Кралство Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кралство Италия
Regno d'Italia
1861 – 1946
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален химн
Marcia Reale
Кралство Италия през 1936 г.
Кралство Италия през 1936 г.
Континент Европа
Столица Рим
Най-голям град Рим
Официален език италиански
Религия католицизъм
протестантство
юдаизъм
Форма на управление конституционна монархия (де факто фашистка диктатура от 1925 до 1943 г.)
Династия Савойска
Крал
1861 – 1878 Виктор Емануил II
1878 – 1900 Умберто I
1900 – 1946 Виктор Емануил III
1946 Умберто II
Законодателна власт Парламент
Горна камара Сенат на Кралството
Камара на фасциите и корпорациите
История
Обединение на Италия 1861
Присъединяване на Рим 1871
Поход към Рим 1922
Режим на Мусолини 1922 – 1943
Обявяване на Италия за република 1946
Площ
Общо (1936) 310 196 km2
Население
Преброяване 42 399 000
Валута италианска лира
Предшественик
Сардинско кралство Сардинско кралство
Кралство Ломбардия-Венеция Кралство Ломбардия-Венеция
Папска държава Папска държава
Кралство на двете Сицилии Кралство на двете Сицилии
Наследник
Италия Италия
Кралство Либия Кралство Либия
Абисиния Абисиния
Днес част от
Кралство Италия в Общомедия

Италианското кралство или Кралство Италия (на италиански: Regno d'Italia) възниква при обединението на монархически европейски държави на Апенинския полуостров, териториите на които в съвкупност съвпадат приблизително на тази на днешната Италианска република.

Кралството е създадено през 1861 г., след историческия период, наречен „Рисорджименто“, от Сардинското кралство, управлявано от кралете от савойската династия.

Карта на Италианското кралство през 1919

При управлението на Виктор Емануил II през 1860 г., Херцогството Парма и Пиаченца, Херцогството Модена и Ерцхерцогството Тоскана след всенародно гласуване решават да се обединят със Сардинското кралство, създавайки Кралство Италия. Още през същата година новородената държава завоюва Кралството на двете Сицилии с помощта на Джузепе Гарибалди и неговата експедиция на Хилядата, както и районите Романя, Марке и Умбрия от Папската държава. Тези територии са присъединени с всенародно гласуване.

През януари 1861 г. гражданите на новата държава за първи път избират италиански парламент. От почти 26 милиона души, са можели да гласуват само 419 938 души (почти 1,8% от цялото население). Този първи парламент се състои от 85 депутати.

Първият акт на италианския парламент е да провъзгласи Виктор Емануил II за крал на Италия – 17 март 1861 г. През 1866 г., след победата в Австро-пруската война, Италия отнема региона Венето от Австрийската империя. През 1870 г. италианските войски превземат Рим и района Лацио, временно преустановявайки съществуването на Папската държава. Рим официално става столица на Италия (след Торино и Флоренция).

Следващите крале на Италия са Умберто I (1878 – 1900 г.) (убит от анархиста Гаетано Бреши) и Виктор Емануил III (1900 – 1946 г.). При управлението на Виктор Емануил III през 1919 г., непосредствено след края на Първата световна война, Италия присъединява Трентино-Южен Тирол, Гориция с Фриули-Венеция Джулия, Триест с Истрия и Задар. Риека се обединява с италианското кралство през 1924 г.

През 1920 г. Бенито Мусолини създава фашистка партия, а през 1923 г. става председател на министерския съвет и впоследствие диктатор на Италия (1925 г.). В навечерието на Втората световна война Италия се присъединява към т. нар. Тристранен пакт, като на 10 юни 1940 г., в самия край на битката за Франция, влиза във войната. След съюзническия десант в Сицилия през 1943 г. Италия сваля от власт Бенито Мусолини и подписва примирие с антихитлеристката коалиция, като обявява война на Германия на 13 октомври 1943 г., а италианската армия се сражава срещу германските войски на фронтовете в Италия, Югославия, Гърция, Албания и Франция. Вермахтът окупира и запазва контрола върху северната и част от централната част (до юни 1944 г.) на Италия; в Северна Италия след освобождението на Мусолини от Ото Скорцени е образувана Република Сало, която просъществува до 25 април 1945 г.

След Втората световна война Италия губи полуостров Истрия и градовете Риека и Задар, заети от Титова Югославия. Виктор Емануил III абдикира в полза на сина си Умберто II, но на 2 юни 1946 г. италианците избират чрез референдум Италия да стане република.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „История“         Портал „История          Портал „Италия“         Портал „Италия