Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Красний Кавказ“
Krasny Kavkaz.jpg
Лекият крайцер „Красний Кавказ“
Флаг Военноморски флот на Русия Русия
Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Клас и тип Лек крайцер от тип „Светлана“
Производител Руссуд, Николаев в Руската империя.
Живот
Заложен 18 октомври 1913 г.
Спуснат на вода 15 май 1916 г.
Влиза в строй 25 януари 1932 г.
Изведен от
експлоатация
потопен като кораб-мишена на 21 ноември 1952 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 169,5 m
Ширина 15,7 m
Газене 6,4 m (пълно)
Задвижване 4 парни турбини Браун-Бовери;
10 парни водотръбни котли Яроу;
4 гребни винта;
55 000 к.с.
Скорост 29 възела
(53 km/h)
Водоизместимост 7560 t (стандартна)
9 030 t (пълна)
Броня главен пояс: 75 mm;
палуба: 20+25 mm
бойна рубка: 125 mm
Екипаж 878 души
Далечина на
плаване
1490 морски мили на 14 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 4x1 180 mm
Зенитна артилерия:
8x100 mm
4x45 mm
6x12,7 mm зенитни картечници ДШК
Зенитна артилерия от средата на войната:
12x100 mm
4x76 mm
4x45 mm
10x37 mm
6x12,7 mm зенитни картечници ДШК
Общо 6 20 mm „Ерликона“ и 12,7 mm зенитни картечници „Викерс“
Самолети 1 хидроплан Heinkel HD 55;
1 катапулт
Торпеда 4x3 450 mm
„Красний Кавказ“ в Общомедия

Красний Кавказ (на руски: Красный Кавказ; бивш Адмирал Лазарев) e лек крайцер на ВМФ на СССР, модифициран вариант на лекия крайцер тип „Светлана“[Бел. 1].

Взема участие в бойните действия в състава на Черноморския Флот през годините на Великата Отечествена война, ставайки първият гвардейски кораб на Черноморския флот.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Строителството е санкционирано през юни 1912 г. според „Програмата за усилено корабостроене за 1912 – 1916 г.“[1].

В Техническото бюро на РСО под ръководството на подполковник М. И. Сасиновски е разработен ескизен проект, а след това са начертани теоретическия и за общото устройство чертежи на лек крайцер за Черно море. След това те са изпратени на фирмата „Дж. Браун“ (в Клайдбанк) за изготвянето на модел и изпитването му в басейн. Което е изпълнено през май 1913 г.

Заложен е на завода „Руссуд“ („Русское судостроительное общество“ в град Николаев на 19 октомври 1913 г. Кодовото име на проекта е „Балашка“. Към юни 1916 г. кораба е доведен до 48% готовност (от предавъчната). На 28 май при опитк да се спусне кораба на вода това не се осъществява, крайцера влиза във водата само с част от кърмовата оконечност. Едва след 1,5 седмици, като дочакват вдигането на водата в реката, с два локомотива, шест крика, плаващ кран и мерки по преместване на ЦТ успяват да избутат бъдещия крайцер във водата. През януари 1918 г. работата по достройката на крайцера са прекратени при готовност 55%.

Постройката на кораба е прекъсната от немските и украинските власти, които разгонват работниците на завода и започват извозване на оборудването му в Германия. Централния комитет по строителство на леки крайцери в Петроград, останал без заводите, е принуден да изпрати на своите контрагенти писма с такова съдържание[2]:

С настоящето уведомяваме, че вследствие превземането от украино-германците (има се впредвид Централната Рада) на град Николаев ние сме лишени от възможност да приемем произведеното от Вас оборудване за леките крайцери тип „Адмирал Нахимов“ и молим да не отказвате да го съхранявате на ваш склад до наше разпореждане.

Съвета за труда и отбраната на СССР през 1924 г. приема решение за възобновяване на строителството на крайцера. Но от хартиени решения до работа е много голяма разликата дела (работите даже не са започвани).

