Кралство Хановер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хановер.

Разположение на Кралство Хановер

Кралство Хановер (на немски: Königreich Hannover) е държава в днешна Северна Германия, съществувала от 1814 до 1866 година.

Хановерското кралство е образувано по време на Виенския конгрес на основата на Курфюрство Брауншвайг-Люнебург (Хановерското курфюрстство), което от 1714 година се намира в лична уния с Великобритания. На конгреса е договорена размяна на територии с Прусия, в резултат на което новото кралство се разширява значително. Към него са присъединени Хилдесхаймското епископство, Източна Фризия и части от Лингенското графство и Мюнстерското епископство. В замяна Прусия получава частта от Лауенбургското херцогство на десния бряг на Елба и няколко малки ексклава на изток.

Първоначално британските монарси Джордж І, Джордж II и Джордж III са курфюрсти на Хановер в лична уния, макар и никога да не са го посещавали. След образуването на кралство Хановер то се оглавява от Джордж III (1814 – 1820), Джордж IV (1820 – 1830) и Уилям IV (1830 – 1837). След смъртта на Уилям IV през 1837 г на английския трон се качва кралица Виктория, но в кралство Хановер личната уния е прекъсната поради действащия Салически закон и крал става Ернст Август I, пети син на Джордж III. Наследен е през 1851 година от сина си Георг V. По време на Австро-пруската война през 1866 година Хановер, както и останалите членове на Германската конфедерация, се опитва да запази неутралитет, но Прусия приема обявената мобилизация за враждебно действие и на 20 септември анексира кралството.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]