Красимир Иванджийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Иванджийски
журналист, издател, политик и публицист
Роден
15 юни 1947 г. (71 г.)
Професия журналист, издател, политик

Уебсайт strogosekretno.com

Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski), роден на 15 юни 1947 г. Български публицист, журналист, издател, политик – един от доайените на съвременната българска публицистика и политическа мисъл. Гостуващ професор по геополитика, геоикономика и международни отношения, доктор по икономика, магистър по външна търговия.

Красимир Иванджийски е един от основоположниците на геополитиката и геоикономиката на Източна Европа, член на международни професионални организации, носител на международни отличия. Експерт по международна политика, икономически и финансови структури.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 г. завършва Първа английска гимназия в София. През 1971 г. заминава за Полша, където завършва Висшата школа за планиране във Варшава. Магистър по външна търговия и международни отношения.

От 1973 г. работи в Министерството на външната търговия в София (СИВ), 1974 г.е журналист във вестник „Народна армия“, от 1975 г. е външнополитически и икономически коментатор на вестник „Работническо дело“. От 1978 г. е завеждащ офиса на вестника за Централна Европа – Прага, Виена, Варшава, а от 1985 г. е завеждащ офиса за Африка – Етиопия и Зимбабве.

Преди 1990 г. е бил специален пратеник във войните в Ангола, Мозамбик, Етиопия, Сомалия, Афганистан, Уганда, Судан, Намибия, Южен Йемен, ЮАР.

От 1990 е водещ политически и икономически коментатор в България, ръководител на аналитично-коментаторска група. От 1994 г. е издател и главен редактор на вестник „Строго секретно“.

В периода 1984 – 1994 г. е гостуващ професор по международни отношения и икономика.

Красимир Иванджийски е бил наблюдател на висшите форуми на СИВ и ЕИО, на Варшавския договор и неговия Политически консултативен комитет, на НАТО, на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, на Преговорите за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа във Виена, на срещите на високо равнище на Движението на необвързаните, на Организацията за африканско единство.

Журналистическа дейност и публикации[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Иванджийски е автор на над 25 000 статии и анализи в България и други страни по света, на книги, сценарии и други разработки.

Красимир Иванджийски се е срещал и интервюирал: Улоф Палме /1970/, Едвард Гиерек /1970/, Войчех Ярузелски /1970/, Пьотр Ярошевич /1970/, архиепископ Карол Войтила /1970/, Ота Шик /1970/, Вили Брандт /1972/, Франсоа Митеран /1972/, Джон Кенет Гълбрайт /1972/, Тодор Живков /1975 – 1996/, Али Насър Мохамед /1976/, Енрико Берлингуер /1976/, Ришард Капушчински /1976/, Менгисту Хайле Мариам /1977,1986,1989/, Сиад Баре /1977/, Бруно Крайски /1978/, Бабрак Кармал /1978 – 1984/, Алвару Кунял /1980/, Густав Хусак /1980/, Вацлав Хавел /1980/, Алексей Косигин /1984/, Николае Чаушеску /1984/, Индира Ганди /1984/, Муамар Кадафи /1986/, Джо Слово /1986,1988/, Самора Машел /1986/, Джон Гаранг /1986/, Али Салем Ал-Бейд /1986/, Сам Нуйома /1987/, Уини Мандела /1988/, Рулоф /Пик/ Бота /1988/, Жозе Едуарду Душ Сантуш /1988/, Граса Машел /1988/, Оливър Тамбо /1988/, Табо Мбеки /1989/, Крис Хани /1989/ и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]