Кралство Ломбардия-Венеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кралство Ломбардия-Венеция (на италиански: Regno Lombardo-Veneto; на немски: Lombardo-Venezianisches Königreich) е образувано след поражението на Наполеон I съгласно решенията на Виенския конгрес от 9 юни 1815 г. и влиза в състава на Австрийската империя. Кралство Ломбардия-Венеция е анексирано от Кралство Италия през 1866 г.

Виенският конгрес обединява земите на Ломбардия (под австрйско управление от 1713 до 1796 г.) и Венеция (под австрйско управление от 1797 г.) в едно кралство в състава на Австрийската империя. Кралство Ломбардия-Венеция е образувано по времето на Франц II, който е начело на Хабсбургската монархия от 1815 до 1835 г.

Карта на кралство Ломбардия-Венеция

След националните революции от 22 март 1848 г. (Петте дни на Милано) австрийците бягат от Милано, който става седалище на Временното правителство на Ломбардия (на италиански: Governo Provvisorio della Lombardia). На следващия ден Венеция също въстава срещу австрийците, и образува Временно правителство на Венеция (на италиански: Governo Provvisorio di Venezia). След поражението на австрийците срещу Кралство Сардиния в битката при Кустоца (1848), изтеглят войскови си части в Милано (6 август) и във Венеция (24 август 1849) и така успяват да си възвърнат контрола над кралството.

След размириците от 1848 – 1849 година австрийският император Франц Йозеф поема управлението над Кралство Ломбардия-Венеция до 1859 г., когато след Втората война за италианска независимост Ломбардия е анексирана, а през 1866 г. e анексирана отново и другата част на кралството – Венеция от Кралство Италия.

     Портал „История“         Портал „История          Портал „Италия“         Портал „Италия