Красимир Бачков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Бачков
ПОРТРЕТ КРАСИ.jpg
Роден 18 август 1958 г. (60 г.)
Професия учител, писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1994 -

Красимир Бачков е български писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 август 1958 г. в гр. Добрич. Завършва висше педагогическо образование в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Работи като учител по изобразително изкуство[1], директор и помощник директор на училище.

Член е на СБП-София, Сдруженията на писателите в Добрич и Варна, член на УС на Сдружението на писателите в Добрич, член на „Славянска академия“, съосновател и редактор на вестник „Антимовски хан“.[2]

Превеждан е на английски, руски, украински и словашки.

През 2014 г. е представител на България в международния поетичен фестивал „По стъпките на Дани Негош“, в Подгорица – Черна гора. През 2015, 2016 и 2017 г. е представител на България в международния поетичен фестивал „Врата на поезията“, в Решица – Румъния.

Има много национални награди за проза. Разказът му „Песента на часовника“ спечелва втора награда /първа не се присъжда / в Националния конкурс за разказ „Дядо Йоцо гледа“ през 2009 година.[3] През 2014 г. печели второ място в четвъртото издание на Националния литературен конкурс „Недоизречено“ (Варна)[4] През 2016 г. е отличен с второ място в Националния конкурс „Диря в морето“, раздел „Проза“. През 2015 г. е номиниран за литературната награда „Йордан Йовков“.[5] Пет пъти участва с приз за литературно творчество в конкурса на „Анубис – Булвест“, за учители – творци (от 2009 до 2013 г.)[6][7] През 2017 г. му се присъжда второ място в Националния поетичен конкурс „Пролет моя“, при читалище „Никола Й. Вапцаров – 1922“ – София, за стихотворението „За какво“ и Специална награда в националния конкурс „Диря в морето“. Трета награда за разказ в международния конкурс „Изящното перо – 2017“ – Чикаго, САЩ. Специална награда за местен творец в първия Националния конкурс, посветен на Йордан Йовков „Земя на пеещите колелета“ – 2017 Втора награда за стихотворението „Очакването на моряка“ в конкурса „Диря в морето“ – 2018, Трето място за разказа „Без криле не струва“ в Международният конкурс „Небесни меридиани – 2018“ – Бат Ям – Израел, трето място за разказа „Прошката“ в Международният конкурс „Пътят към Итака“ – 2018 – Гърция. Награда на публиката в Националният конкурс за разказ „Мостовете“ – 2018, за разказа „Сълзите на извора“.Първа награда за разказа „Старата тенджера“ в Националния литературен конкурс „Рада Казалийска“ – 2018.[8]

Живее в град Варна.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дългият път през тунела“ (сборник разкази) – 1994[1]
  • „Синият кон“ (сборник разкази) – 1997[1]
  • „Легионът на обречените“ (роман) – 2000[1]
  • „Кураж за другите“ (сборник разкази) – 2005
  • „В очакване на утрото“ (разкази и новели) – 2006[9]
  • „Слънце за двама“ (разкази) – 2010[10]
  • „Българчето“ (приключенски роман) – 2013
  • „Учител“ – късометражен филм – 2014 по разказа „Докато пари“, режисьор Орлин Милчев – Атила
  • „Не за всеки“ (стихове) – 2016[11]
  • „Преди нощта да изтече“ – късометражен филм – 2012 по разказа „Приятели“, режисьор Катерина Борисова
  • „60 неОЧАКВАНИ срещи“ – /сборник разкази/ – 2018

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Преди нощта да изтече – Semperia Films

http://faber-bg.com/wordpress/2018/06/11/backov/

https://www.facebook.com/kbachkov

https://bgnews.host/novini/mejdunarodniyat-literaturen-konkurs-nebesni-meridiani-obyavi-nagradenite-si-uchastnitsi_1020004.html

https://www.facebook.com/КДК-Нов-Живец-Атина-1416677725245676/?__tn__=kC-R&eid=ARBBRsGFt44r15KqLD-ga_sP5kz7rLCcpuxmUUsrwC6R7BI8bhhcP1e2L1wE8SVGfCcDY0yU3vfyZs5K&hc_ref=ARTCQPW9RNr7drE_dRRX3TrNbyytaqM-q9Po_8W2OvtVU2IS1VuRHGZi_y2K-FKpZ2M&fref=nf&__xts__%5B0%5D=68.

https://www.facebook.com/Национален-конкурс-за-къс-разказ-Мостове-484274061943723/?__tn__=kCH-R&eid=A