Красимир Кънев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Кънев
председател на Български хелзинкски комитет
Роден: 2 юли 1958 г. (61 г.)

Красимир Кънев е български философ и правозащитник, учредител и председател на Българския хелзинкски комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 юли 1958 г. През 1982 г. завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1986 г. защитава дисертация върху естетическата теория на Херберт Маркузе. През 1996 – 97 г. специализира права на човека в Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ. През различни периоди преподава естетика, социология на културата, критическа теория и социология на правото в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. За кратки периоди от време преподава и в няколко университета в чужбина.

Кънев участва активно в дейността на неформалните организации в последните години на комунистическия режим. Член е на „Комитета за екологична защита на град Русе“, член-учредител е на „Екогласност[1] и е говорител на създадения от Любомир Собаджиев „Комитет 273“. В периода 1989 – 1991 г. е член на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) от „Екогласност“.[2] В периода 1990 – 1993 г. сътрудничи на канцеларията на президента Желю Желев в екипа на съветника по етническите и религиозните въпроси.

Кънев е един от учредителите на БХК през 1992 г. В периода 1992 – 1994 г. е негов секретар, а след 1994 г. – негов председател. С името му се свързва цялостната дейност и публичен образ на комитета. От 1998 до 2007 г. е член на Изпълнителния комитет на Международната хелзинкска федерация по правата на човека със седалище Виена, Австрия. В периода 2005 – 2011 г. е член на борда на Фонда на ООН за защита на жертвите на изтезания, а от 2008 г. е негов председател. От 2006 г. е член на борда на Асоциацията за предотвратяване на изтезанията. В периода 2007 – 2010 г. е член на борда на Европейския център за правата на ромите.[3] От 2015 г. е член на Управителния съвет на Агенцията за основни права на Европейския съюз.[4]

Кънев е представлявал успешно десетки жалбоподатели по дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Александриева, Л., А. Каракачанов. Независимо сдружение „Екогласност“-1989 г., София, 2009 г., с. 246
  2. Симеонов, П. Голямата промяна 1989 – 1990, София: Български писател, 2005 г., с. 972
  3. www.bghelsinki.org
  4. FRA, Management Board Members
  5. hudoc.echr.coe.int