонална уния под властта на кралете на Арагон, която уния е известна като Арагонска корона. Така кралят на Арагон традиционно носел и титлата крал на Валенсия, крал на Майорка, господар на Монпелие, и от време на време титлата херцог на Атина и Неопатрия. Всяка от тези титли давала сувереното право на краля на Арагон върху посочените територии, а когато някоя от тях отпадала от властта му, той губел и съответната титла. През 15 в. властта на арагонските крале била силно ограничена от т.нар. Арагонски съюз.
Съюзът на Арагонската корона се разпаднал след обединението на кралство Арагон, Валенсия и Каталония с кралство Кастилия и Леон, което фактически положило началото на кралство Испания. След обединението с Кастилия, кралство Арагон запазило известна политическа самостоятелност, която била ликвидирана през 1707 г. с издаването на Декретите от Нуева Планта, които превърнали кралство Арагон в обикновена испанска провинция.
Владетели на Арагон[редактиране | редактиране на кода]
Графове на Арагон (926 – 1035)[редактиране | редактиране на кода]
Династия Хименес
- Гарсия I Санчес (919 – 970) (926-970); крал на Навара (Гарсия II 925-970)
- Санчо II Гарсия (935 – 994) (970-994); крал на Навара (970-994)
- Гарсия II Санчес (964 – 1004) (994-1000); крал на Навара (Гарсия III 994-1000)
- Санчо III Гарсия Велики (ок.985 - 18.10.1035) (1000-1035); крал на Навара (1000-1035); граф на Кастилия (1029-1035)
Кралство Арагон е образувано през 1035 година, след смъртта на Санчо III и разделяне на графството му на три части – Арагон, Кастилия и Навара.
Крале на Арагон (1035 – 1479)[редактиране | редактиране на кода]
Арагонска династия (1035-1162)
- Рамиро I (1000 – 1063) (1035-1063)
- Санчо I (1063 – 1094); крал на Навара (Санчо V 1076-1094)
- Педро I (1094 – 1104); крал на Навара (1094-1104)
- Алфонсо I Войнствения (1104 – 1134); крал на Навара (1104-1134)
- Рамиро II Монах (1094 – 1154) (1134-1137)
- Петронила (1135 – 1173) (1137-1162)
През 1150 Петронила се омъжила за Рамон Беренгарий IV, граф на Барселона, като по този начин е поставено началото на Барселонската династия.
Барселонска династия (1164-1410)
- Алфонсо II Целомъдрения (1152 – 1196) (1164-1196); граф на Прованс (1167-1196)
- Педро II Католик (1176 – 13.9.1213) (1196-1213)
- Хайме I Завоевател (2.2.1208 – 27.7.1276) (1213-1276)
- Педро III Велики (1236 – 11.1285) (27.6.1276-11.11.1285); крал на Сицилия (Педро I 1282-1285)
- Алфонсо III Щедрия (1265 – 18.6.1291) (1285-1291)
- Хайме II Справедливия (10.8.1267 – 2.11.1327) (1291-1327); крал на Сицилия (Хайме I 1285-1296)
- Алфонсо IV Добрия (1302 – 1336) (1327-1336)
- Педро IV Церемониалния (1319 – 7.1.1387) (1336-1387); херцог на Атина (1381-1387)
- Хуан I Ловец (27.12.1350 – 19.5.1396) (1387-1396)
- Мартин I Хуманист (1356 – 31.9.1410) (1396-1410); крал на Сицилия (Мартин IІ 1409-1410)
След две години междуцарствие и сключването на компромисния мир в Каспе престола на Арагон се заема от нова династия – Трастамара.
Династия Трастамара (1412-1479)
- Фернандо I (27.11.1380 – 2.4.1416) (1412-1416); крал на Сицилия (1412-1416)
- Алфонсо V Великодушния (1394 – 27.7.1458) (1416-1458); крал на Сицилия (Алфонсо І 1416-1458); крал на Неапол (Алфонсо І 1442-58)
- Хуан II Неверния (29.6.1397 – 20.1.1479) (1458-1479); крал на Сицилия (Хуан I 1458-1479); крал на Навара (Жан І 1425-79)
- Фернандо II Католик (10.3.1452 - 23.1.1516) (1479); крал на Сицилия (1479-1516); крал на Испания (1479-1516); номинален крал на Неапол (Фернандо ІІІ 1503-1516)
През 1469 Фернандо II се жени за Изабела I, кралица на Кастилия и след смъртта на баща си Хуан II Неверния през 1479 двете кралства се обединяват под названието – Испания (официално през 1516).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kingdom of Aragon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| Християнски държави на Иберийския полуостров от Реконкистата до наши дни | |||||||||
| Португалия | Кралство Испания 1516- | ||||||||
| Кастилска корона 1230-1715 |
Кралство Навара 824-1513 |
Арагонска корона 1162–1716 | |||||||
| Кралство Галисия 910-1157 |
Кралство Астурия 718-925 |
Кралство Леон 913-1230 |
Кралство Кастилия 850-1479 |
Кралство Арагон 1035-1707 |
Графство Барселона 801–1162 |
Кралство Валенсия 1238–1707 |
Кралство Майорка 1231-1715 | ||
