Кралство Румъния

Кралство Румъния
	Кралство Румъния
1881 – 1947
	Знаме Герб
	Девиз: Nihil Sine Deo; „Нищо без Бог“
	Химн: Trăiască Regele („Да живее Кралят“)
	Кралство Румъния през 1939 г.
Административни данни
Официално име	Кралство Румъния
Местно име	Regatul României
Официален език	румънски език
Континент	Европа
Столица	Букурещ (1881 – 1916, 1918 – 1947); Яш; (1916 – 1918)
Най-голям град	Букурещ
Валута	Румънска лея
Управление
Форма	конституционна монархия (1881 – 1938, 1944 – 1947); абсолютна монархия (1938 – 1940); фашистка диктатура (1940 – 1941); военна диктатура (1941 – 1944)
Династия	Хоенцолерн-Зигмаринген
	Крал
1881 – 1914	Карол I
1914 – 1927	Фердинанд I
1927 – 1930	Михай I
1930 – 1940	Карол II
1940 – 1947	Михай I
	Министър-председател
1881	Йон Братиану (първи)
1940 – 1944	Йон Антонеску
1946 – 1947	Петру Гроза (последен)
Законодателна власт	Парламент
Горна камара	Сенат
Долна камара	Камара на депутатите
История
Епоха	Първа световна война;; Период между двете световни войни;; Втора световна война
Обявяване за кралство	13 март 1881 г.
Приемане на конституция	29 март 1923 г.
Съветска окупация	12 септември 1944 г.
Обявяване за народна република	30 декември 1947 г.
Обявяване за унитарна полупрезидентска република	27 декември 1989 г.
Влизане в ЕС	1 януари 2007 г.
Площ
Общо (1939)	295 049 km2
Население
Религия	Румънска православна църква
Преброяване	20 000 000 (1939 г.)
Предшественици и наследници
	Предшественик Обединено княжество Влашко и Молдова Австро-Унгария Молдовска демократична република Наследник Народна република Румъния
Днес част от	Румъния ; България ; Молдова ; Украйна
	Кралство Румъния в Общомедия

Кралство Румъния (на румънски: Regatul României) е историческа държава с форма на управление конституционна монархия, съществувала между 13 март 1881 и 30 декември 1947 г. Създадена е след Румънската война за независимост и е премахната след абдикацията на крал Михай I.

История

До създаването му Румъния представлява лична уния между княжествата Влахия и Молдова (Дунавски княжества). По време на Първата световна война на 17 август 1916 г. кралството сключва договор с Антантата, според който Франция, Англия, Италия и Русия гарантират целостта на Румъния в границите ѝ от 1916 г., срещу което тя се задължава да обяви война и да атакува Австро-Унгария.^[1]. След края на войната Румъния се сдобива с териториите на Южна Добруджа, Трансилвания, Бесарабия и Буковина и така се ражда „Велика Румъния“, най-голямото териториално разширение в румънската история. През 1940 г. Северна Трансилвания, Бесарабия и Буковина и Южна Добруджа (Кадрилатер) са върнати съответно на Унгария, СССР и България, като Румъния си връща Северна Трансилвания в края на Втората световна война.