Красимир Бачков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Бачков
ПОРТРЕТ КРАСИ.jpg
Роден 18 август 1958 г. (60 г.)
Професия учител, писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1994 -

Красимир Бачков е български писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 август 1958 г. в гр. Добрич. Завършва висше педагогическо образование в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Работи като учител по изобразително изкуство[1], директор и помощник директор на училище.

Член е на СБП-София, Сдруженията на писателите в Добрич и Варна, член на УС на Сдружението на писателите в Добрич, член на „Славянска академия“, съосновател и редактор на вестник „Антимовски хан“.[2]

Превеждан е на английски, руски, украински и словашки.

През 2014 г. е представител на България в международния поетичен фестивал „По стъпките на Дани Негош“, в Подгорица – Черна гора. През 2015, 2016 и 2017 г. е представител на България в международния поетичен фестивал „Врата на поезията“, в Решица – Румъния.

Има много национални награди за проза. Разказът му „Песента на часовника“ спечелва втора награда /първа не се присъжда / в Националния конкурс за разказ „Дядо Йоцо гледа“ през 2009 година.[3] През 2014 г. печели второ място в четвъртото издание на Националния литературен конкурс „Недоизречено“ (Варна)[4] През 2016 г. е отличен с второ място в Националния конкурс „Диря в морето“, раздел „Проза“. През 2015 г. е номиниран за литературната награда „Йордан Йовков“.[5] Пет пъти участва с приз за литературно творчество в конкурса на „Анубис – Булвест“, за учители – творци (от 2009 до 2013 г.)[6][7] През 2017 г. му се присъжда второ място в Националния поетичен конкурс „Пролет моя“, при читалище „Никола Й. Вапцаров – 1922“ – София, за стихотворението „За какво“ и Специална награда в националния конкурс „Диря в морето“. Трета награда за разказ в международния конкурс „Изящното перо – 2017“ – Чикаго, САЩ. Специална награда за местен творец в първия Националния конкурс, посветен на Йордан Йовков „Земя на пеещите колелета“ – 2017 Втора награда за стихотворението „Очакването на моряка“ в конкурса „Диря в морето“ – 2018, Трето място за разказа „Без криле не струва“ в Международният конкурс „Небесни меридиани – 2018“ – Бат Ям – Израел, трето място за разказа „Прошката“ в Международният конкурс „Пътят към Итака“ – 2018 – Гърция. Награда на публиката в Националният конкурс за разказ „Мостовете“ – 2018, за разказа „Сълзите на извора“.Първа награда за разказа „Старата тенджера“ в Националния литературен конкурс „Рада Казалийска“ – 2018.[8]Трето място в Националния конкурс "Диря в морето" - 2019, за разказа "Тони и лицемерите"

Живее в град Варна.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дългият път през тунела“ (сборник разкази) – 1994[1]
  • „Синият кон“ (сборник разкази) – 1997[1]
  • „Легионът на обречените“ (роман) – 2000[1]
  • „Кураж за другите“ (сборник разкази) – 2005
  • „В очакване на утрото“ (разкази и новели) – 2006[9]
  • „Слънце за двама“ (разкази) – 2010[10]
  • „Българчето“ (приключенски роман) – 2013
  • „Не за всеки“ (стихове) – 2016[11]
  • „60 неОЧАКВАНИ срещи“ (сборник разкази) – 2018

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Преди нощта да изтече“ – късометражен филм – 2012, по разказа „Приятели“, режисьор Катерина Борисова
  • „Учител“ – късометражен филм – 2014, по разказа „Докато пари“, режисьор Орлин Милчев – Атила
  • „Колелото“ – късометражен филм по едноименния разказ – 2018, режисьор Крис Захариев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Биография на Красимир Бачков.
  2. ↑ Вестник „Антимовски хан“ – За нас.
  3. ↑ Разкази на Красимир Бачков на сайта Български разкази.
  4. ↑ „Дадоха три награди в конкурса „Недоизречено“, plovdivlive.com, 15 февруари 2014 г.
  5. ↑ „Десет автори са номинирани за литературната награда „Йордан Йовков“, БТА, 2 септември 2015 г.
  6. ↑ „120 учители с приз в конкурса за литературно творчество“, в-к „Сега“, 18 май 2009 г.
  7. ↑ Във Варна отбелязаха Деня на моряка, pan.bg, 26 юни 2016 г.
  8. ↑ РЕЗУЛТАТИ ОТ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „РАДА КАЗАЛИЙСКА“2018
  9. ↑ Красимир Бачков, Кураж за другите в Читанка
  10. ↑ Красимир Бачков, Слънце за двама
  11. ↑ „Премиера на стихосбирката на Красимир Бачков „Не за всеки“, електронен бюлетин „Културни новини“, 11 януари 2017

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Красимир_Бачков&oldid=9538471“.