Кралство Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кралство Румъния
Regatul României
1881 – 1947
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: Nihil Sine Deo (Нищо без Бог)
Химн: Trăiască Regele (Да живее Кралят)
Kingdom of Romania (1939).svg
Статуткралство
КонтинентЕвропа
СтолицаБукурещ
(1881 – 1916, 1918 – 1947);
Яш
(1916 – 1918)
Официален езикрумънски
Религияправославие
Форма на управлениеконституционна монархия
(1881 – 1938, 1944 – 1947);
абсолютна монархия (1938 – 1940);
фашистка диктатура
(1940 – 1941);
военна диктатура
(1941 – 1944)
ДинастияХоенцолерн-Зигмаринген
Крал
1881 – 1914Карол I (първи)
1940 – 1947Михай I (последен)
Министър-председател
1881Йон Братиану (първи)
1940 – 1944Йон Антунеску
1946 – 1947Петру Гроза (последен)
Законодат. властПарламент
Горна камараСенат
ИсторияПърва световна война;
Период между двете световни войни;
Втора световна война
Прокламация1881
Приемане на конституция1923
Съветска окупация1944
Край на монархията1947
Площ
Общо (1939)295 049 km2
Население
Преброяване20 000 000
Валуталея
Предшественик
Обединено княжество Влашко и Молдова Обединено княжество Влашко и Молдова
Австро-Унгария Австро-Унгария
Молдовска демократична република Молдовска демократична република
Наследник
Народна република Румъния Народна република Румъния
Днес част отFlag of Romania.svg Румъния
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Moldova.svg Молдова
Flag of Ukraine.svg Украйна
Кралство Румъния в Общомедия

Кралство Румъния (на румънски: Regatul României) е историческа държава с форма на управление конституционна монархия, съществувала между 13 март 1881 и 30 декември 1947 г. Създадена е след Румънската война за независимост и е премахната след абдикацията на крал Михай I.

История[редактиране | редактиране на кода]

До създаването му Румъния представлява лична уния между княжествата Влахия и Молдова (Дунавски княжества). По време на Първата световна война на 17 август 1916 г. кралството сключва договор с Антантата, според който Франция, Англия, Италия и Русия гарантират целостта на Румъния в границите ѝ от 1916 г., срещу което тя се задължава да обяви война и да атакува Австро-Унгария.[1]. След края на войната Румъния се сдобива с териториите на Южна Добруджа, Трансилвания, Бесарабия и Буковина и така се ражда „Велика Румъния“, най-голямото териториално разширение в румънската история. През 1940 г. Северна Трансилвания, Бесарабия и Буковина и Южна Добруджа (Кадрилатер) са върнати съответно на Унгария, СССР и България, като Румъния си връща Северна Трансилвания в края на Втората световна война.

През 1947 г. последният румънски крал е принуден да абдикира и е установена Румънска народна република.

Монарси[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]