Кралство Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кралство Италия
Regno d'Italia
—  Кралство  —
 
 
 
 
 
 
 
1861 — 1946  
 
 
 
 
Знаме Герб
Национален химн
Кралски марш

Местоположение на Кралство Италия

Италианското Кралство и неговите колонии
Континент Европа
Столица Рим
 - Най-голям град Рим
Официален език италиански
Религия католицизъм
Форма на управление Парламентарна монархия
Династия Савойска
Държавен глава
  Крал
   - 1861 – 1878 Виктор Емануил II
   - 1878 – 1900 Умберто I
   - 1900 – 1946 Виктор Емануил III
   - 1946 Умберто II
Законодат. власт Парламент
 - Горна камара Сенат на Кралството
 - Камара на фасцийте и корпорациите
История
 - Обединение на Италия
1861
 - Присъединяване на Рим
1871
 - Поход към Рим
1922
 - Режим на Мусолини
1922 – 1943
 - Обявяване на Италия за република
1946
Площ
 - Общо (1936) 310 196 km²
Население  
 - Преброяване 42 399 000
Валута италианска лира
Днес част от Италия Италия
Хърватия Хърватия
Словения Словения
Албания Албания
Етиопия Етиопия
Либия Либия
редактиране

Италианското кралство или Кралство Италия (на италиански: Regno d'Italia) е съюз от монархически европейски държави, чиято територия е приблизително същата като на днешната италианска република.

Кралството е създадено през 1861 г., след историческия период, наречен „Рисорджименто“, от сардинското кралство, управлявано от кралете от савойската династия.

Карта на италианското кралство през 1919

При управлението на Виктор Емануил II през 1860 г., Херцогството Парма и Пиаченца, Херцогството Модена и Ерцхерцогството Тоскана след всенародно гласуване решават да се обединятсъс Сардинското кралство, създавайки Кралство Италия. Още през същата година новородената държава завоюва Кралството на двете Сицилии с помощта на Джузепе Гарибалди и неговата експедиция на Хилядата, както и районите Романя, Марке и Умбрия от Папската държава. Тези територии са присъединени с всенародно гласуване.

През януари 1861 г. гражданите на новата държава за първи път избират италиански парламент. От почти 26 милиона души, са можели да гласуват само 419 938 души (почти 1,8% от цялото население). Този първи парламент се състои от 85 депутати.

Първият акт на италианския парламент е да провъзгласи Виктор Емануил II за крал на Италия - 17 март 1861 г. През 1866 г., след победата в Австро-пруската война, Италия отнема региона Венето от Австрийската империя. През 1870 г., италианските войски превземат Рим и района Лацио, временно преустановявайки съществуването на Папската държава. Рим официално става италианската столица (след Торино и Флоренция).

Следващите крале на Италия са Умберто I (1878 – 1900 г.) (убит от анархиста Гаетано Бреши) и Виктор Емануил III (1900 – 1946 г.). При управлението на Виктор Емануил III през 1919 г., непосредствено след края на Първата световна война, от Италия присъединява Трентино-Южен Тирол, Гориция с Фриули-Венеция Джулия, Триест с Истрия и Задар. Риека се обединява с италианското кралство през 1924 г.

През 1920 Бенито Мусолини създава фашистка партия г., а през 1923 г. става председател на министерския съвет и впоследствие диктатор на Италия (1925 г.). В навечерието на Втората световна война Италия се присъединява към т. нар. Тристранен пакт като на 10 юни 1940 г., в самия край на битката за Франция влиза във войната. След съюзническия десант в Сицилия през 1943 г. Италия капитулира , но Вермахтът запазва контрола върху северната част от страната, на която след освобождението на Мусолини от Ото Скорцени е образувана Република Сало, и която просъществува до 25 април 1945 г.

След Втората световна война Италия губи полуостров Истрия и градовете Риека и Задар, заети от Титова Югославия. Виктор Емануил III абдикира в полза на сина си Умберто II, но на 2 юни 1946 г. италианците избират чрез референдум Италия да стане република.

Източници[редактиране | редактиране на кода]