Крал на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Corona ferrea.png

Крал на Италия (на латински: rex Italiae; на италиански: re d'Italia) е титла, носена от владетелите на няколко исторически кралства:

Крале в Италия по периоди[редактиране | редактиране на кода]

Кралство на Одоакър[редактиране | редактиране на кода]

Кралство на остготите (476 – 553)[редактиране | редактиране на кода]

Лангобардско кралство (568 – 814)[редактиране | редактиране на кода]

През 774 г. Лангобардското кралство е завладяно от краля на франките Карл Велики, който се короновал в Павия като крал на лангобардите.

  • 774 – 814: Карл Велики (747 – 814), крал на франките от 768, Император на Запада от 800 г.

Франкско Италианско кралство (781 – 963)[редактиране | редактиране на кода]

През 781 г. Карл Велики дава управлението на Италия на своя син Пипину като кралство, васално на Франкското (от 800 г. – империя).

След свалянето на Карл III Тлъсти през 887 г. кралството става фактически независимо, кралете стават изборни.

През 951 г. Отон Велики нахлува в Италия и е коронован като „крал на Лангобардите“. През 952 г. Беренгар и Адалберт се признават за васали на Отон, а през 961 г. са свалени от него.

Кралство Италия в състава на Свещената Римска империя (962 – 1648)[редактиране | редактиране на кода]

Кралство Италия (1805-1814)[редактиране | редактиране на кода]

Списък на кралете на Италия от Новото време[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виктор Емануил II (1861 – 1878)
  2. Умберто I (1878 – 1900)
  3. Виктор Емануил III (1900 – 1946)
  4. Умберто II (май-юни 1946)