На 16 март 1926 г. Реввоенсъвета приема разработения в научно техническия комитет проект за достройка на крайцера, за въоръжението на който е решено да се вземат от предадени за скрап балтийски кораби 8203 mm оръдия.

На 14 декември 1926 г. строеният като „Адмирал Лазарев“ (крайцер тип „Адмирал Нахимов“, той и „Светлана“, само за Черно море) корпус е преименуван на „Красний Кавказ“. Едва в началото на 1927 г. недостроеният корпус е поставен в док, за очистване от ръждата, който той напуска през април. Работите в минимален обем успешно за започнати едва през септември, и едва през май 1929 г., след утвърждаване на проекта за достройка те се разгърнати в пълен обем. Плана за въоръжение на кораба с новите 180 mm далекобойни оръдия ръководството на ВМС включва в „Програма за строителство на Морските сили на РККА за 1926/27 – 1931 г.“, със срок за начало на държавните приемни изпитания 1 май 1931 г. (за празника).

Строител – Николаевския корабостроителен завод (завод им. А.Марти – едноименен с Ленинградската корабостроителница). Завод „Болшевик“ – производството на 180 mm оръдия. Ленинградския Металически завод – производство и монтаж на куполните установки. Ижорски завод – бронята за куполните установки. Завеждащ достройката (главен строител) – инженер Л. И. Попандопуло.

На 1 юни 1930 г. крайцера отново попада за провеждане на работите в док. На 9 септември го напуска (това е условната дата за вторичното спускане на вода). Поради очевидността за невъзможното достряване към насрочения срок, той е пренесен – един, после втори път, след това още веднъж.

През 1931 г., за успехи на военни маневри, кораба е награден с Ордена на Трудово Червено Знаме[3]

На 25 януари 1932 г., на кораба е издигнат военноморския флаг, символизиращ неговото влизане в състава на Морските сили на РККА.

Това е последният от строилите се в царска Русия кораби, достроени вече при съветската власт.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Схемата на брониране остава от стария проект – кулите и техните барбети – 25 mm.

ГEУ[редактиране | редактиране на кода]

10 котли „Яроу“ (барабанен котел шатров тип с извити тръбички) В първоначалния проект котлите имат смесено нефтовъглищно подгряване. Сега са изпълнени само с нефтено. 4 турбини „Парсънс“ (турбината е на реактивен принцип, изискват поставянето на съда на специални икономични турбини за крайцерската скорост).

Запас гориво – 930 тона, пълен – 1000 тона, максимално възможен – 1050 тона.

ГК[редактиране | редактиране на кода]

Теоретически оръдията на главния калибър (ГК) са разчетени за стрелба на 200 кабелта.

На кулите няма собствени далекомери и автоматични прибори за осигуряване на стрелба. По-късно в процеса на експлоатация ПУС бива заменена от „Молния“. Отсъства и система за изчистване на стволовете след изстрел.

Минно[редактиране | редактиране на кода]

Торпедните апарати са образец 1913 г. система Гончаров, наводката е електромеханична (резервната е ръчна). Система за управление на торпедната стрелба (ПТУС) – ГАК-2 (1926 г.) Всичко 24 торпеда.

При водоизместимост 7930 тона кратковременно развива на изпитанията форсирана мощност – 64 000 к.с. и достига скорост 30,7 възела.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Екипажа на крайцера „Красний Кавказ“ (1933). В центъра отгоре – командира Н. Ф. Заяц и старшия помощник Н. Г. Кузнецов

На 5 май 1932 г. дивизията крайцери на Черно море е реорганизирана в бригада крайцери, която оглавява „Красний Кавказ“.

