Кралство Ломбардия-Венеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кралство Ломбардия-Венеция (на италиански: Regno Lombardo-Veneto, немски: Lombardo-Venezianisches Königreich) е образувано след поражението на Наполеон I, съгласно решенията на Виенския конгрес от 9 юни 1815 и влиза в състава на Австрийската империя. Кралство Ломбардия-Венеция е анексирано от Кралство Италия през 1866.

Виенският конгрес обединява земите на Ломбардия (под австрйско управление от 1713-1796) и Венеция (под австрйско управление от 1797) в едно кралство в състава на Австрийската империя. Кралство Ломбардия-Венеция е образувано по времето на Франц II, който е начело на Хабсбургската монархия от 1815 до 1835 година.

Карта на кралство Ломбардия-Венеция

След националните революции от 22 март 1848 (Петте дни на Милано), австрийците бягат от Милано, който става седалище на Привременното правителство на Ломбардия (на италиански: Governo Provvisorio della Lombardia). На следващият ден Венеция също въстава срещо австрийците, и образува Привременно правителство на Венеция (на италиански: Governo Provvisorio di Venezia). След поражението на австрийците срещу Кралство Сардиния в битката при Кустоза (1848), изтеглят войскови си части в Милано (6 август) и във Венеция (24 август 1849), и така успяват да си възвърнат контрола над кралството.

След размириците от 1848-1849 година австрийски император Франц Йозеф поема управлението над Кралство Ломбардия-Венеция до 1859 година, когато след втората война за независимост на Италия Ломбардия е анексирана, а през 1866 e анексирана и другата част на кралството - Венеция отново от Кралство Италия.