Кралство на бургундите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първо кралство на бургундите
— федерат на Римската империя —
411 – 534
Бургундия, V век
Бургундия, V век
Континент Европа,
Столица Борбетомагус - (411–437)
Лугдунум – (443–534)
Държавен глава
411 г. – 437 г.Гундахар
532 г. – 534 г.Годомар II
История Античност,
Ранно Средновековие
Предшественик
Диоцез Галия Диоцез Галия
Наследник
Франкска империя Франкска империя
Днес част от Flag of Germany.svg Германия
Flag of France.svg Франция
Флаг на Швейцария Швейцария
Първо кралство на бургундите в Общомедия

Кралството на бургундите или Първо кралство Бургундия кралство е средновековна независима държава в германското племе бургунди, просъществувала през V век в днешните райони Рейнланд, а след това в Савоя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Бургундите мигрират от скандинавския остров Борнхолм в басейна на Висла през III век след Христа. Първи техен крал, въпреки че не е исторически доказан, е Гибика (на латински: Gebicca), живял в края на IV век.

През 406 г. алани, вандали, свеви и бургунди прекосяват Рейн и нахлуват в пределите на Римската империя. Бургундите се установяват като Федерати в римската провинция Долна Германия по поречието на Рейн.

Кралство[редактиране | редактиране на кода]

През 411 г. бургундският крал Гундахар (наричан и Гунтер) в сътрудничество с Гоар, крал на аланите, интронизира Йовин като марионетен западноримски император. Под тази егида Гюнтер се заселва на римския западен бряг на река Рейн, между реките Лаутер и Нае, като заема селищата, днес известни като Вормс, Шпайер и Страсбург. Очевидно, в рамките на договор за примирие император Хонорий по-късно официално им „дарява“ тази земя. Олимпиодор от Тива също споменава Guntiarios, когото наричаха „командир на Бургундите“ през 411 при узурпирането на Долна Германия от страна на Йовин.

Въпреки новия си статут на федерати, бургундите редовно провеждат набези в римска Галия Белгика. Това става нетърпимо за римляните и през 436 римският пълководец Флавий Аеций заедно с хунски наемници напада бургундите. Гунтер е убит в сраженията заедно с много от неговите съплеменници.[1]Тази кампания е историческият прототип, в който се крие произходът на средновековната поема песен за нибелунгите.

Гунтер е наследен от Гундиох през 437, а през 443 останалите бургунди са преместени от Аеций отново като федерати в Сапаудия (т.е. Савоя) и в римската провинция Секвански Предели, където те установяват столицата си в Лугдунум (сега Лион). Техните усилия да разширят своето кралство на юг по поречието на Рона ги въвежда в конфликт с Вестготското Кралство. През 451 Гундерик си партнира с Аеций срещу Атила, вожд на хуните в битката за каталаунските полета.

Европа след падането на Западната Римска империя през 476 г.

От Римска към Франкска империя[редактиране | редактиране на кода]

Когато Гундерик умира през 473, неговото кралство е разделено между четирите му сина: Гундобад (473–516 в Лион, цар на всички Бургунди от 480), Хилперих (473–493 във Валенция, Гундомар (473–486 във Виен) и Годегизел (473–500, Виен и Женева). След падането на Римската империя през 476 г. крал Гундобад сключва съюз с могъщия франкски крал Хлодвиг I срещу заплахата от остготския крал Теодорих Велики. В Бургундия е съставен Lex Burgundionum, древногермански правен кодекс. Когато Рим не е вече в състояние да осигури защита на жителите на Галия, секваните се обединяват с бургундите във Второ Кралство Бургундия.

Според Григорий от Тур (538 – 594) през 493 г. Гундобад убива брат си Хилперих II и изпраща в изгнание дъщеря му Клотилда, съпруга на Меровинга Хлодвиг, крал на франките, който наскоро е завладял Северна Галия. Спадът на бургундксото кралство започва, когато то е нападнато от своите бивши франкски съюзници. В 523, синовете на крал Хлодвиг и Клотилда завладяват голяма част от бургундската територия в отмъщение за убийството на дядо им. през 532 г. бургундците са окончателно победени от франките в битката при Отун, при която крал Годомар II е убит и Бургундия е включена във Франкската империя през 534.

Списък на царете[редактиране | редактиране на кода]

Флавий Аеций премества бургундите в Сапаудия (горната част на басейна на река Рона).

  • Гундиох (436–473)
  • разделение на царството между четири сина на Гундиох:
    • Гундобад (473–516 в Лион, цар на цялата Бургундия от 480),
    • Хилперих II (473–493 във Валансиен)
    • Гундомар (473–486 в Вьен)
    • Годегизел (473–500, Виена и Женева)
  • Зигизмунд, син на Gundobad (516–523)
  • Годомар II, син на Гундобад (523–532)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prosper; Chronica Gallica 452; Hydatius; and Sidonius Apollinaris.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bury, J.B. The Invasion of Europe by the Barbarians. London: Macmillan and Co., 1928. 
  • Dalton, O.M. The History of the Franks, by Gregory of Tours. Oxford: The Clarendon Press, 1927. Drew, 
  • Katherine Fischer. The Burgundian Code. Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 1972. 
  • Gordon, C.D. The Age of Attila. Ann Arbor: University of Michigan Press, 1961. 
  • Guichard, Rene, Essai sur l'histoire du peuple burgonde, de Bornholm (Burgundarholm) vers la Bourgogne et les Bourguignons, 1965, published by A. et J. Picard et Cie. 
  • Murray, Alexander Callander. From Roman to Merovingian Gaul. Broadview Press, 2000. 
  • Musset, Lucien. The Germanic Invasions: The Making of Europe AD 400 – 600. University Park, Pennsylvania: The Pennsylvania State University Press, 1975. 
  • Nerman, Birger. Det svenska rikets uppkomst. Generalstabens litagrafiska anstalt: Stockholm. 1925. 
  • Rivers, Theodore John. Laws of the Salian and Ripuarian Franks. New York: AMS Press, 1986. 
  • Rolfe, J.C., trans, Ammianus Marcellinus. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1950. 
  • Shanzer, Danuta. ‘Dating the Baptism of Clovis.’ In Early Medieval Europe, volume 7, pages 29 – 57. Oxford: Blackwell Publishers Ltd, 1998. 
  • Shanzer, D. and I. Wood. Avitus of Vienne: Letters and Selected Prose. Translated with an Introduction and Notes. Liverpool: Liverpool University Press, 2002. 
  • Werner, J. (1953). „Beiträge zur Archäologie des Attila-Reiches“, Die Bayerische Akademie der Wissenschaft. Abhandlungen. N.F. XXXVIII A Philosophische-philologische und historische Klasse. München 
  • Wood, Ian N. ‘Ethnicity and the Ethnogenesis of the Burgundians’. In Herwig Wolfram and Walter Pohl, editors, Typen der Ethnogenese unter besonderer Berücksichtigung der Bayern, volume 1, pages 53 – 69. Vienna: Denkschriften der Österreichische Akademie der Wissenschaften, 1990. 
  • Wood, Ian N. The Merovingian Kingdoms. Harlow, England: The Longman Group, 1994.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kingdom of the Burgundians“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.