В нощта на 9 по 10 май 1932 г. във Феодосийския залив, по време на провеждане на маневри поради неграмотно управление на кораба и нееднократно излизане от строй на рулевия механизъм, става сблъсък между „Красний Кавказ“ и крайцера „Профинтерн“. Командира на „Красний Кавказ“ след това е отстранен. Новият командир става Николай Филипович Заяц (а за кратко старши помощник е Николай Герасимович Кузнецов). Крайцера се връща едва що напуснал корабостроителницата обратно.

През 1933 г. извършва единственият си чуждестранен поход (визита на вежливост) като командир на бригадата е Юрий Федорович Рал. Отплава в поход на 17 октомври съвместно с есминците „Петровский“ (бъдещ „Железняков“) и „Шаумян“ от Севастопол. На следващия ден влиза в Истамбул (Турция), след това посещава Пирея (Гърция) и Неапол (Италия). На 7 ноември изминал 2650 мили се връща в базата.

В периода 1939 − 1940 г. по време на провеждането на основен ремонт катапулта е демонтиран.

На 20 декември 1940 г. в пояснителната записка към оперативно-тактическото задание, началника на оперативното управление контраадмирал Владимир Антонович Алафузов ще укаже че: „В настоящето време „Красний Кавказ“, вследствие на неудовлетворителното състояние на артилерията не е боеспособен … и не може да се използва като учебен кораб.“

В годините на войната[редактиране | редактиране на кода]

На 22 юни се намира в Севастопол, от 23 участва в минни постановки – поставя 110, а на 24 юни – 90 мини. На 5 юли отплава за Новоросийск. На 6 септември отплава от Новоросийск за Севастопол, където пристига на следващия ден. В нощта на 11 септември поема към Одеса. На 12 септември обстрелва немските войски – изстреляни са 27 снаряда на ГК, на следващия ден – 58 снаряда, нощта на 13 септември се връща в Севастопол.

В нощта на 22 септември в състава на отряда кораби под командването на контраадмирал С. Г. Горшков (КР „Красний Крым“, ЕМ „Бойкий“, „Безупречний“), взема участие в десанта на морската пехота (3-ти Черноморски полк) в района на Григориевка. „Красний Кавказ“ доставя 696 десантника, изстрелвайки осем снаряда. Връща се в Севастопол. На 4 октомври пристига в Одеса и евакуира от там в Севастопол около 1000 човека. На 16 октомври повтаря този поход, изстрелвайки при това по немските позиции 27 снаряда и евакуира 1180 човека. На 23 ноември прави преход до Туапсе.

В периода от 26 октомври до 9 декември 1941 г. „Красний Кавказ“ пет пъти прави походи в Севастопол, превозвайки и евакуирайки 5277 човека, 58 автомобила, 70 оръдия, около 17 вагона боеприпаси и 10 вагона продоволствия. Изстрелва по немските позиции 135 снаряда на ГК.

На 21 декември в състава на отряда кораби под командването на вицеадмирал Ф. С. Октябърски (Красний Крим (лек крайцер, 1915)|„Красний Крим“]], лидера „Харков“, ЕМ „Незаможник“, „Бодрий“), доставя в Севастопол 1500 човека (части на 79-та отделна морска стрелкова бригада), 8 миномета, 15 автомобила. Приема на борда около 500 ранени и отплава за Балаклава, откъдето произвежда артобстрел на немските позиции изстрелвайки 39 снаряда, след което се връща в Туапсе.

Стоварване на Феодосийския десант[редактиране | редактиране на кода]

На 29 декември 1941, участва във Феодосийския десант, в 3 часа 48 минути открива огън по града и порта на Феодосия. Артилерийския налет продължава 13 минути, за които „Красний Кавказ“ успява да изстреля 26 снаряда на ГК. В 5 часа започва да маневрира за ошвартовка към причал № 3 на Широкия мол (за стоварване на десанта), маньовъра е успешен едва от 3-я опит в 7 чася 15 минути. В течение на тези 2 часа кораба се намира в залива под обстрела на немската полева артилерия:

