Кралство Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кралство Румъния
Regatul României
1881 – 1947
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: Nihil Sine Deo
„Нищо без Бог“
Химн: Trăiască Regele („Да живее Кралят“)
Кралство Румъния през 1939 г.
Кралство Румъния през 1939 г.
Континент
СтолицаБукурещ (1881 – 1916, 1918 – 1947)
Яш
(1916 – 1918)
Най-голям градБукурещ
Официален език
Религия
Форма на управлениеконституционна монархия (1881 – 1938, 1944 – 1947)
абсолютна монархия (1938 – 1940)
фашистка диктатура (1940 – 1941)
военна диктатура (1941 – 1944)
ДинастияХоенцолерн-Зигмаринген
Крал
1881 – 1914Карол I
1914 – 1927Фердинанд I
1927 – 1930Михай I
1930 – 1940Карол II
1940 – 1947Михай I
Министър-председател
1881Йон Братиану (първи)
1940 – 1944Йон Антунеску
1946 – 1947Петру Гроза (последен)
Законодателна властПарламент
Горна камараСенат
Долна камараКамара на депутатите
ИсторияПърва световна война;
Период между двете световни войни;
Втора световна война
Обявяване за кралство13 март 1881 г.
Приемане на конституция29 март 1923 г.
Съветска окупация12 септември 1944 г.
Обявяване за народна република30 декември 1947 г.
Обявяване за унитарна полупрезидентска република27 декември 1989 г.
Влизане в ЕС1 януари 2007 г.
Площ
Общо (1939)295 049 km2
Население
Преброяване20 000 000 (1939 г.)
Валута
Предшественик
Обединено княжество Влашко и Молдова Обединено княжество Влашко и Молдова
Австро-Унгария Австро-Унгария
Молдовска демократична република Молдовска демократична република
Наследник
Народна република Румъния Народна република Румъния
Днес част от Румъния
България
Молдова
Украйна
Кралство Румъния в Общомедия

Кралство Румъния (на румънски: Regatul României) е историческа държава с форма на управление конституционна монархия, съществувала между 13 март 1881 и 30 декември 1947 г. Създадена е след Румънската война за независимост и е премахната след абдикацията на крал Михай I.

История[редактиране | редактиране на кода]

До създаването му Румъния представлява лична уния между княжествата Влахия и Молдова (Дунавски княжества). По време на Първата световна война на 17 август 1916 г. кралството сключва договор с Антантата, според който Франция, Англия, Италия и Русия гарантират целостта на Румъния в границите ѝ от 1916 г., срещу което тя се задължава да обяви война и да атакува Австро-Унгария.[1]. След края на войната Румъния се сдобива с териториите на Южна Добруджа, Трансилвания, Бесарабия и Буковина и така се ражда „Велика Румъния“, най-голямото териториално разширение в румънската история. През 1940 г. Северна Трансилвания, Бесарабия и Буковина и Южна Добруджа (Кадрилатер) са върнати съответно на Унгария, СССР и България, като Румъния си връща Северна Трансилвания в края на Втората световна война.

През 1947 г. последният румънски крал е принуден да абдикира и е установена Румънска народна република.

Монарси[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]