Крал Лир (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крал Лир
King Lear
РежисьориРичард Ейър
ПродуцентиНолет Бъкли
СценаристиРичард Ейър
Базиран на"Крал Лир" от Уилям Шекспир
В ролитеАнтъни Хопкинс, Ема Томпсън, Емили Уотсън, Флорънс Пю, Джим Броудбент
МузикаСтивън Уарбек
ОператорБен Смитард
РазпространителВВС, Amazon Studios
ЖанрТрагедия
Премиера28 май 2018г
Времетраене115мин
СтранаОбединено Кралство, САЩ
Езиканглийски
Външни препратки
IMDb

„Крал Лир“ е британско-американски телевизионен филм от 2018 г., адаптация по едноименната пиеса на Уилям Шекспир. Продължителността му е 115 минути и бива излъчен за пръв път по Би Би Си 2 на 28 май 2018 г.[1]

Филмът е режисиран от Ричард Ейър. В главните роли са Антъни Хопкинс като Крал Лир и актрисите Ема Томпсън, Емили Уотсън и Флорънс Пю като сестрите Гонерила, Регана и Корделия. Действито се развива в алтернативна вселена, през 21 век в Лондон и проследява трагедията на суверенния крал, който в края на своето царуване разделя земите си между трите си дъщери.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от пиесата, сюжетът се разполага в алтернативно време-пространство – строго охраняван Лондон. Една вечер Крал Лир призовава трите си дъщери и техните съпрузи, за да разпредели земите си между тях. В замяна на това той иска да чуе от всяка една колко е обичан. Двете по-големи сестри – Гонерила и Регана веднага изразяват любовта и верността си, в замяна на което получават своя дял от кралските земи. Най-малката обаче – Корделия – не казва нищо. Тя смята, че подобно устно изказване е повърхностно и неискрено. В резултат на това кралят отказва да ѝ даде нейния дял от земя и се отрича от нея.

Впоследствие Лир отива да живее при дъщеря си Гонерила заедно със стоте си рицари, но тя отказва да го приеме, защото рицарите му са много и се отнасят зле и невъзпитано със слугите. Втората дъщеря, Регана, също отказва да приеме баща си и иска той да сведе бройката на рицарите си до 25. Отхвърлен, Лир си заминава, следван от най-верните си поданици – Кент и Шута. Тримата попадат в буря, където се натъкват на Едгар – законния син на граф Глостър, който по-рано е бил измамен от некръвния си брат Едмънд, че баща му иска неговата смърт.

Предаденият крал Лир полудява все повече и повече, докато не среща дъщеря си Корделия, но впоследствие двамата са заловени. Гонерила вече е отровила Регана в съперничеството им за сърцето на Едмънд, който умира в битка с брат си. Това от своя страна води до самоубийството на Гонерила.

На финала влиза кралят, влачейки мъртвата Корделия. Сърцето му е разкъсано от скръб по най-малката му дъщеря и той също умира. За разлика от пиесата, филмът завършва с младия Едгар, който казва репликата на Олбанският княз, а именно:

Под бремето на скръбта ние трябва да сведем глава
и мъките си да излеем без думите си да мерим.
Той бе стар и се настрада много.
При тези мъки ние с вас едва ли
до тази възраст бихме издържали.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2017 г. Би Би Си възлага новата адаптация на шекспировата пиеса и работи в ко-продукция с Амазон Студиос.[2] Снимките започват още същата година, като в началото на 2018 г. вече има първи вариант на филма.[3][4] Сцените от филма са заснети на различни локации в Кент, като замъка Дувър, Самфайър Хо и скалата Абътс.[5] Филмът се придържа почти изцяло към авторовия текст, наблюдават се само леки сюжетни промени, като например това, че двете сестри са не само влюбени в Едгар, а са и сгодени за него. Режисьорът Ричард Ейър споделя, че е искал да съпостави новия и стария свят и с тази цел поставя модерно облечените актьори в стари сгради и помещения.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Сайтът за рецензии Rotten Tomatoes [6] дава на филма рейтинг на одобрение 91% въз основа на 22 рецензии и среден рейтинг 7,7/10. Друг сайт за рецензии, Metacritic, който използва претеглена средна стойност, дава на филма оценка 76 от 100, базирайки се на 6 критици, което показва „като цяло благоприятни отзиви“.[7]

Сам Уоластън от Гардиън хвали актьорската игра на Хопкинс като Крал Лир, смятайки го за „крещящ, уязвим и абсолютно хипнотизиращ“.[8]

Джон Андерсън от Уолстрийт Джърнъл също хвали изпълнението на Хопкинс, като пише, че му доставя „удоволствие да го гледа как скърца със зъби, ридае и се побърква великолепно срещу един от най-добрите поддържащи състави, които можете да си представите“.[9]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Година Награда Категория Номиниран Резултат
2019 Critics' Choice Television Awards Най-добър филм/Минисериал Крал Лир Номинация
Сателит Най-добър минисериал или телевизионен филм Номинация
Най-добра поддържаща мъжка роля в сериал, минисериал или телевизионен филм Номинация
Най-добра поддържаща женска роля в сериал, минисериал или телевизионен филм Номинация
Изборът на критиката Изключително изпълнение на актьор в минисериал или телевизионен филм Номинация
Праймтайм Еми Изключителен телевизионен филм
Крал Лир
Номинация
Casting Society of America Film – Nontheatrical Release
Нина Голд
Номинация

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Trailer: King Lear // 21 May 2018. Посетен на 26 December 2018.
  2. Anthony Hopkins, Emma Thompson to Star in 'King Lear' for Amazon and BBC // The Hollywood Reporter. 2018-12-26. Посетен на 2022-10-08. (на английски)
  3. Elvery, Martin. Stevenage filming: Sir Anthony Hopkins spotted as scenes shot for BBC's King Lear // The Comet. 2017-10-31. Архивиран от оригинала на 2017-10-31. Посетен на 2022-10-08. (на английски)
  4. Ritman, Alex. First Look: Anthony Hopkins Stars as King Lear in BBC/Amazon Adaptation // The Hollywood Reporter. 2018-03-22. Посетен на 2022-10-08. (на английски)
  5. King Lear (2018) // Kent Film Office. 2018-05-23. Посетен на 2022-10-08. (на английски)
  6. https://www.rottentomatoes.com/m/king_lear_2018
  7. King Lear Reviews // CBS Interactive. Посетен на 26 December 2018.
  8. Wollaston, Sam. King Lear review – Anthony Hopkins is shouty, vulnerable and absolutely mesmerising // The Guardian. 28 May 2018. Посетен на 2022-10-08.
  9. Anderson, John. 'King Lear' Review: A Timeless Tale With a Modern King // 27 September 2018. Посетен на 26 December 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата King Lear (2018 film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​