  • 5.08 в крайцера попадат две минометни мини.
  • 5.15 първи снаряд.
  • 5.21 – 150 mm снаряд пробива челната броня на 2-та кула на ГК и се взривява вътре. Независимо от гибелта на разчета и пожара след 1,5 часа кулата отново е в строй.
  • 5.35 Почти едновременно на мостика се взривяват две мини и снаряд. По-голямата част от хората там загиват, много получават ранения.
  • 5.45 снаряд се взривява в корпуса по десния борд в района на 83 шпангоут.
  • 7.07 – в левия борд 50 шп.
  • 7.17 – снаряд пада близо, но не пробива бронята.
  • 7.30 – 60 шп.
  • 7.31 в рубката, бронята не е пробита.
  • 7.35 – 42 шп.
  • 7.39 в течение на една минута в баковата надстройка в района на 43 −46 шп. попадат три снаряда поред. Загиват 27 човека и 66 получават ранения.
  • 8.08 завършвайки стоварването на десанта – 1586 човека (техника не е стоварена), отрязвайки швартовите започва маневра за излизане на рейда, която отмена 7 минути. В 9.25 е подложен на атака от немската авиация, която продължава с прекъсвания до 18 часа. При това над крайцера са проведени 14 атаки.
  • 1.30 1 януари 1942 г. ляга на курс за Новоросийск. За времето на десанта и поддръжката му, крайцера изразходва 70 снаряда на ГК и 429 100 mm.

Второй поход във Феодосия[редактиране | редактиране на кода]

Марка на СССР (1973 г.): крайцера „Красний Кавказ“. Художници – баща и синове Завялови

На 4 януари 1942 г. крайцера доставя във Феодосия бригада за ПВО. По време на разтоварването ѝ е подложен на атака от пикиращи бомбардировачи Ju-87, носещи 500 kg бомби (от състава на StG77). В резултат на атаката крайцера получава тежки повреди[4]:

Независимо от интензивния зенитен огън, четири бомби се взривяват до борда на крайцера. В кърмовата част на кораба се образуват три грамадни пробойни. Още преди да успее крайцера да излезе на рейда, и отново е атакуван от голяма група „юнкерси“ и отново влиза в неравна схватка с врага. Този път бомба се взривява съвсем близо. Кърмата на крайцера е изхвърлена из водата, откъснат е десния винт и кронщейна на левия гребен вал, огънато е и се заклинва рулевото устройство. Газенето на кораба се увеличава с 5 метра, и палубата до четвъртата кула се скрива във вълните.

При опитата да дадат пълен ход откриват, че един вал се върти с недопустимо биене, а друг не работи. В резултат на атаките крайцера получава три пробойни под водолинията и на 26 март влиза за основен ремонт в Поти (до 17 август 1942 г.).

На 3 април 1942 г. със заповед на наркома на ВМФ на СССР Н. Г. Кузнецов на крайцера е присвоено званието гвардейски кораб.

Последваща служба[редактиране | редактиране на кода]

  • На 17 август излиза на ходови изпитания след ремонта.
  • На 16 септември 1942 г. при прехода от Поти в Туапсе на борда, освен екипажа от 878 човека, има и 4340 военнослужещи (408-ма стрелкова дивизия).
  • На 22 октомври при швартовъчни маневри в Туапсе е подложен на безрезултатна атака от торпеден катер.
  • На 4 – 9 февруари 1943 г. подсигурява десанта при село Южная Озерейка, а след това и при село Станичка. С големи загуби десанта успява да превземе плацдарм около 7 km по фронта и 3 km в дълбочина, излизайки към окрайнините на Новоросийск.

Всичко за периода от 1941 – 1943 г. крайцера има 64 бойни похода, обстрелва 13 батареи на противника, вероятно унищожава 2 танка и 3 самолета, подлага на бомбардировка над 5 батальона вражеска пехота. Превозва над 25 000 човека. Отразява около 200 въздушни атаки.

