Кралство Араукания и Патагония
| Кралство Араукания и Патагония | |
| 1860 – 1862 | |
| Девиз: Независимост и свобода (на испански: Independencia y Libertad) | |
 Карта на Араукания и Патагония | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Кралство Араукания и Патагония |
| Местно име | Royaume d’Araucanie и de Patagonie |
| Официален език | мапуче, испански |
| Континент | |
| Столица | Перкенко |
| Валута | |
| Управление | |
| Форма | Монархия |
| Крал | |
| 1860 – 1862 | Орели-Антоан дьо Тунан |
| История | |
| Епоха | Завладяването на Патагония |
| Основаване | 1860 г. |
| Абдикиране | 1862 г. |
| Предшественици и наследници | |
| Днес част от |  Аржентина Чили |
| Кралство Араукания и Патагония в Общомедия | |
Кралство Араукания и Патагония (на френски: Royaume d’Araucanie и de Patagonie; на испански: Reino de la Araucanía y de la Patagonia, понякога наричано Нова Франция) е кратко просъществувала непризната държава, създадена през 1860 г. от френския адвокат и авантюрист Орели-Антоан дьо Тунан (управлявал под името Аврелий Антоний I) в Южна Америка (в Патагония и Араукания). По същото време, местното индианско население е въвлечено в отчаяна борба за съхранение на свободата си срещу военното и икономическото нашествие, извършвано от правителствата на Чили и Аржентина, които се стремят да получат нови земи за увеличение на селскостопанския си потенциал.
Орели-Антоан е арестуван на 5 януари 1862 г. от чилийските власти и е обявен за невменяем на 2 септември същата година от съда в Сантяго.[1] На 28 октомври 1862 г. е изпратен в изгнание във Франция,[2] като по-късно прави три неуспешни опита да се завърне в Араукания и Патагония и да си възвърне кралството. Потомците му също претендират за трона на Араукания и Патагония.
Монарси на кралството
[редактиране | редактиране на кода]- Аврелий Антоний I, крал (1860 – 1878)
- Ахил (Ахилес) I, крал (1878 – 1902)
- Антоний (Антонио) II, крал (1902 – 1903)
- Лаура Тереза I, кралица (1903 – 1916)
- Антоний (Антонио) III (1916 – 1951)
- Филип (Фелипе), принц (1951 – 2014)
