Красавицата и звярът (филм, 1946)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Красавицата и звярът.

Красавицата и звярът
La Belle et la Bête
Режисьор Жан Кокто
Продукция Андре Полве
Сценарий Жан Кокто
Базиран на Красавицата и звярът“ от Жан-Мари Льопренс дьо Бомон
В ролите Жан Маре
Жозет Де
Мишел Оклер
Музика Жорж Орик
Оператор Анри Алекан
Монтаж Клод Иберия
Филмово студио DisCina
Жанр Романтичен филм
Премиера 29 октомври 1946 г.
Времетраене 93 минути
Страна Флаг на Франция Франция
Език Френски
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Красавицата и звярът“ (на френски: La Belle et la Bête) е френски черно-бял филм от 1946 г., направен по едноименната приказка. Режисьор и сценарист на филма е Жан Кокто. Участват Жозет Де в ролята на Красавицата и Жан Маре, който изпълнява три роли, включително и тази на Звяра.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Беден търговец има три дъщери и син. По-големите сестри се държат зле с най-малката Бел (на френски: Belle – красавица). Един ден търговецът се загубва в гората и попада в странен замък. Откъсва от градината една роза за Бел и с тази постъпка предизвиква гнева на собственика на замъка – ужасен Звяр, който притежава магически сили. Звярът осъжда търговеца на смърт, освен ако не получи някоя от дъщерите му за жена. Бел решава да се пожертва, за да спаси баща си. Заживявайки в замъка, тя открива, че в действителност Звярът не е толкова безчовечен и жесток, колкото изглежда.

В тази версия на популярната приказка е представена допълнителна сюжетна линия, включваща Авенан (Avenant), изигран от Жан Маре, който иска да спечели Бел и се съюзява с нейните сестри и брат. Те се готвят да убият Звяра и да заграбят богатствата му. Според плана сестрите трябва да попречат на Бел, прибрала се за известно време вкъщи, да се върне в двореца на Звяра. В това време Авенан отива до замъка и влиза в магическия павилион – източник на силата на Звяра, но мястото е охранявано от статуята на римската богиня Диана. Нейната стрела пронизва недобронамерения гост и го превръща в звяр. В същото време се разваля магията над истинския Звяр. Когато идва на себе си, той се превръща в човек с красивите черти на Авенан, но без неговите недостатъци.

Край на разкриващата сюжета част.

Отзвук[редактиране | редактиране на кода]

Филмът е считан за един от най-добрите в жанра за всички времена.[1] Вероятно образът на Авенан е вдъхновил създаването на образа на Гастон в анимационната адаптация на Дисни от 1991 г.

Американската певица и текстописец Стиви Никс пише своята балада „Красавицата и Звяра“ през 1983 г., след като гледа филма за втори път.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Steegmuller, Francis. Рецензия. // Criterion Collection. Посетен на 2008-04-08. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]