Красимир Иванджийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Красимир Иванджийски
журналист, издател, политик и публицист
Роден
15 юни 1947 г. (76 г.)

Работилжурналист, издател, политик
Семейство
ДецаДаниел Иванджийски

Уебсайтstrogosekretno.com

Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski), роден на 15 юни 1947 г. Български публицист, журналист, издател, политик. Гостуващ професор по геополитика, геоикономика и международни отношения, доктор по икономика, магистър по външна търговия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 г. завършва Първа английска гимназия в София. През 1971 г. заминава за Полша, където завършва Висшата школа за планиране във Варшава. Магистър по външна търговия и международни отношения.

От 1973 г. работи в Министерството на външната търговия в София (СИВ), 1974 г.е журналист във вестник „Народна армия“, от 1975 г. е външнополитически и икономически коментатор на вестник „Работническо дело“. От 1978 г. е завеждащ офиса на вестника за Централна Европа – Прага, Виена, Варшава, а от 1985 г. е завеждащ офиса за Африка – Етиопия и Зимбабве.

Преди 1990 г. е бил специален пратеник във войните в Ангола, Мозамбик, Етиопия, Сомалия, Афганистан, Уганда, Судан, Намибия, Южен Йемен, ЮАР.

От 1994 г. е издател и главен редактор на вестник „Строго секретно“.

Журналистическа дейност и публикации[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Иванджийски е автор на над 25 000 статии и анализи в България и други страни по света, на книги, сценарии и други разработки.

Красимир Иванджийски се е срещал и интервюирал: Улоф Палме /1970/, Едвард Гиерек /1970/, Войчех Ярузелски /1970/, Пьотр Ярошевич /1970/, архиепископ Карол Войтила /1970/, Ота Шик /1970/, Вили Брандт /1972/, Франсоа Митеран /1972/, Джон Кенет Гълбрайт /1972/, Тодор Живков /1975 – 1996/, Али Насър Мохамед /1976/, Енрико Берлингуер /1976/, Ришард Капушчински /1976/, Менгисту Хайле Мариам /1977, 1986, 1989/, Сиад Баре /1977/, Бруно Крайски /1978/, Бабрак Кармал /1978 – 1984/, Алвару Кунял /1980/, Густав Хусак /1980/, Вацлав Хавел /1980/, Алексей Косигин /1984/, Николае Чаушеску /1984/, Индира Ганди /1984/, Муамар Кадафи /1986/, Джо Слово /1986, 1988/, Самора Машел /1986/, Джон Гаранг /1986/, Али Салем Ал-Бейд /1986/, Сам Нуйома /1987/, Уини Мандела /1988/, Рулоф /Пик/ Бота /1988/, Жозе Едуарду Душ Сантуш /1988/, Граса Машел /1988/, Оливър Тамбо /1988/, Табо Мбеки /1989/, Крис Хани /1989/ и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]