Красимир Саманджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Саманджиев
български офицер
Роден

Красимир Благоев Саманджиев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Саманджиев е роден на 21 ноември 1936 г. в Свиленград. Баща му Благой Саманджиев е завършил КУНМЗ и член на КПСС и БКП. Основно и прогимназиално образование завършва в родния си град. През 1953 г. съкратен курс в Народното военно гранично училище. Служи на гранични застави по южната граница. Командир е на стрелкови взвод до 1957 г. От 1957 до 1961 г. е заместник-началник по строевата част на 13-и граничен отряд. След това започва да работи в Разузнавателния отдел на Гранични войски.[1] Завършва двугодишен езиков курс в Школата на МВР. Назначен е за оперативен работник на Държавна сигурност към Областното управление на МВР-Бургас, но е на служба в Малко Търново. През 1962 г. става разузнавач, а на следващата година и старши разузнавач. От 18 май 11964 г. е във Второ управление на ДС. От 1970 г. е инспектор в ДС. Същата година става началник на отделение. От 1973 г. е заместник-началник на отдел във ВГУ, а от 1985 и заместник-началник на ВГУ. През 1987 г. учи два месеца в школата на КГБ в Москва. През 1987 г. става началник на Областното управление на МВР в Хасково, където остава до 1988 г. От 1988 до 1989 г. е заместник-началник на Второ главно управление на Държавна сигурност.[2]

С решение № 136 от 2 юни 2010 г. е установено, че Красимир Саманджиев е щатен служител на Държавна сигурност[3]. От 26 март 1990 г. е заместник-министър на вътрешните работи. От 25 януари 1990 е началник на Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаване). Награждаван е с орден „Народна република България“, 3 степен за принос към „Възродителния процес[4] и с орден „Георги Димитров“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Методиев, М. и Дерменджиева, М., Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери, Изд. Сиела, с. 608
  2. Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 213
  3. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. Посетен на 18 май 2016
  4. Дерменджиева, М., Да започнем лустрацията от ДАНС!