На 24 юни 1945 г. в 11.20, от знаменосец на батальона на Черноморския флот (от състава на обединения полк на Северния, Балтийския и Черноморските флотове, Дунавската и Днепровската флотилии), флага на крайцера „Красний Кавказ“ е пронесен пред мавзолея на Ленин на парада на Победата в Москва.

Следвоенна служба[редактиране | редактиране на кода]

На 12 май 1947 г. остарелия лек крайцер е преведен в категорията „учебен кораб“.

От юни 1951 г. учебния кораб „Красний Кавказ“ служи в качеството на условна мишена, при изпитанията, по програмата за телеориентиране в радиолъч, на самолетите „К“ – пилотираните аналози на крилатия снаряд „КС-1“. Кораба плава зигзагообразно на разстояние около 100 km от Феодосия.

От пролетта на 1952 г. е кораб-мишена.
На 21 ноември 1952 г., при завършване на изпитанията на ракетния комплекс „Комета“ („КС-1“ на „Ту-4К“), изпитваната крилата ракета е снабдена с бойна част. Крайцера „Красний Кавказ“ е изведен в морето, на ход от 18 възела (33,3 km/h), екипажа е свален от него[5]. В результат на попадението на ракетата, движещия се кораб се пречупва на две части, които потъват за по-малко от 3 минути. Предполагаемото място на гибел на кораба е 15 мили южно от нос Чауда, в района на Феодосийския залив.

Котвата на крайцера „Красний Кавказ“
(паметник във Феодосия)

През 1955 г. Гвардейския учебен кораб „Красний Кавказ“ е изключен от списъците на корабния състав на ВМФ на СССР.

Името „Красный Кавказ“ е предадено на голям противолодъчен кораб (БПК).

Котвата на крайцера „Красний Кавказ“ с фрагмент на веригата, откъсната след оттеглянето от десанта по време на Керченско-Феодосийската операция, след Великата Отечествена война е изваден от дъното на морето и е поставен на 9 май 1975 г. във Феодосия на посдамент на улица Горкий в качеството на паметник[6].

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  • 1932 – Карл Хенрихович Мейер
  • хх.06.1932 – хх.08.1937 – Николай Филипович Заяц
  • хх.08.1939 – хх.10.1939 – Юрий Константинович Зиновиев
  • хх.хх.1941 – хх.хх.1942 – Алексей Матвеевич Гущин (капитан 1-ви ранг)
  • хх.хх.1942 – хх.10.1945 – Василий Николаевич Ерошенко (капитан 2-ри ранг, бивш командир на лидера „Ташкент“).
  • 10.1945 – 06.1946 Василий Мартинович Древницкий отстранен за лошо представяне[7]
  • 06.1946 – хх.хх.1947 Василий Николаевич Ерошенко
  • хх.хх.1947 – хх.хх.1949 – Пьотр Василиевич Уваров

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В течение на няколко месеца през есента на 1918 г., в готовност на строежа 55%, носи името „Гетман Петро Дорошенко“ (виж също Украински флот (1917—1919)).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цветков И. Ф.. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“. ISBN -5-7355-0121-6.
  • А.В. Скворцов. Гвардейский крейсер Красный Кавказ (1926 – 1945). ISBN 5-8172-0098-8.
  • Ю. В. Апальков. Российский Императорский флот 1914 – 1917.
  • Министерство обороны СССР.. Корабли и вспомогательные суда Советского военно-морского флота (1917 – 1927).
  • Министерство обороны СССР.. Боевая летопись военно-морского флота (1941 – 1942).
  • Министерство обороны СССР.. Краснознамённый Черноморский флот.
  • Н. А. Залесский. Ещё раз о крейсерах типа „Светлана“.
  • Воробьев Борис Прорыв. Рассказ. – с. 345 – 362 – Антология „Приключения 1975“, – 496 с. – М.: Молодая гвардия, 1975 г. – 150 000 экз.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Красный Кавказ (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.