Кралство Италия

Кралство Италия
1861 – 1946
Знаме        Герб
Девиз: FERT (мото на Савойската династия)
Химн: Marcia Reale d'Ordinanza
Кралство Италия през 1936 г.
Административни данни
Официално име	Кралство Италия
Местно име	Regno d'Italia
Официален език	италиански език
Континент	Европа
Столица	Рим
Най-голям град	Рим
Валута	италианска лира
Управление
Форма	унитарна конституционна монархия
Династия	Савойска
Крал
1861 – 1878	Виктор Емануил II
1878 – 1900	Умберто I
1900 – 1946	Виктор Емануил III
1946	Умберто II
Министър-председател
1861	Камило ди Кавур
1922 – 1943	Бенито Мусолини
1945 – 1946	Алчиде Де Гаспери
Законодателна власт	Парламент (1861 – 1943) Национален съвет (1945 – 1946)
Горна камара	Сенат на Кралството
Долна камара	Камара на депутатите (1861 – 1939) Камара на фасциите и корпорациите (1939 – 1943)
История
Обединение	17 март 1861 г.
Троен съюз	20 май 1882 г.
Лондонски договор	26 април 1915 г.
Първа световна война	23 май 1915 г.
Поход към Рим	28 октомври 1922 г.
Латерански договори	7 юни 1929 г.
Стоманен пакт	22 май 1939 г.
Втора световна война	10 юни 1940 г.
Падане на фашизма	24 – 25 юли 1943 г.
Обявяване за република	18 юни 1946 г.
Площ
Общо (1861)	250 320 km2
Общо (1936)	310 190 km2
Население
Религия	римокатолицизъм
Общо (1861)	21 777 334 души
Общо (1936)	42 993 602 души
Гъстота	136,7 д./km2
Предшественици и наследници
Предшественик Сардинско кралство Кралство на двете Сицилии Кралство Ломбардия-Венеция Папска държава Австро-Унгария Италианска социална република Наследник Ватикан Италианска социална република Италия
Днес част от	Италия Хърватия Словения Албания Етиопия Либия Гърция
бележки
Кралство Италия в Общомедия

Италианското кралство или Кралство Италия (на италиански: Regno d'Italia) възниква при обединението на монархически европейски държави на Апенинския полуостров, чиито съвкупни територии съвпадат приблизително с тези на днешната Италианска република.

Кралството е създадено през 1861 г. след историческия период на Рисорджименто от Сардинското кралство, управлявано от кралете от Савойската династия.

Карта на Италианското кралство през 1919

При управлението на крал Виктор Емануил II през 1860 г. Херцогство Парма и Пиаченца, Херцогство Модена и Ерцхерцогство Тоскана след всенародно гласуване решават да се обединят със Сардинското кралство, създавайки Кралство Италия. Още същата година новородената държава завоюва Кралството на двете Сицилии с помощта на Джузепе Гарибалди и неговият Поход на хилядата, както и районите Романя, Марке и Умбрия от Папската държава. Тези територии са присъединени след всенародно гласуване.

През януари 1861 г. гражданите на новата държава за първи път избират италиански парламент. От почти 26 милиона души могат да гласуват само 419 938 души (почти 1,8% от цялото население). Този първи парламент се състои от 85 депутати.

Първият акт на италианския парламент е да провъзгласи Виктор Емануил II за крал на Италия, което става на 17 март 1861 г. През 1866 г., след победата в Австро-пруската война, Италия отнема регион Венето от Австрийската империя. През 1870 г. италианските войски превземат Рим и регион Лацио, временно преустановявайки съществуването на Папската държава. Рим официално става столица на Италия (след Торино и Флоренция).

Следващите крале на Италия са Умберто I (1878 – 1900 г.), убит от анархиста Гаетано Бреши, и Виктор Емануил III (1900 – 1946 г.). При управлението на Виктор Емануил III през 1919 г., непосредствено след края на Първата световна война, Италия присъединява Трентино-Южен Тирол, Гориция с Фриули-Венеция Джулия, Триест с Истрия и Задар. Риека се обединява с Италианското кралство през 1924 г.

През 1920 г. Бенито Мусолини създава фашистка партия, а през 1923 г. става Председател на Министерския съвет и впоследствие диктатор на Италия (1925 г.).

В навечерието на Втората световна война Италия се присъединява към т. нар. Тристранен пакт, като на 10 юни 1940 г., в самия край на битката за Франция, влиза във войната. След Съюзническия десант в Сицилия през 1943 г. Италия сваля от власт Бенито Мусолини и подписва примирие с Антихитлеристката коалиция, като обявява война на Германия на 13 октомври 1943 г., а италианската армия се сражава срещу германските войски на фронтовете в Италия, Югославия, Гърция, Албания и Франция. Вермахтът окупира и запазва контрола върху северната и част от централната част (до юни 1944 г.) на Италия; в Северна Италия след освобождението на Мусолини от Ото Скорцени е образувана Република Сало, просъществувала до 25 април 1945 г.

След Втората световна война Италия губи полуостров Истрия и градовете Риека и Задар, взети от Титова Югославия. Виктор Емануил III абдикира в полза на сина си Умберто II, но на 2 юни 1946 г. италианците избират чрез референдум Италия да стане република.

Източници

• Mack Smith, Storia d'Italia, Editori Laterza, Roma-Bari, 2000 ISBN 88-420-6143-3